Определение № 3136 от 27.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1781/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Алгара Билд „ ЕООД против решение № 1408/11.03.2024 г. по гр.д.№ 7356/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.04.2023 г. по гр. д. № 54475/2022 г. на Софийски районен съд. С потвърденото решение е уважен предявеният от „Дока Строй„ ЕООД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, иск и е признато за установено вземане на ищеца от касатора – ответник, на основание договор за цесия от 28.10.2021 г., с цедент „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД, от дължимо от ответника възнаграждение за изпълнени от цедента СМР, в размер на 22 315, 05 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска до погасяване на задължението. Касаторът оспорва въззивното решение, като недопустимо, в евентуалност като неправилно, на основание всички пороци, визирани в чл. 281, т.3 ГПК. Недопустимост обосновава с обстоятелството, че договорът за цесия е нищожен, поради липса на предмет. За последното се обосновава с факта на упоменат, в клаузи от същия, носител на вземанията, различен от „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД субект – [община]. Доколкото вземане на това дружество от [община] не съществува, то цесията се явява лишена от предмет и като такава нищожна. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено и в цялост доказателствата по делото, което, ако би сторил, би достигнал до различни правни изводи. Намира за неправилно ирелевирането от съда значението на неконкретизирането, в издадената фактура № 398/10.10.2019 г., на видовете изпълнени СМР, с обем и единична цена, както и липсата на двустранно подписан от страните протокол за приемане на работата, остойностена с тази фактура. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът дължи пълно и главно доказване изпълнението на възложената на цедента му - „Инженеринг ВАС Строй“ ЕООД работа, от възложителя „Алгара Билд„ ЕООД, в съответствие с уговорените обеми и срок. Такова пълно и главно доказване касаторът не счита проведено по делото. Намира за неоснователен извода на съда, че с осчетоводяване на процесните 4 фактури, при всяка от страните по правоотношението – възложителя „Ангара Билд„ ЕООД и изпълнителя „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД - при това им конкретно съдържание, е налице признание за съществуване на вземането от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР на обект Винарски комплекс „AYA WINE GALLERY“ в [населено място], [община]. Касаторът акцентира на обстоятелството, че процесната фактура № 398/10.10.2019г. не е окончателна фактура / последна фактура по изпълнение на възложеното /, респ. не се касае за изцяло завършен обект, за да би могло да се определи дължимото възнаграждение, съгласно единични цени и реално заложени количества по видове работи. Поради това намира, че цитираната от съда практика на касационна инстанция, относно значението на осчетоводяването на фактурата и ползването на данъчен кредит по същата, е неприложима в случая. Оспорва съображенията на съда, за изискуемост на пълния размер на възнаграждението, т.е. и на сумата, припадаща се на уговорените гаранции за добро изпълнение. Намира неподкрепен от доказателства по делото извода на съда, за липса на забавено изпълнение и на предявено от възложителя възражение за недостатъци в изпълненото. Не са представени доказателства за съществуването на констативен протокол № 4, кореспондиращ на оспорената фактура № 398/10.10.2019г., нито за предадени на възложителя доказателства, съгласно чл. 10.10 от сключения договор. Страната намира събраните свидетелски показания в нарушение на чл. 164, ал. 3 ГПК, с оглед стойността на възложеното, отделно намира същите за вътрешно противоречиви и нелогични. Позовава се и на неизискуемост на вземането, предвид несъобщена на длъжника - ответник цесия от кредитора - „Инженеринг ВАС Строй „ ЕООД. Ответната страна – „Дока строй„ ЕООД - оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неформулиран правен въпрос, относим към решаващите изводи на въззивния акт, а и поради неудовлетворен допълнителен селективен критерий, тъй като въззивното решение не противоречи на цитираната от касатора, в обосноваване на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, практика на касационна инстанция, при посочена и допълнителна относима такава. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи на страната, настоящият състав съобрази следното: Ищецът „Дока строй„ЕООД основава вземането си към ответника на основание договор за цесия от 28.10.2021 г., с който твърди прехвърлени му вземания на цедента „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД от дължимо възнаграждение за изпълнени СМР, по сключен с възложител „Алгара Билд „ ЕООД договор от 22.04.2019 г., като видовете работи са индивидуализирани,вкл. по обем и цена, в приложение към договора.Претендира се възнаграждение по 4 фактури, като се твърди частично плащане по всяка от тях, съответно останал неразплатен остатък, в общ размер от 22 315,05 лева. Договорът е с ориентировъчна стойност и не се твърди изпълнен изцяло, респ. се претендира възнаграждение за частично изпълнено, доколкото предвижда и дължими междинни плащания – чл. 3.1, пар. втори. В същата клауза, междинните плащания са предпоставени от изготвянето на двустранни констативни протоколи, с които изпълнителят актува реално извършената работа през изминалия период / на всеки петнадесет дни от изпълнението на договора /,а възложителят я приема, като я проверява в присъствие на изпълнителя. В срок от 7 дни след подписването на двустранния констативен протокол и издаване на фактура, възложителят заплаща конкретното междинно плащане. С оглед отговора на исковата молба, ищецът е уточнил, че са съставени три двустранно подписани протокола, а съставеният от него четвърти, на който кореспондира фактура № 398/10.10.2019 г., е предаден на възложителя, но останал неподписан и невърнат му, поради което не може да го представи. Ищецът, обаче, се позовава на изрично признание на ответника за остатъчните му задължения по посочените в исковата молба 4 фактури, с изрично потвърдително писмо, с оглед изготвянето на ГФО за 2020 г. / стр. 29 по номерацията на първоинстанционното дело /, както и предвид осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника – възложител и ползван по същите данъчен кредит. Ответникът – „ Алгара Билд „ ООД – оспорва иска, като твърди, че изключая вземането по фактура № 398/10.10.2019 г. ,вземанията по останалите фактури са разплатени. Оспорва задължение по фактура № 398/10.10.2019г., поради липса на двустранно подписан от страните констативен протокол, предвид което намира недоказано изпълнение на СМР, на посочената във фактурата стойност. Като съпоставя общо платената от него до момента сума от 169 660,69 лева с ДДС, спрямо тази, изводима от двустранно подписани протоколи за приета работа - 144 276,86 лева с ДДС, ответникът обосновава не само възражение за недължимо възнаграждение, поради неизпълнени СМР, но и надплатено такова, платено без основание. В отговора на исковата молба ответникът изрично се позовава на фигуриращ в клаузи от договора за цесия носител на цедираните вземания - [община]. В тази връзка, с допълнителната искова молба е представен от ищеца анекс от 02.11.2021 г., с който страните по договора за цесия са се споразумели за отстраняване на допуснати в текста му технически грешки - в чл.1.3 и чл. 3.2 ,в смисъл, че и тези разпоредби, идентично с останалия текст на договора за цесия, касаят цедента „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД и прехвърлени вземания на същия, описани в т.1.1 от договора за цесия, в който член са изрично описани именно процесните фактури. Приетата по делото СИЕ е установила, че процесните фактури са осчетоводени от ответника „Алгара Билд„ ЕООД – включени в дневника за покупки по ДДС, в подадена справка – декларация по ДДС и е ползван данъчен кредит по същите. По аналитичен регистър на сметка 401 Доставчици – партида „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД, вещото лице е установило, че се води салдо, в общ размер от 22 315, 06 лева – непогасено задължение на „Алгара Билд„ ЕООД към „Инженеринг ВАС Строй „ ЕООД. При разпит в открито заседание от 20.03.2023 г., вещото лице е потвърдило, че тази сума инкорпорира и припадащите се суми за гаранция от 7 % върху стойността по всяка фактура. По делото е разпитан, като свидетел, служител на „Инженеринг ВАС Строй„ ЕООД, работил на процесния обект в [населено място], който споделя обстоятелства, относно реда за помесечното отчитане на изпълнени СМР, потвърждава изготвянето на 4 констативни протокола за предаването им, от които само първите три – подписани от възложителя, а четвъртият – невърнат, по неизвестна му причина. Посочва, че този протокол касае изпълнението на кофраж, монтаж на армировка и полагане на бетон, които работи са приключили до края на м. септември 2019 г.. Не му е известно възложителят да е противопоставял каквито и да било възражения по изпълнението на СМР. Първоинстанционният съд е уважил иска, като е акцентирал на обстоятелството, че с отговора на исковата молба изобщо не са наведени възражения за неточно изпълнение на работата, а недължимост на възнаграждението за съответния междинен етап се обосновава с липсата на двустранно подписан констативен протокол за приемането й от възложителя. Приемане, обаче, въззивният съд е счел установено с факта на осчетоводяване на вземанията по процесните 4 фактури в счетоводството на ответното дружество и ползването на данъчен кредит по същите. След приемане на работата, възложителят не може да откаже плащане под предлог, че са приложими други цени на предоставените услуги – арг. от чл. 264 ЗЗД. Съдът е приел, че договора за цесия легитимира ищеца, като носител на вземането и длъжникът е уведомен за същата / на 04.11.2021 г./, което обстоятелство по начало не е оспорил в преклузивния за това срок. Преди всичко, обаче, съдът посочва, че уведомяването е от значение единствено да защити длъжника, в случай на междувременно изпълнение в полза на цедента, което ще следва да се зачете с погасителен за задължението му ефект, в случай че не е бил уведомен за цесията до момента на плащането. Въззивният съд е потвърдил правния резултат по идентични съображения - осчетоводяване на процесните фактури от ответното дружество, в качеството на признание за задълженията по тях, с оглед което е без значение липсата на двустранно изготвен между страните констативен протокол № 4. Отделно съдът е изложил мотиви, че предаване на изпълненото по този протокол и приемането му от възложителя се установява от свидетелските показания на Й. К.. Забраната по чл. 164, ал. 1 ,т. 3 ГПК съдът е счел неотносима към конкретно установяваните с показанията факти, тъй като с тях не се установява сключването на договор на стойност над 5 000 лева, а изпълнение на възложената работа по сключен договор за изработка. Съдът е приел, че след като ответникът не е противопоставил възлажение за некачествено изпълнение, а доказателствената тежест в тази насока е била негова, следва да намери приложение презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД относно изпълненото. Съдът е счел, че и сумите, определени като гаранция за изпълнението, подлежат на плащане, т.е. са изискуеми, тъй като ответникът не е противопоставил възражение за недостатъци или забавено изпълнение. Приел е, че в хода на производството ответното дружество е било уведомено за цесията / с получаване на уведомлението, като приложение към исковата молба /, който факт, на основание чл. 235, ал.3 ГПК, следва да бъде съобразен. Обосновал е неоснователност на възражението на ответника за нищожност на договора за цесия, като е приел, че същият достатъчно ясно индивидуализира прехвърляните вземания – с размер, основание и длъжника по тях, като представеният анекс е допустим способ за отстраняване на очевидните технически грешки в текста на договора за цесия. Споделил е довода на първоинстанционният съд, че уведомяването на длъжника по начало не е елемент от фактическия състав на цесията и не обуславя настъпване изискуемостта на цедираното вземане. Изисксуемостта се определя единствено от уговореното по правоотношението между цедента и неговия длъжник. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът / раздел І / посочва неотносимост на цитираната от съда практика - решение по т.д.№ 728/2010 г. на ТК на ВКС – в конкретния случай, доколкото издадената и осчетоводена фактура отразява частично изпълнени СМР, без да е посочен вида им, количество, единична цена и без договорът да е изпълнен в цялост. Оспорва и извода за надлежно уведомяване на длъжника за цесията, чрез връчване на уведомлението, като приложение към исковата молба, доколкото не е представено надлежно упълномощаване на цесионера от цедента за такова уведомяване, който извод намира в противоречие с решение по гр.д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС и Тълкувателно решение № 142-7/ 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС. Позовава се на съществено процесуално нарушение, поради приемането на анекса за отстраняване на технически грешки в договора за цесия, като доказателство по делото, след настъпила преклузия за възражения и доказателства по делото. В раздел І от изложението липсва конкретно формулиран въпрос. В раздел ІІ касаторът формулира въпроси, допълнителният селективен критерий за допускане на касационното обжалване по които обосновава с формално посочване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както следва: 1/ Следва ли да намери приложение презумпцията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа, само на основание, че е издадена фактура / в която не е посочено конкретно вид и количество СМР / и същата е осчетоводена, като се вземе предвид ,че работата не е изпълнена в цялост, а е налице само частично изпълнение ?; 2/ Може ли да се определи окончателния размер на дължимото възнаграждение, по смисъла на чл. 266, ал. 1, изр. второ ЗЗД, без възложеното да е изпълнено изцяло и без да е определен вида и количеството на изпълнените СМР и да е отнесен към договорените единични цени за всеки вид работа ?; 3/ Равнозначно ли е осчетоводяването на данъчната фактура в счетоводството на длъжника с приемане на извършени конкретни СМР, при положение, че във фактурата е посочена само обща стойност, без да е уточнено какви точно видове и количества СМР са изпълнени и на каква единична цена, без да е ясно дали съответстват на договорените такива, както и без да са приложени изискуемите по договор допълнителни документи ?; 4/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява факта на предаване и приемане на извършената работа / СМР / на обща стойност 39 749,08 лева без ДДС, без конкретно да са посочени по вид и количество ?; 5/ Изискуемо ли е вземане за гаранция за изпълнение на договор, без да е изпълнен в цялост договорения обем СМР ? Неформулирането на конкретен правен въпрос – по приложението на правна норма или правен принцип, относими към решаващите мотиви на въззивното решение, е достатъчно основание за необосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, по раздел І от изложението, независимо от цитираната в същия съдебна практика на касационна инстанция. Независимо от това, постановеното въззивно решение не противоречи на същата, доколкото възприема факта на осчетоводяването от ответника на оспорената фактура № 398/10.10.2019 г. и ползването от ответника на данъчен кредит, като признание за дължимост на сумата, последица от приемане на изпълнението, остойностено съобразно размера, посочен в тази фактура и доколкото по начало ответникът не е противопоставил възражение за недостатъци / неточно изпълнение /. Самата искова претенция се основава на договорени междинни разплащания, поради което всички въпроси, основани на възражение за липса на окончателно предадено изпълнение на обекта, се явяват ирелевантни. В отговора на исковата молба се твърди разплащане съобразно останалите три фактури, а дължимост на сумата по фактура № 398/10.10.2019г. се оспорва поради липса на двустранно изготвен приемо-предавателен протокол. Същият е с придадена му по волята на страните доказателствена стойност, за установяване на изпълнението и приемането му от възложителя. Приемане на изпълненото,в съответствие с константната практика на касационна инстанция, се установява и с факта на осчетоводяване на съответната фактура за дължимо за изпълнението възнаграждение. При това положение, ответникът е могъл да оспори обема и стойността на изпълненото / няма възражения срещу точността му в качествено и времево отношение /, независимо от признанието с осчетоводяване на фактурата, но доказателствената тежест по оспорване предпоставките за същото би била негова. Процесуалноправен въпрос, относим към задълженията на съда, свързани с доклада и с разпределението на доказателствената тежест в процеса, страната не формулира. По тези съображения, формулираните в раздел ІІ, въпроси 1- 3 вкл. не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не кореспондират с решаващия извод на съда, за признание на дълга от ответното дружество и изобщо с въведената от страните, в преклузивния за това срок, фактология по спора: претендирани за изискуеми, като изрично договорени между страните по договора за СМР, междинни плащания и непротивопоставени от ответника възражения за неточно изпълнение / в количествено, качествено и времево отношение / на отчетеното с процесните фактури. Отделно се явява необоснован, с формално цитиране на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, допълнителният селективен критерий, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на непротиворечива практика на ВКС, относно значението на факта на осчетоводяване на фактура и ползването на данъчен кредит, с която въззивният съд се е съобразил, споделена и от настоящия състав, изключва обосноваването на допълнителен селективен критерий в тази хипотеза. Четвъртият въпрос формално кореспондира с паралелен извод на въззивния съд, за доказаност на изпълнението и чрез събраните свидетелски показания, независимо от наличието на признание за задължението, като закономерна последица от приемане на изпълнението. Доколкото се касае за паралелен извод, отговорът на поставения въпрос, дори да би бил в поддържания от касатора смисъл, не би обусловил различен от настоящия правен резултат, поради което въпросът не удовлетворява изискването за правен такъв, съгласно задължителните указания в т. 1 на преждецитираното ТР. Петият въпрос удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд е формирал решаващ извод за дължимост на плащането в пълен размер, т.е. без задържане на уговорените гаранции за добро изпълнение, независимо че не се касае за изцяло завършен обект. Не се обосновава допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК – не е посочена правната норма, приложима в отговор на този въпрос, чиято непълнота, неяснота или противоречивост да е формирала противоречива съдебна практика / съответно посочена /, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика по приложението на такава норма, поради промяна в обществените условия или изменение на законодателството. Впрочем, отделно от съображенията на въззивния съд - за дължимост и на сумите, уговорени за удържани като гаранция, поради липса на възражения относно точността на изпълнението, съобразимо би било обстоятелството, че към датата на устните състезания във въззивна инстанция - 12.12.2023 г. – е изтекъл срока за изпълнение на в цялост на възложеното, съгласно чл. 2.1 от договора, но възражение за неизпълнена част от същото, вкл. за забава, не е направено от ответника в преклузивния за това срок, вкл. в хода на производството, с оглед последици на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 3.2 от договора, удържаните като гаранция суми подлежат на връщане не по-късно от 3 месеца от приключване на възложената работа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение