Определение № 50137 от 10.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3395/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. В. и Васислав Д. М. срещу решение № 101 от 29.04.2022 г., постановено по в. гр. д. № 68 по описа за 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е отменено решение № 9 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 97 по описа за 2018 г. на Районен съд-Котел, и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от касаторите иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 25.12.2007 г. между Н. Б. Н. като купувач и Ц. Т. Х. като продавач-обещател предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, възстановени с решение № ПР 33/22.12.2007 г. на ОСЗ-Котел, представляващи ПИ с № 092001 по плана на [населено място], [община], област С., местност Алчак, с площ от 41,266 кв.м. и ПИ с № 000373 по плана на [населено място], [община], Област С., с площ от 237,834 кв. м.

Касаторите твърдят, че решението на Сливенския окръжен съд е нищожно, недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. При сключване на договор за цесия на правата на купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот следва ли правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде изрично описано в договора за цесия като самостоятелно право, за да бъде прехвърлено и за да бъде третото лице-цесионер процесуално легитимирано да води иск по реда на чл.362 и сл. от ГПК срещу предварителния продавач?

2. Какво право на вземане се прехвърля при замяна на страна по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез цесия между предварителния купувач и третото лице-цесионер и потестативното право по чл.19, ал.3 от ЗЗД част ли е от съдържанието на това вземане в този случай?

Ц. Т. Х. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Смята, че искът с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК е погасен по давност. Претендира за присъждане на 400 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Производството по настоящото дело е образувано по подадена на 21.03.2018 г. искова молба на М. П. В. и Васислав Д. М. срещу Ц. Т. Х. за обявяване на гореописания предварителен договор от 25.12.2007 г. за окончателен. Ищците са заявили, че са правоприемници на купувача по предварителния договор по силата на договор за цесия от 21.08.2012 г. В т.1.1 от този договор Н. Б. Н. е прехвърлил на ищците срещу цена от 20 000 лв. вземането си по предварителния договор.

В отговора на исковата молба Ц. Т. Х. е възразила, че предявеният иск е недопустим, тъй като с влязло в сила решение по гр. д. №531 по описа за 2012 г. на Районен съд-Котел същият иск е отхвърлен и е налице сила на пресъдено нещо. Оспорила е упълномощаването на Д. М. за сключване на предварителния договор и освен това е предявила възражение за изтекла петгодишна погасителна давност.

С решение № 9 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 97 по описа за 2018 г. на Районен съд-Котел предварителният договор е бил обявен за окончателен. Първоинстанционното решение е било обезсилено с решение № 81 от 27.05.2019 г. по в. гр. д. № 199 по описа за 2019 г. на Сливенския окръжен съд, тъй като с влязло в сила решение № 60 от 27.08.2015 г. по гр. д. № 531/2012 г. по описа на Районен съд-Котел същият спор вече е бил разрешен и искът е отхвърлен поради липса на представителна власт за сключване на предварителния договор и прехвърляне на собствеността преди завеждане на исковата молба с дарение от 14.06.2012 г. Дарението обаче е било обявено за относително недействително по отношение на ищците на основание чл.135 от ЗЗД с решение № 39 от 30.06.2016 г. по гр.д. № 85 по описа за 2014 г. на Районен съд-гр. Котел. Решението на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е било отменено от ВКС с решение № 29.06.2020 г. по гр. д. №3976/ 2019 г. на IV ГО, понеже мотивите на предходното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. При новото разглеждане на делото Сливенският окръжен съд е постановил на 7.12.2020 г. решение по в. гр. д. № 345 по описа за 2020 г. за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявения иск, но това въззивно решение е било обезсилено с решение № 1 от 2.2.2022 г. по гр. д. №1584 по описа за 2021 г. на III ГО на ВКС. При повторното връщане на делото за ново разглеждане е постановено обжалваното в настоящото производство решение № 101 от 29.04.2022 г. по в. гр. д. № 68 по описа за 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което първоинстанционното решение е отменено и искът е отхвърлен. Сливенският окръжен съд е приел, че предварителният договор обвързва цедента и ответницата, макар към момента на сключването му пълномощникът да не е имал учредена от ответницата представителна власт. Мнимо представляваната ответница обаче е потвърдила договора, тъй като е приела изпълнението по него чрез получаване на дължимата продажна цена. Счел е, че договорът за цесия е действителен, но с него не е уговорено прехвърляне на правото да бъде обявен предварителният договор за окончателен. След като правото по чл.19, ал.3 от ЗЗД не е прехвърлено на ищците-цесионери и то не е принадлежност по смисъла на чл.99, ал.2 от ЗЗД на прехвърлените права, те не са активно материалноправно легитимирани по сключения предварителен договор. Затова искът за обявяване на предварителен договор за окончателен е неоснователен.

Касаторите твърдят, че така постановеното въззивно решение е нищожно поради нарушение на фундаменталните правни принципи/нарушаване правото на състезателност, на равенство на страните, на установяването на истината, на служебното начало и др./ Настоящата инстанция не констатира никакви процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд, а обжалваното решение е разбираемо и е постановено в писмена форма от законен състав. Ето защо това решение не е нищожно и не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание.

Без да изложат конкретни съображения, касаторите поддържат, че решението на Сливенския окръжен съд е недопустимо. При служебна проверка не се установява липсата на процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки за постановяване на решението по съществото на спора, поради което то е допустимо.

Поставените от касаторите въпроси са от значение за изхода на спора, тъй като въззивният съд е отхвърлил иска със съображението, че с договора за цесия не е уговорено изрично прехвърляне на правото да бъде обявен предварителният договор за окончателен. Този извод на въззивния съд противоречи на решение № 1667 от 26.7.1956 г. по гр.д. № 3369/56 г. на IV ГО на Върховния съд. Според това решение правото да се иска сключване на окончателен договор включва и правомощието да се предяви иск по чл.19, ал.3 от ГПК и може да се прехвърля при спазване разпоредбите на чл.99 от ЗЗД. Ето защо следва да се допусне касационно обжалване на решението на Сливенския окръжен съд по поставените от касатора въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение