Определение № 328 от 05.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 537/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А ООД-к.к. Св.св.К. и Е., против решение от 1.03.2012 г. по в.т.д. № 2586/2011 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава решение от 6.07.2011 г. по гр.д. № 311/2010 г. на Варненски РС, с което касаторът е осъден, на основание чл.233,ал.1 ЗЗД, да предаде на П ЕАД-В. процесното търговско място. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: 1. Допустимо ли е да се предоставя под наем застроен терен отделно от изградената в него сграда? и 2. Допустимо ли е да се предяви установителен иск, когато спорното право може да бъде защитено с осъдителен или конститутивен иск?, били от значение за точното прилагане на закона. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст, /защото водещо е развитие на правото/, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, която е цитирана още от първоинстанционния съд, изключва приложното поле по т.3. Същността на първият въпрос, който е фактически, е дали договорът е с възможен предмет и в случая отговорът е еднозначен след като договорът е бил вече реализиран. По вторият въпрос няма вероятност решението да е недопустимо, защото предявеният иск е осъдителен, а не установителен. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.