Определение № 60427 от 22.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2359/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Инти“ ООД - [населено място], срещу определение №78 от 05.07.2021г., постановено по ч.т.д. №20212001000130/2021г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №260350/26.03.2021г. по т.д.№256/2020г. на Бургаски окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че определението на Бургаски АС, потвърждаващо определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на „Инти“ ООД за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 1 879.44лв., е неправилно и следва да бъде отменено. Оспорва се преценката от въззивния състав на фактическите обстоятелства, относими към молбата на дружеството за освобождаване от ДТ, като се твърди, че съдът е бил длъжен за изследва икономическото и финансовото състояние на молителя към датата, на която е направено искането. Според касатора при подадена молба по чл.83 ГПК преценката не трябва да касае размера на дължимата такса, а възможността тя да бъде платена. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че при наличие на декларации по чл.38, ал.9 ЗСч. дружеството е осъществявало търговска дейност и е във състояние да заплати дължимата държавна такса за въззивната му жалба срещу решението от 11.02.2021г. по т.д.№256/2020г. на Бургаски ОС.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване като са формулирани следните правни въпроси, които според частния касатор са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно:

1. „Кой е относимият законов текст за допускане до разглеждане на молба за освобождаване от държавна такса, подадена от търговско дружество?“

2. „Допустимо ли е служебно събиране на доказателства от съда в производство по молба за освобождаване от държавна такса, подадена от търговското дружество в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК?“ и

3. „Към кой момент следва да се преценява икономическото и финансовото състояние на дружеството, респективно да се събират други доказателства, ако това е допустимо, в производството по молба за освобождаване от държавна такса, подадена от търговското дружество в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК?“.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил определение №260350/26.03.2021г. по т.д. №256/2020г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Инти“ ООД за освобождаване на дружеството от внасяне на дължимата за въззивната му жалба вх.№264296/15.03.2021г. държавна такса в размер на 1 879.44лв. Възприемайки съображенията на първата инстанция за липсата на представени доказателства за наличието на финансови затруднения, апелативният състав е приел, че дължимата държавна такса не е прекомерна и че може да бъде заплатена от дружеството-молител, притежаващо имущество на значителна стойност. Във връзка с оплакванията в частната жалба на „Инти“ ООД въззивният състав е отразил, че твърдението в представената от молителя декларация за липса на упражнявана от дружеството търговска дейност през периода 2012г. - 2018г., се опровергава от обявените от дружеството в ТР годишни финансови отчети за 2016г., 2017г. и 2019г. като съдът е акцентирал, че първоинстанционният съд е извършил справка в ТР, а не е събирал служебно доказателства. В тази връзка съдът е приел, че след като декларираните данни са неверни и не са представени никакви други доказателства в подкрепа на твърдението на молителя за тежко финансово състояние и за липса на средства за внасяне на държавната такса, няма основание за освобождаване на дружеството от държавна такса.

Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното от частния касатор основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Нито един от трите формулирани от частния касатор въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Поставеният от частния касатор въпрос №1: Кой е относимият законов текст за допускане до разглеждане на молба за освобождаване от държавна такса, подадена от търговско дружество ?“, не е значим за конкретния процесуален спор, тъй като апелативният състав е приел, че молбата на търговското дружество за освобождаване от държавна такса е допустима и би могла да бъде уважена, без изрично съдът да посочва правното основание за това. Въпросът няма отношение към правилността на обжалваното определение доколкото въззивният състав изцяло се е съобразил с практиката на ЕСППОС (включително и с тази, обективирана в решение от 26.07.2005г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша), която не изключва възможността при определени обстоятелства юридически лица да бъдат освободени от авансово плащане на разноски във връзка със съдебното производство. Молбата на дружеството не е уважена по съображение, че не са представени доказателства за твърдените финансовите затруднения на молителя, а не поради недопустимост или неправилна квалификация на молбата по чл.83, ал.2 ГПК.

Въпрос №2: „Допустимо ли е служебно събиране на доказателства от съда в производство по молба за освобождаване от държавна такса, подадена от търговското дружество в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК?“, не е обусловил решаващата воля на съда съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като се има предвид, че изводът на апелативния състав, че в случая окръжният съд не е събирал служебно доказателства, а само е извършил справка в Търговския регистър, е съобразен с разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която Търговският регистър е публичен със свободен достъп до базата данни, съставляваща регистъра.

Не е значим за спора и не може да обуслови допускане на касационно обжалване въпросът на касатора №3: „Към кой момент следва да се преценява икономическото и финансовото състояние на дружеството, респективно да се събират други доказателства, ако това е допустимо, в производството по молба за освобождаване от държавна такса, подадена от търговското дружество в хипотезата на чл.83, ал.2 ГПК?“. Въпросът е зададен извън контекста на решаващите мотиви на въззивния съд, който е обсъдил подадените от дружеството годишни финансови отчети единствено с оглед констатацията, че декларираните от молителя в декларацията данни, касаещи невъзможност за „Инти“ ООД да упражнява дейността си в периода 2012г. - 2018г., са неверни. Въпросът не е относим към решаващият аргумент на съда да остави молбата без уважение, а именно, че при липсата на никакви други доказателства в подкрепа на твърдението за тежкото финансово състояние на дружеството (извън декларацията, в която дори няма отразено знание на декларатора за наказателната отговорност по чл.313 НК), следва извода, че молителят, притежаващ имущество на значителна стойност, видно от представите по делото доказателства, е в състояние да заплати дължимата държавна такса от 1 879.44лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,