Определение № 3237 от 14.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1964/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Макроадванс” АД, против определение № 981/04.08.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 727/2025 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 282/01.04.2025 г. по гр.д. № 1935/2025 г. на Районен съд Ботевград. С последното в производство по чл. 248 ГПК е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението поради неговата неправилност. Оспорва се обосноваността на извода, че не е налице предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът „Макроадванс” АД е дал повод за завеждане на иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, поради което отсъства основание сторените от ищцата разноски за съдебното производство да останат в нейна тежест. Твърди се, че дружеството не е предприемало действия с цел осъществяване на принудително изпълнение вследствие на което е настъпила перемция и е изтекла погасителната давност. Твърди се, че касаторът не е отправял искания до ЧСИ за извършване на изпълнителни действия спрямо ищцата след настъпване на перемпция в изпълнителното производство, както и че липсват доказателства след прекратяването на изпълнителното дело да е проявил каквато и да е активност като кредитор и взискател. В изложението на основанията за допускане на частното касационно обжалване са поставени следните въпроси: „1/ Осъществена ли е хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК при признание на иска от страна на ответника, когато съществува издаден в негова полза изпълнителен титул, вземането по който е погасено по давност преди завеждане на исковата молба и срещу ищеца длъжник не са предприемани каквито и да било ефективни изпълнителни действия след изтеклата давност и кредитора се е дезинтересирал от изпълнението? 2/ Съществува ли в правната сфера процедура, при която при издаден изпълнителен лист в полза на кредитор и след погасяване на вземането по давност, кредиторът да бъде ангажиран да унищожи/обезсили изпълнителния лист или да трябва да предаде листа на длъжника, за да не бъде нарушен правния мир на последния?“ Прави се позоваване на допълнителни основания за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС - определение № 66/12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4770/2017 на ВКС, III г.о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч.гр.д. № 245/2012 на ВКС, IV г.о., определение № 75/21.04.2017 г. по ч.гр.д. № 1371/2017 на ВКС, I г.о., определение № 242/31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/2018 на ВКС, IV г.о., определение № 694/25.09.2023 г. по ч.т.д. № 1325/2023 на ВКС, II т.о., определение № 1220/05.12.2023 г. по ч.т.д. № 1809/2023 на ВКС, II т.о. В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на частната касационна жалба и наличието на предпоставките за допускане на частното касационно обжалване. Моли да не бъде допуснато касационно обжалване, евентуално атакуваното определение да бъде потвърдено. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частната касационна жалба е допустима с оглед предпоставките на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 113 ГПК. Подадена е в срок от легитимирана да обжалва страна и отговаря на изискванията за редовност. За да потвърди отказа на първоинстанционния съд за освобождаване на ответника, срещу когото е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, от отговорност за разноски и да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция е приела, че отсъства първата предпоставка разноските да останат в тежест на ищеца - ответникът да не е дал повод за завеждането на делото. Съдът е приел, че с подаване на молба за конституирането на цесионера като взискател в изпълнителното производство въз основа на договор за цесия ответникът е дал повод за завеждането на отрицателния установителен иск за признаване, че сумите, предмет на изпълнителното производство, са недължими като погасени по давност. За ирелевантно е счел обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено поради перемпция и че след това не са предприемани изпълнителни действия срещу ищцата. Като достатъчно основание за ангажиране на отговорността за разноски съдът е приел наличието на изпълнителен титул срещу ищцата и възможността във всеки един момент да бъде образувано изпълнително дело по инициатива на „Макроадванс“ АД. По възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение въззивният съд е посочил, че то е релевирано от частния жалбоподател едва с молбата, депозирана по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение. Това обстоятелство е мотивирало извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Искането за допускането на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено: По отношение на първият въпрос искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно. Въпросът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Според служебно известна на съда практика: определение № 157/16.01.2025 г. по ч.т.д. № 2611/2024 г. на ВКС, I т.о., определение № 50413/05.10.2022 г. по ч.т.д. № 2100/2022 г. на ВКС, I т.о. и определение 1220/05.12.2023 г. по ч.т.д. № 1809/2023 г. на ВКС, I т.о. предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, и не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да бъде отречено вземането след изтичане срока на погасителната давност, т. е. за съдебното предявяване причина се явява поведението на кредитора. В конкретния случай „Макроадванс” АД има изпълнителен титул и по негова молба е бил конституиран като взискател в изпълнителното дело срещу длъжника. Това се е случило преди нестъпване на перемпцията. Тя не изключва принудителното изпълнение - в този смисъл определение по ч.т.д. № 1660/2016 г. на ВКС, I т.о., решение по гр.д. № 903/2021 г. на ВКС, III гр. о. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с цитираната в изложението на касатора съдебна практика. Тя е постановена при различна фактическа обстановка. Поставеният в изложението втори въпрос не отговарят на критериите за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Соченият въпрос не е включен в предмета на спора и не е обсъждан от въззивния съд при постановяване на атакуваното определение, поради което не се явява обуславящ за крайния изход от спора, респективно – няма значението, изисквано от чл. 280, ал. 1 ГПК. Недоказана е и посочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя аргументирано изложение защо е необходимо допускане на касационното обжалване в тази хипотеза. Самостоятелно основание за липса на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е наличието на посочената по-горе непротиворечива съдебна практика. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС