Определение № 1426 от 23.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1056/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. срещу определение №25943 от 17.12.2025 г. по възз.ч.гр. д. №5126 по описа за 2025 г. на Софийския градски съд, II-В въззивен състав, с което е оставена без уважение частната жалба с вх. № 378548 от 25.11.2024 г. срещу определение №46329 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 50326 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 49 състав, за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната касационна жалба Върховен касационен съд не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и данните по делото, приема следното: Е. М. е предявил срещу Върховния касационен съд иск за заплащане на 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.08.2020 г. до 6.08.2022 г., причинени от неизпълнение на задължението на съда да изпрати негова жалба с № 6668/2020 г. на Главния прокурор по компетентност. С определение №46329 от 13.11.2024 г., постановено по гр.д. № 50326 по описа за 2022 г. на Софийския районен съд, 49 състав, производството по делото е прекратено на основание чл.126 от ГПК, тъй като между същите страни и със същия предмет преди това е образувано гр.д. № 50327 по описа на Софийския районен съд. С обжалваното пред настоящата инстанция определение Софийският градски съд е потвърдил като краен резултат първоинстанционното определение, като е коригирал извода, че дело № 50327/22 г. е образувано преди това, но е посочил, че по това дело вече са постановени решения и спорът е достигнал до ВКС, а със същия предмет и между същите страни са образувани множество други дела. Освен това е констатирал след служебна справка, че в период от три години ищецът е завел множество искове срещу различни държавни органи, в които се излагат ненадлежни твърдения за факти. Цялостното поведение на ищеца е квалифицирано от съда като злоупотреба с право, заради което съдът е длъжен да му откаже съдействие. Във връзка с мотивите на въззивния съд касаторът не е формулирал въпроси, по които желае допускане на касационно обжалване, а в изложението си само е повторил оплакванията си, съдържащи се в частната касационна жалба. Посочил е, че според него извършеното от въззивния съд квалифициране на завеждането на иск като злоупотреба с право представлява отказ от правосъдие. При това положение касационно обжалване на въззивното определение на основанията, посочени в чл.280, ал.1 от ГПК не може да се допусне. Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да посочи материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и представлява общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби и който въпрос не може служебно да се извежда от оплакванията на касатора. В случая липсата на ясно дефиниран правен въпрос е достатъчно основание да не се допуска касационно обжалване. Дори да се приеме все пак, че касаторът поставя питане относно правното значение на злоупотребата с право, това питане би било относимо към допълнителните съображения на въззивния съд, а не до решаващия довод за отхвърляне на въззивната жалба, поради което не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Не е налице и поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК-очевидна неправилност на въззивния акт. Това основание съставлява квалифицирана форма на неправилност, която може да бъде установена от само от неговото съдържание. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното `и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В случая такива пороци на определението на Софийския градски съд не се констатират, поради което касационно обжалване и на това основание не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение