Определение № 72 от 12.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1960/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Е. Е. частна жалба на Л. К. Т. и К. Л. К. /ответници в производството пред първоинстанционния съд/ срещу определение № 769/10.10.2023г. по ч.т.д.№ 1471 по описа на ВКС за 2023г.С него са оставени без разглеждане подадените от частните жалбоподатели касационни жалби срещу решение № 260691/04.05.2023г. по възз.гр.д.№ 16015/20189г. на СГС, ГО. Въведените в частната жалба доводи са за неправилност на извода, че делото е търговско.Частните жалбоподатели поддържат, че е неправилно възприета фактическа обстановка, като е неправилно приетото, че атакуваната сделка е извършена между търговци.Искането е за отмяна на обжалваното определение. В подадения чрез адв.Б. Л. писмен отговор насрещната страна, ищцовото дружество „Биоуъркс Ферфаренстехник“ ООД, Германия, оспорва основателността на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Изводът на първия състав, че делото е търговско, е обоснован с търговското качество както на ищцовото дружество „Биоуъркс Ферфаренстехник“ ООД, така и на ответника-прехвърлител по атакуваната сделка - Л. К., действащ и като ЕТ „Стройгруп-Л. Т.“, както и с търговския характер на отношенията между тях, произтичащи от договора за обединение на търговци с цел участие в обществената поръчка, обявена от [община].Цената на иска по чл.135 ЗЗД е определена на осн. чл.69, ал.1, т.4, във вр.с т.2 ГПК, на база данъчната оценка на разпоредената 1/8 ИЧ от имота.Ето защо и тъй като цената на иска в размер на 17 531.30лв. е под прага на обхвата на касационно обжалване за търговски дела от 20 000лв., първият състав е намерил, че обжалваното решение е неподлежащо на касационно обжалване, съответно подадените срещу него касационни жалби са недопустими. Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение, с което по иска на „Биоуъркс Ферфаренстехник“ ООД, Германия, с правно основание чл.135 ЗЗД, е обявен за относително недействителен по отношение на ищцовото дружество договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 912, т.2, рег.№ 4000, д.№ 260 от 05.06.2013г. на Нотариус Ст.Т., в частта, с която Л. К. Т. е дарил на сина си К. Л. К. 1/8 ИЧ от апартамент в [населено място], ведно със съответните ИЧОЧ на сградата и 1/80 ИЧ от дворното място.Видно от мотивите на въззивното решение, ищцовото дружество има качеството на кредитор с парично вземане в размер на 20 000лв. по отношение на ответника Л. Т., действащ като ЕТ, тъй като с арбитражно решение от 30.08.2016г. по м.а.д.№ 77/2015г. на Арбитражен съд при БТПП Л. Т., в качеството си на ЕТ „Стройгруп – Л.Т.“, е осъден да заплати на „Биоуъркс Ферфаренстехник“ ООД парично вземане в размер на тази сума, с правно основание чл.55 ЗЗД, във вр. с чл.364 ЗЗД.Въззивният съд е приел въз основа на мотивите на арбитражното решение, че единствената цел на създаденото гражданско дружество с договор от 14.02.2011г. е участието в откритата процедура по обществена поръчка, че сумата 20 000лв. представлява припадаща се на ищцовото дружество част от гаранцията за участие в процедурата за обществена поръчка, която то е предоставило на ЕТ„Стройгруп – Л.Т.“, както и, че с възлагането на обществената поръчка на друг участник договорът за гражданско дружество е прекратен, с което е отпаднало основанието за задържане от ЕТ„Стройгруп – Л.Т.“ на върнатата гаранция от възложителя на обществената поръчка. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че дело с предмет иск по чл. 135 ЗЗД е търговско, когато искът е предявен за обезпечаване правата на кредитор по търговска сделка / определение № 4/2017г. по ч.т. д. № 2383/2016г. на ТК, II ТО, определение 454/26.06.2013г. по ч.т.д. № 1927/2013г. на ТК, II ТО, определение № 98/09.02.2012г. по ч.т. д. № 51/2012г. на ТК, II ТО, определение № 12/14.01.2016г. по ч.гр. д. № 5445/2015г. на ГК, I ГО и др. /. Легитимацията на ищеца като страна по търговска сделка предпоставя и търговския характер на делото. В разглеждания случай предявеният иск по чл.135 ЗЗД има обезпечителен характер спрямо правата на ищцовото дружество по отношение на Л. Т., действащ като ЕТ, произтичащи от създадените между тях търговски им отношения във връзка с участие в процедура по обществена поръчка, което е единствената цел на създаденото гражданското дружество. Ето защо, делото има търговски характер. Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е оценяем, а цената му се определя при приложение на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК - от стойността на договора, т. е. от паричната оценка на насрещните престации. Когато една от престациите е прехвърляне на права върху недвижим имот, стойността на договора се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В случая цената на иска е данъчната оценка на предмета на атакуваната сделка/1/8 ИЧ от недвижимия имот/ и е под 20 000лв., съответно - под прага за допустимост на касационно обжалване за търговски дела, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. По всички тези съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т. о.: