Определение № 1077 от 02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 98/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1510 от 02.11.2010 година по гр.д. № 2099/2010 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 203 от 20.04.2010 г. по гр.д. № 262/2008 г. на Карловски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 203, ал.2 КТ, предявен от [община] против Х. Н. Ч. от [населено място] за сумата 17000 лева, съставляващи обезщетение за причинена вреда на имущество на ищеца работодател при и по повод изпълнение на трудовите задължения на ответника. В решението е прието, че по време на изпълнение на трудовите му задължения като „шофьор” при [община], ответникът Х. Ч., на 19.12.2007 г. е участвал в пътно-транспортно произшествие, в резултат на което са били нанесени щети на управлявания от ответника автомобил, собственост на общината. Наказателното производство за извършено от ответника престъпление по чл. 343, ал.1, б. А НК вр. с чл. 342, ал.1 НК е било прекратено в хода на разследването по искане на ощетените юридически лица, собственост на увредените автомобили. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 302, ал.2, пр. ІІ-ро КТ е неоснователен, тъй като не е установено с влязла в сила присъда ответникът да е извършил престъпление; не е установено причинените вреди да са резултат от престъпление, извършено от ответника, поради което пълната му имуществена отговорност не може да бъде ангажирана. Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [община]. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по обуславящите изхода на делото въпроси: следва ли съдът да определи правната квалификация на иска въз основа на твърденията на ищеца и каква е правната квалификация на иск за пълна имуществена отговорност при въведени твърдения за умишлено причиняване на вредата. Приложено е решение № 336 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 767/2009 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено в производство по чл. 290 ГПК, съгласно което правната квалификация на иск за вреди, причинени умишлено от работника при изпълнение на трудовите му задължения е по чл. 203, ал.1, пр.І-во КТ, която съдът следва да определи въз основа на въведените от ищеца твърдения. Ответникът по касационната жалба Х. Н. Ч. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са основателни, предвид наличието на противоречие с практиката на Върховния касационен съд при разрешаването на повдигнатите в изложението към касационната жалба въпроси по приложението на чл. 203, ал.1 КТ, както и относно служебното задължение на съда за определяне квалификацията на спорното право въз основа на заявените в исковата молба обстоятелства. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение