Определение № 1222 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 777/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. Г., подадена чрез процесуален представител адв. В. К. против определение № 32 от 06.01.2026г. постановено по гр.д. № 3377/2025г. по описа на Върховен касационен съд, I ГО, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на частния жалбоподател срещу определение № 1190/07.08.2025г. по ч.гр.д. № 791/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и е прекратено образуваното въз основа на нея производство по ч.гр.д. № 3377/2025г. по описа на ВКС, I ГО. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Отправено е искане за отмяна на обжалвания акт и за приемане на касационната жалба за допустима и продължаване на разглеждането й по същество. Частният жалбоподател поддържа, че въпреки че цената на иска е под законовия праг от 5000 лева, предмет на спора е процесуален въпрос от съществено значение – местната подсъдност и правилното прилагане на чл. 119, ал. 4 вр. чл. 105 и чл. 115, ал. 1 от ГПК. Счита, че ограничението за касационно обжалване не следва да се прилага автоматично, когато се касае за преценка на подсъдност, която засяга правото му на достъп до съд и надлежното упражняване на исковата защита. В случая прекратяването производството пред РС – Велико Търново и изпращането му на РС – Русе ограничава възможността на жалбоподателя за защита. Отговор на частната жалба не е депозиран от ответника В. П. Н.. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С обжалваното определение състав на Първо отделение на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Д. Г. срещу въззивно определение № 1190/07.08.2025г. по ч.гр.д. № 791/2025г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С това определение е потвърдено определение № 1637/03.07.2025г. по гр.д. № 1490/2025г. на РС – Велико Търново, с което е уважено възражение на ответника по чл. 119, ал. 4 от ГПК, като е прекратено производството по гр.д. № 1490/2025г. на РС – Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на РС – Русе, на основание чл. 105 и чл. 115, ал. 1 от ГПК. За да остави без разглеждане частната касационна жалба, съставът на Върховния касационен съд е приел същата за недопустима на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, тъй като е подадена срещу въззивно определение, потвърждаващо прекратително първоинстанционно определение по чл. 118 вр. чл. 105 и чл. 115, ал. 1 от ГПК, постановено по дело, решението по което не би подлежало на касационно обжалване. Съобразил, че прекратеното производство пред РС – Велико Търново и изпратено по подсъдност на РС – Русе има за предмет предявен от В. Д. Г. против ЧСИ В. П. Н. иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата 305.10 лева, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразно проведено изпълнение по изп.д. № 562/2024г. по описа на ЧСИ В. П. Н.. Отбелязал, че производството по делото в частта относно установителни искове за факти – за признаване за установено между страните по делото, че изпълнението по изп.д. № 562/2024г. по описа на ЧСИ В. П. Н. е било насочено върху несеквестируеми вещи и че запорираното представлява храна за длъжника, е прекратено с необжалвано и влязло в сила определение № 1169/14.05.2025г. по гр.д. № 1490/2025г. на ВТРС. Взел предвид, че в настоящия случай цената на предявения иск чл. 441, ал. 1 от ГПК е 305.10 лв., под предвидения в чл. 280, ал. 3 от ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване, поради което постановеното по делото въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване. След като постановеното по делото въззивно решение не би подлежало на касационно обжалване, то и постановените по същото дело определения са изключени от подлежащите на касационно обжалване актове. По тези съображения оставил частната касационна жалба без разглеждане като недопустима. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Установява се от данните и няма спор по делото, че цената на предявения осъдителен иск в случая е 305.10 лева. Не е налице и изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК – предявеният иск е облигационен, оценяем, а иск за собственост или други вещни права върху недвижим имот не е предявен по делото. Доводът на частния жалбоподател, че ограничението за касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК следва да е неприложимо в хипотеза на решаване на процесуалния въпрос при преценка на подсъдността не намира опора в закона. Възприетият от законодателя критерий за недопустимост на касационното обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК е цената на иска, без да е предвидено изключение от правилото съобразно вида процесуалноправен въпрос, подлежащ на разглеждане. Решението на въззивния съд по тази категория граждански дела с оглед цената на иска не подлежи на касационно обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ГПК, поради което и определенията на въззивния съд, постановени в това производство, по изричното правило на чл. 274, ал. 4 от ГПК, също са изключени от обхвата на касационния контрол. Неоснователно е позоваването на частния жалбоподател на нарушаване на правото му на достъп до съд, доколкото прекратяването на делото по подадената от него частна касационна жалба срещу акт, с който по възражение на ответника делото е изпратено за разглеждане на местнокомпетентния съд, само по себе си не е несъвместимо с § 6 от ЕКЗПЧОС, ако преследва законна цел и е налице съразмерност между използваните средства и преследваната цел. В случая със спазването на ограничението на приложното поле на касационното обжалване несъмнено се преследва законна цел при съразмерност между средства и цел, доколкото правото на достъп до съд не включва неограничен достъп до най-висшата съдебна инстанция. В съответствие с Конституцията и общоприетите международни стандарти законът ограничава достъпа до касационно обжалване по абсолютни и относителни критерии. Абсолютните критерии са според паричната оценка на предмета на делото и според неговия род, а относителните – според значението на разрешените в съдебния акт правни въпроси за уеднаквяване на практиката и за развитието на правото. Действащият ГПК/2007г. ограничи достъпа до касационно обжалване, както на решенията, така и на определенията, като въведе относителни критерии, важащи за всички съдебни актове и абсолютни критерии само по отношение на съдебните решения. С допълненията и измененията Обн. ДВ, бр. 100/2010г. режимът на достъп до касационно обжалване на всички съдебни актове беше уеднаквен, като действието на абсолютните критерии беше разпростряно и върху определенията. В заключение като е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Д. Г. като процесуално недопустима, Върховният касационен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение