Определение № 35 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 58/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на нотариус Л. А. Л., чрез адвокат С. С., срещу определение № 3962 от 05.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 11696/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу отказ на съдия по вписванията при Софийския районен съд, обективиран в определение № 1458 от 23.08.2021 г., за вписване на препис от саморъчно завещание, обявено на 27.04.2021г. Касаторът счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което иска неговата отмяната. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По делото е установено, че на 23.08.2021 г. жалбоподателят е подал молба, с която е представил за вписване препис от обявено на 27.04.2021 г. саморъчно завещание на Г. П. Б., с което същият се е разпоредил за след смъртта си с имуществото си, сред което попадат и пет недвижими имота, находящи се в [населено място]. За три от имотите са налице непогасени данъчни задължения в размер съответно на 190,39 лв., 79,18 лв. и 69,87 лв., а по отношение на останалите два имота са представени удостоверения за данъчна оценка, в които не е обективирано изявление на данъчния орган за липсата или наличието на данъчни задължения. За да постанови определението си, въззивният съд се е позовал на императивните разпоредби на чл. 264, ал. 1 и ал.4 ДОПК, според които прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат посочените в ал. 1 и ал. 2 публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Изложени са съображения, че наследяването по завещание поражда вещнотранслативен ефект и доколкото прехвърлителят няма възможност да декларира писмено към момента на пораждане правните последици на завещанието наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, за извършване на вписването приобретателите на вещните права по завещание следва да удостоверят липсата на задължения или при наличие на такива да ги заплатят. Прието е, че придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост да премине от правната сфера на завещателя в правната сфера на друг субект - на заветника, респективно на наследника по завещание, и всяко транслиране на вещно право изисква спазването на чл. 264 ДОПК, която разпоредба брани публичен интерес и цели да осигури интереса на държавата, респ. общината, който изисква сделки с недвижими имоти да се извършват само при липса на публични задължения, съответно при наличието на такива, те да бъдат предварително погасени – в хипотезата на наследяване по завещание от ползващото се от завещателното разпореждане лице. Удостоверяването на липсата, респ. погасяване на публичноправните задължения, е условие за разпореждане на вписването, като вписване на акта при ненастъпило условие обуславя пораждане на отговорност за данъчното задължение в правната сфера на съдията по вписванията - чл. 265 ДОПК. Направен е извод, че в случая условието за разпореждане на вписването на обявеното завещание не е настъпило и затова отказът на съдията по вписванията е законосъобразен. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Наличието или липсата на непогасени публични /данъчни/ задължения условие ли е за вписване на обявено саморъчно завещание. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като по поставения от касатора въпрос е налице практика на ВКС - определение № 372 от 20.07.2016 г. по ч.гр.д. № 1767/2016 г., IV г.о.; определение № 60127 от 20.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2866/2021г., II г.о. и посочените от касатора ТР № 7/2012г. на ОСГТК, т.6 и определение № 410 от 28.11.2008г. по ч.гр.д.№ 1899/2008г. III г.о., съгласно която изискването на чл. 264, ал. 1, изр. 1 ДОПК е императивно - прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. За представяне на декларацията по образец /ал. 3 съдията по вписванията следи служебно с оглед и предвидената в чл. 265 ДОПК солидарна отговорност за задълженията на прехвърлителя. Придобиването на правото на собственост въз основа на завещание е деривативен придобивен способ и винаги предполага правото на собственост да премине от правната сфера на завещателя в правната сфера на друг субект - на заветника или на наследника по завещание. С оглед на това, завещанието като едностранна правна сделка попада в кръга на предвидените в хипотезата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Тъй като то поражда действие със смъртта на завещателя, прехвърлителят в настоящия случай няма възможност да декларира писмено към момента на пораждане правните му последици наличието или липсата на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. С оглед на това писмена декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на подлежащи на принудително изпълнение задължения следва да представи приобретателят на имуществото, предмет на завещателното разпореждане, като съответно при наличието на такива, те следва да бъдат предварително погасени. Постановяването на въззивното определение в съответствие с практиката на ВКС, която не се налага да бъде променяна, изключва приложното поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във връзка са което не са и изложени релевантни доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касатора. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,