Определение № 50008 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1817/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. В., [населено място], област М., приподписана от адвокат И. Ж., срещу въззивно решение №15 от 19.01.2022 г. по в. гр. дело №275/2021 г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260276 от 25.06.2021 г., по гр. дело № 537/2021 г. на Районен съд - Монтана. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Я. В. С. сумата от 10 954,38 лв., представляваща дължимо и неполучено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 05.01.2015 г. в размер на 20% от 54 771,88 лв. - изплатеното обезщетение от ЗПАД „Евроинс“ на В. Л., от които 42 000 лв. главница и 12 771,88 лв. - лихва, начислена за периода от 03.01.2015 г. до 12.01.2018 г. ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /26.02.2021 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът по касационната жалба Я. В. С., [населено място], чрез адвокат К. П., оспорва касационната жалба. Иска се присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел за установено, че на 05.01.2015 г., в качеството си на адвокат, ищецът Я. В. С. е сключил с ответника В. Л. В. договор за правна защита и съдействие. В изпълнение на сключения договор ищецът е следвало да представлява и защитава интересите на ответника по гр. дело № 4449/2015 г. по описа на СГС и да извършва всички необходими фактически и правни действия във връзка с претърпяното от клиента ПТП на 03.01.2015 г. в [населено място] с цел получаване на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди от същото. Договорът е със срок от 3 години от датата на сключването му. Страните са уговорили възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие за адвоката „резултативен хонорар“ в размер на 20% от изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съгласно договора клиентът се задължава да заплати на адвоката в брой или по банков път резултативното възнаграждение в тридневен срок от получаване на сумите по обезщетението. С решение от 18.04.2017 г. по гр. дело № 4449/2015 г. на Софийския градски съд „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е осъдено да заплати на В. Л. сумата от 42 000 лв. - обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Сеат Леон“ с регистрационен [рег.номер на МПС] за причинени неимуществени вреди, поради смъртта на К. А. Т. при ПТП на 03.01.2015 г., заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня на настъпване на вредоносния резултат - 03.01.2015 г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска в останалата част. Решението е обжалвано от ответното дружество ЗПАД „Евроинс“ пред САС и е образувано в. гр. дело № 3572/2017 г., с решението по което е оставено в сила решението на СГС. Във въззивното производство жалбоподателят В. Л. отново е представляван от Я. С.. След приключване на въззивното производство Я. С. е изготвил и касационна жалба, но в хода на касационното производство е заменен от друг адвокат. На 10.01.2018 г. ЗПАД „Евроинс“ превежда по банковата сметка на В. Л. обезщетението от 42 000 лв. главница и лихва в размер на 12771,88 лв. На 13.02.2018 г. В. В. е изтеглил в брой на каса на пет пъти от клонове на различни банки, находящи се в [населено място], суми от по 2 000 лв. След това, за периода от 14.02.2018 г. до 06.08.2018 г. е изтеглил от своята сметка в брой още общо 20 100 лв. Въззивният съд е приел, че не е доказано изтеглената сума в размер на 10 000 лева за един ден да е послужила за погасяване на задължението към ищеца по сключения договор. Касае за парично задължение, установено с писмен акт и плащането по него също следва да бъде установено с писмен документ с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Безспорно между страните е било налице валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е престирал дължимият от него резултат - да даде на ответника договорената правна защита и съдействие. Сбъднало се е и условието за заплащане на резултативен хонорар, тъй като възложителят е получил съответното обезщетение. Ответникът е неизправна страна по това правоотношение, като не е изпълнил задължението си изцяло и в договорения срок /в тридневен срок от получаване на сумите по обезщетението/, да заплати на ищеца 20% от изплатеното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради което задължението е изискуемо. В случай, че действително е погасил това задължение, той е следвало да състави писмен документ, за да го установи.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, забраняваща свидетелски показания относно погасяване на парични задължения в размер над 5 000 лв., когато погасяването е извършено на части.

2. Допустимо ли е използването на свидетелски показания за погасяване на част от задължение на стойност над 5 000 лв.

Изложени са съображения, че неправилно въззивният съд не е допуснал свидетелски показания за установяване на обстоятелствата относно извършените частични плащания от страна на В. В. към ищеца в общ размер на 10 000 лева, сторени на 13.02.2018 г. Сочи се, че в настоящия случай писменият акт между страните по делото не установява парични задължения, а наличието на облигационно правоотношение, по което всяка от страните има и права, и задължения, като едва при пълно изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя /адвоката/, на него му се дължи плащане на резултативно възнаграждение. Твърди се, че обосновава допустимост на свидетелските показания за установяване и доказване на релевираните възражения.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №15 от 19.01.2022 г. по в. гр. дело № 275/2021 г. на Монтанския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.

Повдигнатите в изложението въпроси са обусловили изхода на делото, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото въззивният съд е съобразил задължителната практика на ВКС по тях. Според нея забраната за разпит на свидетели по чл.164, ал.1, т.4 ГПК предполага паричното задължение да е поето с писмен акт, при което при спор между страните относно погасяването му без оглед размера задължението и дали погасяването е на части или в цялост, е недопустимо събирането на гласни доказателства, ако липсва изрично съгласие на страните по чл.164, ал.2 ГПК. В този смисъл са решение №190/2013 от 23.01.2014 г. по т.дело №483/2012 г. на ВКС, I т.о. и решение №192/2013 от 23.01.2014 г. по т.дело №542/2012 г. на ВКС, I т.о.

Не следва да се присъждат разноски на ответника по касационната жалба, тъй като не са налице предвидените в т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки. Съгласно т. 1 от ТР, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане, а когато плащането се извършва по банков път, задължително се представят доказателства за това. В настоящия случай в договора за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платимо по банков път изцяло, но не са представени съответните доказателства за плащането му.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.