Определение № 517 от 04.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2698/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Ви Ай Джи Пропъртис България“ АД срещу определение № 568/24.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 706/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 261727/30.06.2022 г. по т. д. № 527/2019 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството в приложение на чл. 130 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение и моли то да бъде отменено. Излага доводи за неправилен извод на въззивния съд, че исковете по чл. 647 ТЗ са средство за защита на кредиторите на несъстоятелността само срещу действия и сделки на длъжника. Според касатора исковете са допустими и в случаите, в които крайният увреждащ ефект е постигнат чрез серия сделки. Счита, че са приложими разрешенията, дадени с ТР № 2/09.07.2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС, относно иска по чл. 135 ЗЗД. За безпредметно намира предявяването на иск само срещу длъжника при положение, че е налице двукратно прехвърляне на собствеността до крайния приобретател „Баховица индустриален парк“ ЕАД. Налице е необходимост всички прехвърлители и приобретатели да бъдат конституирани като другари в процеса и да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо. В изложението на основания за достъп до касация жалбоподателят е формулирал два въпроса, за които твърди, че са обуславящи произнасянето на въззивната инстанция и са от значение за разрешаване на процесуалния спор, а именно: 1.“Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от трето лице, в чиято полза длъжникът му се е разпоредил с имуществото си?“ 2.“Какъв е кръгът на пасивно легитимираните ответници и при какви условия на другарство участват в процеса, когато се цели отмяна на поредица от увреждащи сделки посредством иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ?“ Твърди противоречие с приетото в ТР № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС и решение № 187/19.03.2010 г. по т. д. № 135/2009 г. на II т.о. на ВКС. Ответниците по частната касационна жалба – „Торинекс“ ЕООД и „Селект Моторс Къмпани“ АД /н./ – я оспорват като неоснователна. Заявяват становище, че постановеното определение е съобразено с изчерпателния характер на разпоредбите на чл. 647, ал. 1, предл. 1 ТЗ, поради което е недопустимо да се оспорват сделки, страна по които не е длъжникът, както и е недопустимо да се оспорва поредица от сделки. Считат, че не е налице соченото от жалбоподателя основание за достъп до касация, тъй като практиката, на която се позовава, е изцяло неотносима към казуса – тя е по приложение на чл. 647 ТЗ преди изменението му със ЗИДТЗ, публ. в ДВ бр. 20/2013 г. Преди изменението на ТЗ съответните сделки са били приети от законодателя за нищожни, а не за относително недействителни. Ответниците „Баховица индустриален парк“ ЕАД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД са подали отговор, но той не е приподписан от адвокат, поради което той следва да бъде преценен като нередовен. Съдът го посочва само за пълнота на изложението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, съставът на Апелативен съд София е споделил изводите на първоинстанционния съд, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6, евентуално т. 2 ТЗ, с които се иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Селект моторс къмпани“ АД /н./ последващ договор за продажба на недвижими имоти, сключен между „Торинекс“ ЕООД /приобретател от „Селект моторс къмпани“ АД /н.// и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД, както и отменен апортът с предмет тези имоти, извършен от „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД в капитала на „Баховица индустриален парк“ ЕАД, съответно връщане на имотите от „Торинекс“ ЕООД и „Българска автомобилна индустрия“ ЕАД в капитала на „Селект моторс къмпани“ АД /н./ Въззивният съд е приел, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, извършени от длъжника в производство по несъстоятелност, които засягат имущество от масата на несъстоятелността. Съответно действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение по въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В своята същност поставените от касатора въпроси търсят отговор дали е допустима защита правата на кредиторите на несъстоятелността при серия разпоредителни сделки, извършени след увреждаща сделка със страна длъжникът, преди предявяване на отменителния иск по чл. 647 ТЗ. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл изцяло в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 100 от 15. 06. 2009 г. по т. д. № 808/2008 г., ІІ т. о., решение № 187 от 3. 11. 2009 г. по т. д. № 135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 93 от 10. 07. 2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 111 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 4 от 25. 02. 2021 г. по т. д. № 2910/2019 г. на ВКС, І т. о., определение № 200 от 26. 04. 2021 г. по ч. т. д. № 317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о. В цитираните съдебни актове е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Прието е, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. В решение на ВКС по т. д. № 1892/2017 г., І т. о. е изрично изяснено, че прехвърлянето на правата от приобретателя в полза на трети лица, които са обект на атакувана сделка, не превръща последните в надлежна страна по исковете с правно основание чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Засягането на правата на третите лица-приобретатели, е само последица, при това незадължителна /арг. от чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/, от прогласяване на относителна недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуемата придобивна сделка. Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако то не се намира в масата на несъстоятелност или се дължат пари, третото лице става кредитор. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелност, синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ. Цитираното от касатора тълкувателно решение не намира приложение в случая, тъй като исковете по чл. 646 и чл. 674 ТЗ се явяват специални по отношение на общото правило, закрепено в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД. Соченото от жалбоподателя решение № 187/2010 г. по т. д. № 135/2009 г. на ВКС, II т. о. е постановено при действието на предходна редакция на ТЗ - преди изм. със ЗИДТЗ, публ. в ДВ бр. 20/2013 г., и не следва да бъде третирано като релевантна съдебна практика. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС