Определение № 973 от 26.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Ф.-М. срещу решение № 13 от 03.01.2025 г. по в.гр.д.№ 6728 от 2024 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Ж състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 20533 от 12.12.2023 г. по гр.д.№ 14367 от 2022 г. на Софийския районен съд, 180 състав за отхвърляне на предявения от Д. Б. Ф.-М. срещу Б. В. Н. иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената част на Д. Ф. от наследството на майка й А. Я. Г., починала на 27.10.2016 г., чрез намаляване на направеното от нея в полза на Б. В. Н. дарение на 1/12 ид.ч. от недвижим имот, обективирано в нотариален акт № 93 от 04.12.2015 г., том II, рег.№ 9912, дело № 223 от 2015 г. на нотариус Г. Г..

В касационната жалба се твърди, че решението на съда е недопустимо и неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон- основания за обжалване по чл.281, т.2 и 3 ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Представлява ли отказът на пълномощник да продължи да оказва процесуално представителство по делото основание да се приложи разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК в случай, че страната, на която е отказано процесуалното представителство и защита, преди открито заседание изрично е заявила, че желае разглеждането на делото да бъде отложено за друга дата, за да може да организира защитата си по същество ?

В писмен отговор от 07.05.2025 г. пълномощникът на ответника Б. В. Н. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано, евентуално- жалбата да бъде отхвърлена изцяло. Претендира за присъждане на направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното: Касационната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ищца по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.30 ЗН, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

По наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване съдът приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.30 ЗН, въззивният съд е приел, че ищцата Д. Б. Ф.-М. е наследник със запазена част на дарителката по договора от 04.12.2015 г. А. Я. Г. /нейна дъщеря/, а надареният Б. В. Н. не е призован към наследяване неин наследник /син е на другата дъщеря на А. Г.- Р. Б. Г./. Поради това и на основание чл.30, ал.2 ЗН е приел, че за уважаването на иска за възстановяване на запазената част на Ф. от наследството на майка й А. Г. е било необходимо Ф. да приеме наследството на Г. по опис. Съобразил е приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3 от 2013 г., че изискването на чл.30, ал.2 ЗН за приемане на наследство по опис не се прилага относно универсални завещания и относно дарения на имоти, с които се изчерпва цялото наследство на дарителя. Тъй като обаче в случая по делото били събрани доказателства за притежавани от дарителката други недвижими имоти /тоест за това, че имотът- предмет на договора за дарение от 04.12.2015 г. не изчерпва наследството на дарителката/, съдът е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН. Поради това и доколкото ищцата не е доказала да е приела наследството по опис, искът е счетен за неоснователен.

С оглед тези мотиви на съда не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд:

1. Не е налице соченото от касаторката основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от нея въпрос, тъй като въпросът не е правен съгласно разяснението, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: въпросът не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е напълно неотносим към конкретното дело, по което, видно от молбата на Д. Ф. от 02.12.2024 г., същата не е искала делото да бъде отложено поради това, че има нужда от време да организира защитата си, след като адвокатът й е отказал да я представлява. В молбата е поискано отлагане на делото поради неизготвянето на заключение на съдебно-почеркова експертиза, каквато не е била допусната от съда. Действително, в молбата се твърди, че адвокатът на Ф. категорично е отказал да я представлява и да се явява по делото /за което не са представени доказателства/, но въпреки това твърдение Ф. не е поискала разглеждането на делото да бъде отложено за друга дата, за да може да организира защитата си по същество. Напротив, поискала е жалбата й да бъде уважена като бъде отменено първоинстанционното решение. По исканията на Ф. в молбата й от 02.12.2024 г. въззивният съд се е произнесъл надлежно и обосновано на 04.12.2024 г.- отказал е да отложи делото поради неизготвяне на заключение на съдебно-почеркова експертиза, дал е ход на делото, произнесъл се е по доказателствените искания на страните и е обявил делото за решаване.

2. Не е налице и сочното от касаторката в жалбата й основание на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Няма вероятност решението да е недопустимо по изложените от касаторката съображения- защото съдът недопустимо се бил произнесъл по евентуалния иск, без да има произнасяне по главния иск. Действително, с исковата молба са били предявени два иска: главен иск по чл.42 ЗЗД за недействителност на договора за дарение от 04.12.2015 г. като сключен от лице без представителна власт и евентуален иск по чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на майка й и дарителка по договора от 04.12.2015 г. Производството по главният иск обаче е било прекратено от първоинстанцинония съд с определение от открито съдебно заседание 24.11.2023 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Тоест, делото е останало висящо само по предявения евентуален иск, поради което произнасянето на първоинстанционния и възззивния съд само по евентуалния иск не е недопустимо. Въпросът дали определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото по главния иск е правилно няма отношение към валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение по евентуалния иск, при положение че определението за прекратяване на делото по предявения главен иск не е било обжалвано и е влязло в сила.

3. Не са налице и останалите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.30 ЗН, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката Д. Ф. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ответника адв.В. К. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер от 1 010,82 евро- равностойност на 1 977 лева.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение