Определение № 170 от 16.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 174/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 7768/15.12.2011 година на Г. Ф. Г. от [населено място], заявена чрез служебно назначения процесуалния представител - адв.С. Д. –АК П. срещу Решение Nо 490 от 04. 11. 2011 година по гр. възз.д. Nо 529/2011година на ОС-Пазарджик по допускане на делбата на недвижими и движими вещи, придобити от страните в режим на съпружеска имуществена общност. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция по допускане делбата между страните по делото, бивши съпрузи на три недвижими имота и множество движими вещи при равни права, както и постановеното по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК решение, с което е посочено къде се намират движимите вещи. С касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, респ. неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при допускане делбата на неточно индивидуализирани недвижими имоти и движими вещи. основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. С изложение по делото, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материално-правни въпроси- следва ли да има пълна индивидуализация и яснота относно допуснатите до делба недвижими имоти и следва ли да има пълна идентичност на индивидуализацията на претендираните и допуснати до делба недвижими имоти и поддържана теза, че ако е налице разминаване в индивидуализацията, съдът постановява недопустимо решение. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довод, че е налице произнасяне по въпроси, довели до неправилно и недопустимост на въззивното решение, а именно: следва ли въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оспорвания и възражения, изпълнявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, възможно ли е съдът да се произнася по неконкретни искания и да уважи иск за допускане на делба на неконкретизирани и неустановени точно имоти; кога следва да се приеме, че има искане за допълване на съдебното решение, трябва ли то да бъда направено изрично от страната, която го е заявила или може да се изведе по тълкувателен път, когато е посочено като порок на обжалваното пъровинстанционно решение от противната страна, която е в противоречие с разясненията на ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС и е налице основания за допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Г. М. М.. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 5000 лв. при данните за цената на спорните недвижими имот и движими вещи. Настоящият състав намира, че е касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Относно изведения въпрос следва ли да има пълна индивидуализация и яснота относно допуснатите до делба недвижими имоти и следва ли да има пълна идентичност на индивидуализацията на претендираните и допуснати до делба недвижими имоти, с изложението към касационната жалба не се сочи задължителна съдебна практика, която не е съобразена при постановяване на въззивното решение.Сам по себе си поставеният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК може да обуслови допустимостта на касационното обжалване само ако е посочено, произнесената от въззивния съд теза в противоречие с коя задължителна или незадължителна съдебна практика е постановено, ако се поддържа основание за допустимост по чл. 280 ал1 т.1 и т.2 ГПК, или- ако се иска допускане на обжалването по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, са изложени обосновани мотиви за необходимостта от произнасянето на ВКС. За да се постигне исканата селекция за касационно обжалване, касаторът и защитата му следва да посочат правен проблем в рамката на разрешените такива в предмета на спора, като се аргументира с доводи или съответно приложена съдебна практика, кое тълкуване на законовите разпоредби от стана на въззивния съд в обжалваното решение са в противоречие със задължителната съдебна практика- изрично посочена / ПП ВС, ТР на ОСГК, решения по чл. 290 ГПК/; или кой от въпросите се разрешава противоречиво от съдилищата, илюстрирано със съответните примери и приложени решения в противния на въззивното решение смисъл; или се обоснове теза за принципното значение на даден въпрос/ изрично произнесен от въззивния съд и обусловил изхода на спора по делото / за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото.При липсата на поставен въпрос по начина, указан от законодателя, касационното обжалване не може да бъде допуснато След като защитата на жалбоподателят само сочи въпроса, но не и на кая задължителна съдебна практика противоречи, то не може да се приеме, че е налице поддържаното основание за селекция по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Относно процесуалните въпроси - следва ли въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оспорвания и възражения, изпълнявайки разпоредбата на чл. 235 ГПК, възможно ли е съдът да се произнася по неконкретни искания и да уважи иск за допускане на делба на неконкретизирани и неустановени точно имоти; кога следва да се приеме, че има искане за допълване на съдебното решение, трябва ли то да бъда направено изрично от страната, която го е заявила или може да се изведе по тълкувателен път, когато е посочено като порок на обжалваното пъровинстанционно решение от противната страна ,не може да бъде констатирано противоречие с разясненията на ТР 1/ 2000 год. на ОСГК на ВКС. Второинстанционният съд, изхождайки от същността си на въззивна инстанция, дължи произнасяне с решението си в рамката на очертания от твърденията на ищеца и възраженията на ответника, предмет на спора, в пределите на обжалването.Принципният положителен отговор на въпроса следва ли въззивния съд да се произнесе по всички направени във въззивната жалба оспорвания и възражения при постановяване на решението си, израз на задължителната съдебна практика – ТР 1/2000 годи на ОСГК на ВКС, не може да обоснове допустимостта на касационното обжалване, тъй като доколкото тези процесуални задължение не са съблюдавани, то по своята същност се касае до въведени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Формулираните въпроси за възможността съдът да се произнася по неконкретни искания и да уважи иск за допускане на делба на неконкретизирани и неустановени точно имоти; кога следва да се приеме, че има искане за допълване на съдебното решение, трябва ли то да бъда направено изрично от страната, която го е заявила или може да се изведе по тълкувателен път, когато е посочено като порок на обжалваното пъровинстанционно решение от противната страна изисква отговор на база на дефинирани, а не предполагаеми факти по които въпроси, касационния съд би дължал произнасяне само ако касационното обжалване е допуснато.Отделно от това, поставените въпроси не са предмет на произнасяне с посочената задължителна практика и не могат да обосноват извод за противоречие. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия