Определение № 50953 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1958/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби срещу въззивното решение № 1 от 04.01.2022 г. по в. гр. д. № 415/2021 г. по описа на Софийски градски съд, постановено в производство за разглеждане на предявените от И. Д. Д. срещу Софийски районен съд обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за присъждане на имуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно с 565.28 лв. лихва за забава, както и неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., ведно с 339.17 лв. лихва за забава. И. Д. Д. обжалва въззивното решение в частите му, с които след частична отмяна на решение № 260010 от 11.02.2021 г. по гр. д. № 333/2020 г. на Костинбродския районен съд, предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен изцяло, ведно с лихвата за забава, а искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от присъдените от първоинстанционния съд 2 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв., съответно отхвърлен и за следващата се лихва за забава за сумата над присъдените 2 000 лв. В потвърдителната му част, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно с лихва за забава за периода от 15.01.2018 г. до 25.02.2019 г. и законната лихва, считано от 16.12.2019 г., решението на Софийски градски съд се обжалва от ответника по предявените искове Софийски районен съд. След преценка настоящият състав на Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че предвид изричната норма на чл. 280, ал. 3 ГПК в редакция ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., касационно производство по обжалване не е допустимо и по двете касационни жалби. Те следва да се оставят без разглеждане, предвид цената на обективно съединените искове и критерия на закона за допустимост на касационното производство по признак, свързан с имуществения интерес, а именно – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела. Изключение е предвидено за решенията, постановени по искове за собственост и други вещни права, както и за съединените с тях искове с обуславящо значение. Настоящият спор не касае вещни права. Когато е налице обективно съединение, критерият е пряко обвързан с цената на всеки отделен иск съгл. чл. 69, ал. 1 от ГПК. В случая се касае за четири обективно съединени иска, като нито един от тях не надвишава установения в закона праг за допустимост на касационното обжалване от 5 000 лв. Съдебната практика по приложението на разпоредба на чл. 280, ал. 3 ГПК приема, че посоченото в нея ограничение се отнася до въззивните решения по искове с цена на иска до 5 000 лв. включително /определение № 50229 от 11.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3409/2022 г., I г. о. и цитираните в него/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.