Определение № 923 от 02.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3519/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3613/08.06.2022 г. на Д. Н. Л., [населено място], чрез пълномощника адвокат М. Я., срещу въззивно решение №50/12.04.2022г. по гр. д. № 137/2022 г. на Апелативен съд - Варна. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал. 2, предл.2 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е недопустимо, тъй като молбата по чл.250, ал.1 ГПК е подадена след изтичане на едномесечния срок от връчването на изпълнителния лист.Не се поставя конкретен правен въпрос. Ответникът по касация Н. С. Н., [населено място], оспорва жалбата като неоснователна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260001/14.01.2022 г., по гр. д. № 566/2018 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 88/14.04.2020г. по гр.д.№ 566/2018г. и в изпълнителен лист № 260145/02.12.2021г. по същото дело. Въззивният съд е приел, че с подадената от Н. Н. молба, вх. № 264391/14.12.2021 г., е поискана поправка на явна фактическа грешка допусната в решение № 88/14.04.2020 г. по гр. д. № 566/2018 г. на ОС-Добрич и в изпълнителен лист № 260145/02.12.2021 г., издаден по същото дело, изразяваща се в неправилно изписване на ЕГН на ответницата Д. Л.. Молбата е основателна, тъй като действителната воля на съда, изразена в мотивите относно материалноправната и процесуалноправната легитимация на страните по спора е, че Н. Н. е ищец, а Д. Л. - ответник. Няма съмнение в самоличността на последната, като страна по спора, за която ищецът е посочил задължителните три имена и адрес. Ищецът е посочил ЕГН на ответника, без да има такова задължение по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това Л. сама е посочила своя ЕГН при извършване на процесуални действия в писмена форма. При постановяване на решение № 88/14.04.2020г. по гр. д. № 566/2018 г. е изписан грешен ЕГН на ответника, вместо действителния. Същата грешка е налице и в издадения изпълнителен лист. С оглед естеството на производството, позоваването на изтекъл срок по чл. 250, ал. 1 ГПК е неоснователно. Посоченият срок касае искания за допълване на съдебното решение при непроизнасяне от страна на съда по целия спорен предмет на делото. Непълното решение не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. В случая не е налице хипотезата на допълване на решението. Искането е за поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК, което не е ограничено във времето. Производството по чл. 247 ГПК има за цел да отстрани несъответствията между формираната от съда воля в мотивите и нейното изразяване в диспозитива. Допуснатата в решението грешка при изписване на ЕГН на ответника е лесно установима и не налага тълкуване на волята на съда. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.При липса на посочен правен въпрос в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице посоченото от касатора основание по чл.280,ал.2,предл.2 ГПК за допускане на касационна проверка. Обжалваното решение не е недопустимо, тъй като не е постановено в недопустимо производство, в каквато насока са доводите на касатора. Съобразно константната съдебна практика, искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е ограничено със срок /решение №259/2019г. по гр.д.№ 2308/2018г., ІІІг.о./,поради което и подадената молба за отстраняване на допусната фактическа грешка не е просрочена. Разпоредбата на чл.247, ал. 1 ГПК предоставя на съда възможност и служебно да поправи допусната в решението очевидна фактическа грешка. Такава е всяко несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на решението. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация 500 лева - разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.