Определение № 50738 от 18.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на З. Н. А. чрез адвокат З. К. от АК-Бургас и по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 105/04.11.2021 г. по гр.д.№ 317/2021 г. на Апелативен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 182/19.05.2021 г. по гр.д.№ 2773/2020 г. на Окръжен съд Бургас и частично са уважени исковете на З. Н. А. против Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. до изплащането на сумата, както и за обезщетение на причинени имуществени вреди в размер на 1500 лева със законната лихва от подаване на исковата молба - 02.12.2020 г., до окончателното изплащане. С обжалваното решение са отхвърлени исковете на ищцата до пълния предявен размер от 50 000 лева – за неимуществените вреди и 7500 лева – за имуществените вреди. Касационна жалба против решението в частта, в която са отхвърлени исковете за имуществени и неимуществени вреди, е постъпила от ищцата З. Н. А. чрез адвокат З. К. от АК-Бургас с доводи за нарушение на материалния закон. В изложение към касационната жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за „задължението на съда да прецени всички конкретни въпроси и обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД“, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационната жалба срещу постановеното решение е подадена и от Прокуратурата на Република България, с доводи за неправилност в частта за неимуществените вреди, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК по правния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Според касатора, въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на принципа за справедливост. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като са били повдигнати обвинения за престъпление от общ характер, по което не е постановена осъдителна присъда. Съдът е установил, че ищцата е била привлечена като обвиняем на 13.03.2014 г. по ДП 1396/2012 г. за извършено престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК и по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка“. Въз основа на обвинителния акт е било образувано НОХД № 2228/2014 г. на РС Бургас, по което е постановена оправдателна присъда, но същата е отменена от ОС Бургас и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати процесуални нарушения. С постановление от 16.10.2017 г. по ДП № ЗМ-148/2017 г. на ОД МВР Бургас, пр.пр.№ 3117/2012 г. на БРП, ищцата е привлечена като обвиняем за извършени престъпления по чл.202, ал.2, т.1, вр.с чл.201, вр.с чл.26, ал.1 НК и по чл.205, ал.1, т.1, вр.с чл.26, ал.1 НК, като отново по отношение на нея е взета мярка за неотклонение „подписка“. Образуваното НОХД № 968/2018 г, е прекратено и върнато на прокуратурата, а с постановление от 18.06.2018 г. ищцата отново е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр.с чл.201, вр.с чл.26, ал.1 НК, но производството е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 3440/2018 г. /в сила от 03.08.2020 г./ При тези релевантни за спора обстоятелства за приключилото за около 6 години и 5 месеца наказателно преследване, множество проведени процесуално-следствени действия с участие на ищцата, съобразявайки тежестта на обвинението и степента на въздействие върху физическото й и емоционално състояние, както и разгласяването на случая пред широк кръг лица, според въззивния съд справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди е в размер на 15 000 лева, а доказаните с писмени доказателства имуществени вреди са в размер на 1500 лева При проверка на предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатите въпроси във връзка с приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД поради следните съображения: Въззивният съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и с оглед особеностите на случая е взел отношение по всички обстоятелства от значение за определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение – вида и тежестта на повдигнатите обвинения в наказателното производство, продължителността на наказателната репресия и реално причинените на обвиненото лице страдания и безпокойства, както и взетата спрямо него мярка за неотклонение, във връзка с правото на свободно придвижване. Под внимание са били взети липсата на убедителни доказателства за оставането без работа на обвинената, както причинените й неудобства и притеснения, че обвинението е станало известно пред широк кръг лица, колеги и близки. При така установените обстоятелства, според въззивния съд са причинени вреди, които съществено засягат личната и неимуществена сфера на ищцата, но липсват доказателства за претърпени вреди над обичайните в подобни случаи, поради което претенцията за обезщетение е частично основателна. Тези обстоятелства са преценявани от съда по вътрешно убеждение, което в настоящото производство не може да бъде проверявано за необоснованост. Поставените в тази връзка правни въпроси не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, тъй като в случая са установени всички релевантни факти от значение правилното решаване на правния спор, въз основа на които съдът е формирал собствени правни изводи за наличието на причинно-следствена връзка между повдигането и поддържането на незаконно обвинение от прокуратурата и действително причинените вреди на лицето, в съответствие с разясненията в т.19 от ТР № 1/2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила сила. Според съда, степента на въздействие на обвинението върху личния живот на ищцата не се отличава с интензитет над обичайния при наказателно преследване, но протестираните две оправдателните присъди на съда от прокуратурата също следва да бъде взето предвид, поради което за причинените й през продължителен период от време негативни изживявания и притеснения от разгласяване на случая, справедливото обезщетение е в размер на 15 000 лева. Тези изводи също са в съответствие със задължителната практика, формирана с т.II на ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по материалноправния въпрос, относно прилагането на общоприетия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, тъй като независимо че обуславя изхода на делото и формираните от въззивния съд изводи по иска за обезщетение на неимуществени вреди, същият не е разрешен в противоречие с цитираното Постановление № 4/23.12.1968 г., на Пленума на Върховния съд, в което е изяснено, че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, влошаване на здравословното състояние на увредения, моралните страдания, и др., т.е. въпросите свързани с определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди са различни с оглед особеностите на всеки отделен случай. В съдебната практика на ВКС – напр. решение 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение № 365/18.11.2015 г. по гр.д. № 5376/2014 г., ІV г.о., се приема последователно разбирането, че база за определяне на паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди могат да послужат също стандарта на живот в страната, икономическото развитие и средностатистическите показатели към датата на увреждането. Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за подобно увреждане, а следва да установи дали са причинени вреди над обичайните като интензитет и вид, както и успешно ли е проведено пълно и главно доказване от ищеца, за да бъде присъдено исканото обезщетение, т.е. справедливото обезщетение за неимуществените вреди се определя при всеки отделен случай въз основа на данните по конкретното дело, степента на засягане на нематериалните блага и специфичните им проявления върху личността на пострадалия. Изводите на въззивния съд, в случая, за обстоятелствата, при които се определя размера на обезщетението, са в съответствие със задължителната практика на ВС и ВКС по тълкуването и прилагането на закона, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на въззивното решение в частта за имуществените вреди не е поставен правен въпрос от касаторите, а постановеното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което липсват основания за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Предвид неоснователността на двете касационни жалби, разноските в производството следва да останат в тежест на всяка от страните – касатори. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение