Определение № 249 от 27.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 158/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. и адв. П., като пълномощници на В. М. П., срещу въззивно решение № 2368, постановено на 30.10.2019 г. по в. гр. д. № 1634/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4449 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 4627/2017 г. на Софийски градски съд, Първо г. о., Втори състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу Ц. С. Д. искове по чл.42, б. „б“ ЗН във вр. с чл.25, ал.1, изр.1 ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 16.01.2014 г. на К. В. Б. в полза на Ц. С. Д., по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД за обявяване нищожността на завещанието поради противоречие със закона, по чл.26, ал.1, изр.2 ЗЗД за обявяване нищожността на завещанието поради липса на съгласие, по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата върху 1/2 ид. ч. от апартамент № 14, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото му зимнично помещение и 1,068 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № */2014 г. В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не са формулирани конкретни въпроси. Изведени от доводите в жалбата и приложената съдебна практика, те могат да се обобщят по следния начин: 1. задължен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички релевантни по делото факти и доказателства и съставлява ли необсъждането им съществено процесуално нарушение; поддържа се противоречие с решение № 244/15.12.2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г. на първо г. о.; решение № 122/03.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на първо г. о.; решение № 597/15.06.2009 г. по гр. д. № 487/2008 г. на първо г. о.; решение № 1194/30.07.1984 г. по гр. д. № 483/2004 г. на първо г. о.; 2. следва ли въззивният съд да изложи мотиви, които да отразяват решаваща дейност на съда по съществото на спора; твърди се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на трето г. о.; решение № 217812.10.2016 г. по гр. д. № 1151/2016 г. на четвърто г. о.; решение № 127/10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на второ г. о. и решение № 144/22.11.2019 г. по т. д. № 2579/2018 г. на второ т. о. Посочено е, че липсват съображения във връзка с въведените твърдения, че изразеният в завещанието мотив противоречи на закона. Изложени са доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт, основаващи се на твърденията на касатора за допуснати процесуални нарушения при преценката на доказателствата относно посочените по-горе обстоятелства. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба Ц. С. Д. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от ищцата срещу ответницата обективно съединени искове, първият от които е за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 16.01.2014 г., оставено от К. В. Б. /леля на страните/ в полза на ответницата. Завещанието е нищожно на основание чл.42, б.„б“, пр.2 ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН, тъй като не е написано и подписано от завещателката. В исковата молба са изложени твърдения, че същата е била с нарушено зрение /почти сляпа/, поради което не е могла да го изготви. Посочено е също така, че завещаният имот не е индивидуализиран /направеното завещателно разпореждане е частно/, както и че завещанието не отговаря на волята на завещателката. Въз основа на така заявените обстоятелства са разгледани и искове на общите основания за нищожност по чл.26 ЗЗД: поради противоречие със закона и липса на съгласие. Предявен е и иск за ревандикация на 1/2 ид. ч. от процесния апартамент, по отношение на която ищцата се е легитимирала като собственик на основание наследяване по закон. Направено е и искане за отмяна на констативен нотариален акт № */2014 г., с който е удостоверено правото на собственост в полза на ответницата въз основа на завещанието. Ответницата е оспорила исковете. Твърдяла е, че притежава имота по силата на саморъчното завещание, което е породило правно действие. Същото притежава характеристиките на общо завещателно разпореждане, тъй като завещателката не е притежавала друго имущество. Със саморъчно завещание от 16.01.2014 г., обявено на 29.08.2014 г., К. Б. е завещала на ответницата процесния апартамент. В първоинстанционното производство е изготвено заключение на съдебно– графическа експертиза, в което е направен извод, че ръкописният текст в завещанието вероятно е написан, а подписът за „завещател“ е положен от К. Б.. Липсата на категоричност е с оглед липсата на сравнителен материал, близък до момента на изготвяне на завещанието. Заключението не е оспорено от ищцата – касатор. Въззивният съд е допуснал служебно изготвянето на допълнителна графическа експертиза въз основа на допълнителен сравнителен материал /от 2007 г./, която е направила същият извод. Оставено е без уважение искането за допускане на тройна графическа експертиза, тъй като такова искане не е било направено във въззивната жалба и предвид липсата на сравнителен материал от период по-близък до датата на изготвяне на завещанието. В обжалваното решение е направен извод, че завещанието е написано и подписано от завещателката, като при обосноваване на този извод е обсъдено и заключението на съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни доказателства. По отношение на исковете за прогласяване нищожността на завещанието поради противоречие със закона и липса на воля е посочено, че не са развити оплаквания в жалбата. Ответницата се легитимира като собственик на процесния имот по силата на завещателното разпореждане, поради което предявеният иск за ревандикация също е неоснователен. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос. Действително, съгласно установената практика, съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други - за неосъществили се. В случая, съобразявайки тази практика и в съответствие с чл.269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи при съвкупна преценка на относимите към спорното право доказателства. Изложил е собствени мотиви както по доводите за допуснати процесуални нарушения във връзка с обсъждане на доказателствата по делото, така и за необоснованост на първоинстанционното решение, в частта, с която е прието, че завещанието не е написано и подписано от завещателката. В съответствие с приложената съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по защитните доводи и възражения на страните, в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК. Независимо че в жалбата не е направено искане за събиране на доказателства във връзка с изложените по-горе доводи, съдът е допуснал събирането на допълнителна експертиза именно за изясняване на фактическата обстановка по делото, която касаторът е считал за неизяснена. Вторият въпрос също не може да обоснове допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В исковата молба не са изложени твърдения, че изразеният в завещанието мотив противоречи на закона. Дори да се приеме, че те са подлежали на обсъждане във връзка с неговата действителност, в случая в завещанието е посочено, че грижите са полагани преди съставянето му, т. е. налице е възнаградителен мотив. В решение № 244/15.12.2014 г. по гр. д. № 7696/2013 г. и решение № 122/03.06.2013 г. по гр. д. № 902/2012 г. на първо г. о., е прието, че когато мотивът на завещателното разпореждане е вменяването на грижи и издръжка в полза на завещателя за бъдеще, това сочи на воля на завещателя да бъде възмезден за имуществото, което оставя на ползващия се от завещанието, същият има имуществен характер и поради това противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Такъв не е налице в настоящата хипотеза. Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – не е налице порок на обжалваното решение, който може да бъде изведен пряко и единствено от неговото съдържание, както и такова съществено процесуално нарушение, което да е довело до формиране на решаващ за изхода на делото резултат. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в производството по чл.288 ГПК съдебни разноски в размер на 800 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна защита и съдействие от 08.01.2020 г. с адвокат Н. В.. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение