Определение № 2903 от 15.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1059/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Асет плюс кепитъл“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 655 от 11.11.2024г. по в.т.д.№ 503/2024г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д. № 802/2022г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.51 ТЗ за солидарното осъждане на ответниците „Мастер инвест“ ООД, [населено място] и „Евромастер импорт-експорт“ ООД, [населено място] да заплатят на ищеца сумата 185 246.44лв. - неизплатена част от договорено възнаграждение, претендирано на основание Договор за търговско посредничество от 24.02.2021г., изменен с Анекс №1/26.10.2021г.; Предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и построяване на недвижими имоти; Договор за поръчителство от 22.10.2021г. и проформа фактура 6/16.03.2022г., ведно със законната лихва от 03.05.2022г. Касаторът се позовава на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и постановяване уважаване на иска. Посочва, че предмет на спора е вторият договор за търговско посредничество от 24.02.2021г., с който на посредника е възложено намирането на евентуални купувачи на бъдещите обекти по първия договор от същата дата за посредничество за сключване на договор за учредяване право на строеж. Твърдението е, че ищецът е изпълнил задължението си на търговски посредник по втория договор със сключване на предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж от 22.10.2021г. между ответника „Мастер инвест“ООД и трето лице „Компрар“ ЕООД, но неправилно въззивната инстанция е приела че по силата на Анекс № 2/08.06.2021г., „Мастер инвест“ не е встъпил като съдлъжник във всички задължения на „Евромастер импорт-експорт“ към ищеца. Поддържа, че по силата на този анекс „Мастер инвест“ встъпва във всичките задължения на „Евромастер импорт-експорт“ към „Асет плюс кепитъл“, а не само в тези, които касаят предварителния договор с „Данаос Девелопмент“ ЕАД от 08.06.2021г. за учредяване на право на строеж и прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти; встъпване като съдлъжник е поето и за тези задължения, които се отнасят към договора за търговско посредничество от 24.02.2021г. – приложение № 3 към договора за посредничество от същата дата. Касаторът не оспорва, че сключеният на 22.10.2021г. между „Мастер инвест“ и третото за спора лице „Компрар“ предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж за построяване на конкретен имот, е прекратен от страните по взаимно съгласие на 16.05.2022г. поради невъзможност на продавача „Мастер инвест“ да го изпълни с оглед наличието на висящо административно дело; не оспорва, че прекратяването на този договор препятства възможността да бъде сключен окончателен договор и осъществена продажбата на правото на строеж на „Компрар“; не оспорва и обстоятелството, че прекратяването на предварителния договор от 22.10.2021г. съставлява пречка за настъпване на условието, от което зависи плащането на претендираната втора вноска от възнаграждението му като посредник, но счита и твърди, че прекратяването му води до изискуемост на вземането за остатъка от търсеното в процеса възнаграждение, тъй като преустановяването на договорната връзка касае вътрешните отношения между „Мастер инвест“ и „Компрар“ и не обуславя невъзможност на предмета на договора за посредничество. Изразява несъгласие с извода на въззивната инстанция, че не е налице злоупотреба с правата на кредитора. Акцентира, че посредникът е осигурил потенциален купувач на възложителя, с който той да сключи окончателен договор за учредяване на право на строеж и изграждане на недвижими имоти, а развалянето на договора не трябва да води до незаплащане на остатъка от възнаграждението на посредника, след като е установено, че окончателен договор с осигурения потенциален купувач няма да бъде сключен по причина, за която посредникът не носи отговорност. Възразява, че договорът за посредничество е възмезден и развалянето на предварителния договор от 22.10.2021г. по взаимно съгласие не следва да води до освобождаване на възложителя от типичната за договора престация. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ Дължи ли се възнаграждение на посредника при невъзможност да се сбъдне условието на договора между съконтрахенти, по причина, за която посредникът не отговаря?“; 2/ „Посредникът има ли право на възнаграждение при сключването на сделката, за която той е посредничил, независимо, че някоя от страните по нея не е изпълнила задълженията си?“; 3/„Посредническата дейност изчерпва ли се със свързване на страните и другите параметри по предмета и условията на сделката и изчерпва ли се със сключването на конкретната сделка между възложителя и клиента, с който го е свързал посредникът?“ Твърдението е, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Посочва се, че посредникът не е страна по сделката и основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на техническите и други параметри на сделката, в който смисъл се цитира практика на Върховния административен съд. Поддържа се, че посредникът има право на възнаграждение със сключването на сделката, за която е посредничил, независимо, че някоя от страните не е изпълнила задължението си в който смисъл са определенията по т.д.№ 689/1010г., по т.д.№ 252/2009г. и по т.д.№ 288/2012г. на ВКС. Посочва, че практиката на ВКС - решението по т.д.№ 1565/2022г. на 1 т.о. съдържа произнасянето, че уговореното условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния характер на договора, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване от типичната за договора престация. Цитира се и решението по т.д.№ 1561/2017г. на 2 т.о. на ВКС - преценката относно сбъдването на условието - отлагателно или прекратително следва да се осъществи по правилата на логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията като се отчете интересът на страните в предметната рамка на сключения договор. Въведено е и искане за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивния акт като е постановен в явно нарушение на закона и е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и при несъобразяване на императивни процесуални правила. В съвместен писмен отговор „Мастер инвест“ ООД и „Евромастер импорт-експорт“ ООД оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е установено сключването хронологично във времето на следните договори: І. „Договор за посредничество“ от 24.02.2021г. между Евромастер импорт-експорт като възложител/обещател и Асет плюс кепитъл като изпълнител/уговарящ и още две дружества (Смарт пропърти енд фасилити мениджмънт ЕООД и Каламарис ЕООД, посочени като трети лица), с който възложителят възлага на изпълнителя да извърши посредничество и съдействие за сключване на договор с „Данаос Девелопмънт“ ЕАД за учредяване право на строеж срещу строителство за изграждане на жилищен комплекс от затворен тип в подробно индивидуализиран поземлен имот в [населено място] с идентификатор 68134.2043.4095 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]. Независимо от уговорката в чл.10, че в двуседмичен срок след получаване на разрешение за строеж, възложителят се задължава да сключи с изпълнителя договор за посредничество при сделки с недвижими имоти в жилищния комплекс, който предстои да бъде изграден, на същата дата между „Евромастер импорт-експорт“ като възложител и „Асет плюс Кепитъл“ като посредник е сключен ІІ. „Договор за търговско посредничество, Приложение № 3 към договора за посредничество от 24.02.2021г.“, с който по силата на чл.1.1 ищецът като посредник е поел задължение да извършва посредническа дейност срещу възнаграждение при сключването на сделки с трети лица/клиенти/ за продажба на собствените на възложителя „Евромастер импорт - експорт“ недвижими имоти, които ще бъдат изградени в новостроящия се жилищен комплекс от затворен тип в недвижимия имот с идентификатор 68134.2043.4095 по кад. карта и кад. регистри на [населено място]. В чл. 1.2 е уговорено, че „посредничеството включва единствено намиране и предлагане на възложителя на потенциални купувачи на имотите по чл. 1.1“. В чл. 2 е уговорено, че „за осъщественото посредничество посредникът има право на възнаграждение, в размерите и при условията на този договор, а „осъществено посредничество“ е налице при сключване на договор (предварителен или окончателен) за сделка с недвижим имот между възложителя и клиента, представен от посредника“. В чл. 13 страните са уговорили, че възложителят ще заплати на посредника възнаграждение в размер на 2,5 % без ДДС от продажната цена без ДДС на сключени сделки за недвижимите имоти, което, съгласно чл. 14, е дължимо на две вноски – 50% в срок от 5 дни от сключване на предварителния договор за имота и 50% в срок от 5 дни от сключване на окончателния договор. Размерът на възнаграждението на посредника, което се претендира в процеса е предмет на последваща уговорка - Анекс №1 от 26.10.2021г. (пореден договор VІІІ по настоящата номерация). ІІІ. На 25.02.2021г. е сключен „Анекс № 1 към Договора за посредничество“ (към Договор І), по силата на който е изменена единствено разпоредбата на чл.6. ІV. На 08.06.2021г. е сключен „Предварителен договор за учредяване на право на строеж и строителство“ между „Мастер инвест“ като суперфициар/купувач и „Данаос Девелопмънт“ ЕАД като собственик/продавач на недвижим имот с идентификатор 68134.2043.4095 по кадастралната карта на София, по силата на който купувачът се е задължил да изработи инвестиционен проект, да получи разрешение за строеж за обектите, които ще изгради за своя сметка и на свой риск, за което собственикът ще му учреди с нотариален акт право на строеж по смисъла на чл. 67 ЗС за изграждане на обектите, като си запази правото на строеж за тази част от тях, която представлява стойността на учреденото право на строеж съгласно другите условия на договора. След сключването на този договор, в началото на 2022г. между страните по него е възникнал спор по отношение действието му - „Данаос Демелопмънт“ е отправял нотариални покани до купувача, че разваля договора по негова вина; „Мастер инвест“ е върнал отговори, че договорът е нищожен поради противоречие със закона и ще иска проглясяване на нищожността му. (С нотариална покана от 02.03.2022г., „Мастер инвест“ е уведомил „Данаос Девелопмънт“, че оспорва нотариална покана от 15.02.2022г. за разваляне на договора от 08.06.2021г. - последната покана не е представена по делото, тъй като не били налице предпоставките на чл. 87 ЗЗД за вина на купувача по предварителния договор за учредяване право на строеж. Заявил е, че счита същия за нищожен поради противоречие със закона. С нотариална покана от 14.03.2022г. „Данаос Девелопмънт“ е уведомил „Мастер инвест“, че не приема неговите доводи в нотариална покана от 02.03.2022г. за прекратяване поради неизпълнение, тъй като същият е развален с уведомление от 27.01.2022г. С нотариална покана от 20.04.2022г., „Мастер инвест“ е уведомил „Данаос Девелопмънт“, че оспорва нотариална покана от 13.04.2022г. за разваляне на договора от 08.06.2021г., тъй като не е налице неизпълнение на купувача по предварителния договор за учредяване право на строеж и счита, че този договор е нищожен и ще предяви иск за неговото прогласяване поради невъзможен предмет). V. На горната дата 08.06.2021 е сключен Анекс № 2 към Договор за посредничество от 24.02.2021г. между: - от една страна Евромастер импорт-експорт“ като възложител, „Асет плюс кепитъл“ като изпълнител/обещател и двете дружества („Смарт пропърти енд фасилити мениджмънт“ЕООД и „Каламарис“ ЕООД, посочени като трети лица по смисъла на чл.22 ЗЗД); - и от друга страна „Мастер инвест“ като „съдлъжник“, в който, след като е констатирано, че: първите четири страни са сключили договор за посредничество за сключване на договор със собственика „Данаос Девелопмънт“ за учредяване на право на строеж срещу строителство за изграждане на ЖКЗТ, а впоследствие тези четири страни са сключили и Анекс №1 от 25.02.2021г. към договора; - че „Данаос Девелопмънт“ със съдействието на изпълнителя/уговарящ, е сключил с „Мастер инвест“ предварителен договор за учредяване на право на строеж и строителство, е договорено, че съдлъжникът „Мастер инвест“ встъпва във всички задължения на възложителя/обещател както към изпълнителя/уговарящ, така и към третите лица, произтичащи от договора и анекса, включително в задълженията за заплащане на неустойки. VІ. На 22.10.2021г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж и построяване на недвижим имот между „Мастер инвест“ в качеството му на продавач и като носител на бъдещото право на строеж върху недвижимия имот с идентификатор 68134.2043.4095 и „Компрар“ ЕООД, в качеството му на купувач. Продавачът се е задължил да продаде на купувача правото на строеж за част от обектите, подробно описани в приложение № 1 с обща площ на търговския подобект 8 555 кв.м. срещу насрещно задължение за заплащане на посочена продажна цена за правото на строеж и за изграждането на имотите. Страните са уговорили окончателният договор да бъде сключен не по-късно от 30.04.2022г., а крайния срок за приемане на строителството и издаване на разрешение за ползване на имотите - до 24 месеца считано от дата на сключване на окончателния договор за продажба на правото на строеж, но не по-късно от 30 октомври 2024г. По делото няма спор, че този договор е прекратен по взаимно съгласие между страните по него със споразумение от 16.05.2022г. поради обективна невъзможност на продавача (висящо адвиминстративно дело, по което договарящите не са страни) поради независещи от него обстоятелства да изпълни задълженията си съгласно условията на предварителния договор като продавачът се е задължил да върне на купувача заплатената по последния сума. VІІ. На 22.10.2021г. е сключен договор за поръчителство между „Компрар“ ЕООД - кредитор и „Евромастер импорт-експорт“ - поръчител, с който последният се е задължил да отговаря към кредитора „Компрар“ за задължението на „Мастер инвест“ ООД по предварителния договор за покупко-продажба на правото на строеж и построяване на недвижим имот. (договор № VІ) VІІІ. На 26.10.2021г. е сключен „Анекс № 1 към приложение № 3 към договор за посредничество от 24.02.2021г. към договор за търговско посредничество“ (т.е. Анексът е към договор № ІІ) между между „Мастер инвест“ и ищеца „Асет плюс кепитъл“ ЕООД. С него се променя договорът по отношение на клиента „Компрар“/„Happy“ за самостоятелна сграда с РЗП 8 555 кв.м. и е уговорено, че възнаграждението на ищеца за посредничество за недвижимите имоти, съгласно чл. 13 е в размер на 2,5% без ДДС от продажната цена без ДДС, от които 55,89% от общото дължимо възнаграждение е платимо в пет дневен срок от сключване на предварителния договор за имота, а останалите 44,11% от възнаграждението - в пет дневен срок от получаване на разрешение за строеж за имота. Всички останали клаузи се запазват и продължават действието си. По делото не е спорно, че ищецът е издал на „Мастер инвест“ проформа фактура № 5/03.11.2021г. за авансово плащане по договор за търговско посредничество от 24.02.2021г. и анекс от 03.11.2021г. за сключена сделка с Happy/“Компрар“ ООД, по която на 08.11.2021г. са извършени три плащания по банков път в общ размер на 234 699,60 лева с ДДС. Издадена е фактура № 20/08.11.2021г. от „Асет плюс кепитъл“ ЕООД на „Мастер инвест“ ООД. За остатъка от уговореното възнаграждение е издадена проформа фактура № 6/16.03.2022г. от „Асет плюс кепитъл“ ЕООД на „Мастер инвест“ ООД за сума в общ размер на 185 246,44 лева с ДДС. Ищецът е основал претенцията си за заплащане на неизплатената част от уговореното възнаграждение за осъществено търговско посредничество на: договора за търговско посредничество от 24.02.2021г. (договор ІІ), изменен с Анекс № 1 от 26.10.2021г. (договор VІІІ), на договора за поръчителство от 22.10.2021г. (договор VІІ), на сключения предварителен договор с „Компрар“ (договор VІ) и на проформа издадената фактура №6/16.03.2022г. Претенцията е за второто плащане на възнаграждението, уговорено съгласно изменения текст на разпоредбата на чл.14 с Анекс №1 към договора за търговско посредничество от 26.10.2021г. (договор № VІІІ), в размер на 44.11%, дължимо в петдневен срок от получаване на разрешение за строеж на имота. В исковата молба е поддържал, че остатъкът е дължим, тъй като е настъпила предсрочната изискуемост на задължението за второто плащане - той е изпълнил задължението си по договора за търговско посредничество (договор ІІ) и Анекс № 1 към него от 26.10.2021г. (договор VІІІ), което изпълнение е обективирано в сключването на Договор VІ, а в резултат на действията на ответниците е налице невъзможност за настъпване на срока, уговорен за второто плащане по договора; че тъй като ответниците са предприели действия по прекратяване на предварителния договор за покупко-продажба на правото на строеж с „Компрар“, настъпването на уговорения срок за извършване на второто плащане - в срок от 5 дни от получаване на разрешение за строеж е невъзможно, поради което това плащане е предсрочно изискуемо; че срокът, уговорен за второто плащане не може да настъпи именно поради действията на ответниците. Във въззивната жалба е поддържал, че след като предварителният договор от 08.06.2021г. за учредяване на право на строеж върху недвижимия имот с идентификатор 68134.2043.4095 (договор ІV) е прекратен поради неизпълнение на чл.3.2 (на задължението на „Мастер инвест“ да подготви технически и/или инвестиционни проекти, строителен график и проектно сметна документация в срок от 20 седмици от предаване от „Данаос Девелопмънт“ на визата за проектиране), е налице пречка за настъпване на условието, под което е поставено плащането на втората вноска - купувачът „Мастер инвест“ не може да проектира и строи върху този терен; строежът няма да бъде реализиран и договорът няма да бъде обявен за окончателен по вина на „Мастер инвест“. Твъдял е, че условието за второто плащане не е настъпило по вина на ответниците, по причина на които са прекратени договорите; че ответниците умишлено са попречили за сбъдване на условието да бъде издадено разрешение на строеж на обектите, обещани да бъдат прехвърлени на „Компрар“ЕООД; че с прекратяването на договора с „Компрар“ падежът за изплащането на втората вноска е настъпил пет дни след това и „Мастер инвест“ е върнал получената цена. За да отхвърли исковете за солидарно осъждане на ответниците, първоинстанционният съд е мотивирал, че от предмета на договора, от дефиницията за неговото изпълнение, от уговорките кога е дължимо и как е платимо възнаграждението на посредника и най вече от интереса за сключването на договора за посредничество от възложителя, се налага извод, че право на възнаграждение в пълен размер посредникът има само при сключване на окончателен договор между доведен от него купувач и възложителя; че интересът на посредника се изчерпва с получаване на пълния уговорен размер на възнаграждението, и това е пряко преследваната от него с договора цел, но интересът на възложителя е да получи продажната цена за обекта; Възложителят сключва договора за посредничество с очакването, че посредникът ще осигури купувач, който ще плати продажната цена, а обичайно тя е дължима при сключване на окончателния договор и до сключването на такъв интересът на ответниците не се изчерпва и задоволява единствено с осъществяването на контакта с потенциалния купувач, нито със сключване на предварителен договор. Изложил е и мотивите, че в конкретния случай предприетото административното оспорване на ПУП (висящо адм. дело № 606/2021г. по описа на АССГ), е довело до обективни пречки за изпълнение на предварителния договор от 08.06.2021г. сключен между „Мастер инвест“ и „Данаос Девелопмънт“, което води и до невъзможност за обещателя да изпълни задължението си даде актуална скица - виза за проектиране от влязъл в сила ПУП, предвиждащ конкретните инвестиционни намерения и без изпълнение на това задължение проектирането, макар и хипотетично да е възможно, не е икономически целесъобразно и юридически изискуемо. Приел, че суперфициарят на правото и бъдещ инвеститор не е във виновна забава от неизпълнението да изработи въз основа на предоставената му виза за проектиране инвестиционен проект, нито е в забава да представи този проект на насрещната страна и в общината за одобрение, респ. за издаване на разрешение за строеж. Според първоинстанционния съд тези пречки не означават, че договорът е развален по право, те са с временен характер и за никоя от страните не е налице хипотезата на чл. 89 ЗЗД, същевременно административното производство не е образувано в резултат на действия на нито една от страните по предварителния договор от 08.06.2021г., но при неговата висящност не може да се очаква изпълнение от нито една от страните по договора; За всяка една от тях административното производството е форма на форсмажорно събитие, което препятства временно изпълнението на задълженията им по договора (за обещателя да даде актуална скица виза за проектиране, без която проектирането не е възможно, а за приобретателя на правото и бъдещ инвеститор - да изработи въз основа на нея и представи за одобрение инвестиционен проект, респ. да получи разрешение за строеж) - арг. от чл. 306, ал. 1 вр. ал. 4 ТЗ. Тази пречка според първоинстанционния съд е с временен характер и за времето на съществуването й изпълнението на договора се спира, т.е. нито една от страните не може да иска изпълнение от другата, поради което искът е преждевременно предявен. Въззивната инстанция е приела, че: 1/ Договорът за посредничество от 24.02.2021г. между „Евромастер импорт-експорт“ ООД и „Асет плюс кепитъл“ ЕООД, за извършване на посредническа дейност срещу възнаграждение (договор ІІ) е самостоятелен договор и поражда предвидените в него права и задължения само за страните по него, има за предмет търговско посредничество при сключването на сделки с трети лица /клиенти/ за продажба на собствените на възложителя недвижими имоти, които ще бъдат изградени в новостроящия се жилищен комплекс (чл. 1.1). Посочил е, че по делото е безспорно установено и страните не спорят, че „Евромастер импорт-експорт“ никога не е придобивал правото на собственост или правото на строеж върху тези бъдещи вещи, а дейността по договора за посредничество от ищеца за сключване на сделки между ответника и трети лица, ще може да се осъществи, едва след като бъдещият продавач придобие правото на собственост или правото на строеж върху недвижимите имоти предмет на този договор. По тези съображения е обоснован извода, че този договор е сключен „преждевременно“ - има характер на рамков подготвителен договор. 2/ За неправилни са счетени изводите на СГС, че с Анекс № 2 от 08.06.2021г. (договор V) „Мастер инвест“ встъпва като съдлъжник в задълженията на „Евромастер импорт-експорт“ към ищеца, произтичащи от втория договор за търговско посредничество от 24.02.2021г., Приложение 3 (договор ІІ). Анализирано е, че с Анекс № 2 от 08.06.2021г. (договор V), „Мастер инвест“ ООД встъпва във всички задължения на „Евромастер импорт-експорт“ ООД към „Асет плюс кепитъл“ ЕООД по отношение на предварителния договор с „Данаос Девелопмънт“ ЕАД за учредяване право на строеж и прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти (договор ІV); че в Анекс № 2 (договор V) няма нито една уговорка, която да се отнася към договора за търговско посредничество от 24.02.2021г. - Приложение 3 (договор ІІ). Като допълнително съображение в подкрепа на извода е изложено дефинираното от страните „съдлъжникът встъпва във всички задължения на възложителя, произтичащи от договора и Анекса към него“ - в единствено число, а не „договорите от 24.02.2021г.“. Изложени са правните съображения, че когато страните уговорят встъпване в определени задължения, това се отнася само и единствено до тези конкретни задължения, на основание чл. 101, изр. първо ЗЗД, поради което уговореното „встъпване като съдлъжник“ не може да се предполага или да се тълкува разширително и неговите правни последици не могат да се приложат и за другите договори и правоотношения между същите страни. 3/ За неоснователно е прието твърдението на ищеца, че отговорността на „Евромастер импорт-експорт“ следва да се ангажира на основание договора за поръчителство от 22.10.2021г. с мотивите, че с този договор ответникът „Евромастер импорт-експорт“ ООД е поръчителствал за задълженията на „Мастер инвест“ ООД към „Компрар“ ЕООД по предварителния договор сключен между тях, поради което не обвързва и няма никакво значение за ищеца, който не е страна по него. Така е обосновано, че исковата претенция по отношение на „ Евромастер импортекспорт“ ООД е неоснователна и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд. 4/ На следващо място са изложени правните констатации, че Анекс № 1 към приложение № 3 от 26.10.2021г. (договор VІІІ) за промяна на договора за търговско посредничество (договор ІІ) във връзка с клиент „Компрар“/ „Happy“ обвързва единствено страните по този анекс - ищеца и ответника „Мастер инвест“; изменението не обвързва по никакъв начин другия ответник и по отношение на него няма правно действие. Формиран е решаващ извод, че този анекс представлява и удостоверява сключване на нов договор за търговско посредничество, но само между страните, които са го подписали и при уговорените в него условия - че възнаграждението на ищеца за посредничество за недвижимите имоти по чл. 1.1, съгласно чл. 13 е в размер на 2,5% без ДДС от продажната цена без ДДС, от които 55,89% от общото дължимо възнаграждение - в пет дневен срок от сключване на предварителния договор за имота, а останалите 44,11% от възнаграждението - в пет дневен срок от получаване на разрешение за строеж за имота. Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е възприет фактът, че „Асет плюс кепитъл“ ЕООД е издал на „Мастер инвест“ ООД проформа фактура № 5/03.11.2021г. за авансово плащане по договор за търговско посредничество от 24.02.2021г. и анекс от 03.11.2021г. за сключена сделка с Happy/Компрар, по която на 08.11.2021г. са извършени три плащания по банков в общ размер на 234 699,60 лева с ДДС, която фактура и извършени плащания са още едно доказателствено средство, което установява наличието на сключен договор за търговско посредничество между „Мастер инвест“ ООД и „Асет плюс кепитъл“ ЕООД. 5/ Анализирано е, че предварителният договор за покупко-продажба право на строеж и построяване на недвижим имот между „Мастер инвест“ ООД и „Компрар“ ЕООД е прекратен по взаимно съгласие на 16.05.2022г., поради невъзможност на продавача да го изпълни в уговорения срок, с оглед наличието на висящо адм. дело № 606/2021г. по описа на АССГ, а прекратяването му изключва възможността да бъде осъществена продажба на правото на строеж на „Компрар“ ЕООД, предмет на договора за посредничество. Мотивирано е, че забавата на ответника за изпълнението на този договор е обективна - липса на учредено право на строеж на обещателя, както и възможността за неговото придобиване в уговорените срокове и условия. 6/ На следващо място съставът на апелативния съд е счел за неправилни съображенията на първата инстанция, че искът е преждевременно предявен поради обуславящото право на строеж, което може да възникне при отпадането на пречките за неговото учредяване по отношение на страните по първоначалния договор за учредяване право на строеж между „Мастер инвест“ и „Данаос Девелопмънт“. Въззивната инстанция е приела това обстоятелство за ирелевантно за настоящото производство със съображенията, че договорът за посредничество между „Мастер инвест“ ООД и „Асет плюс кепитъл“ ЕООД има за предмет само един конкретен потенциален клиент, с конкретно право на строеж и за конкретни имоти – индивидуализирани в предварителният договор между „Мастер инвест“ и „Компрар“. 7/ Формиран е следващ извод, че релевантено за правния спор е единствено и само наличието на недобросъвестност за обстоятелството, поради което сбъдването на условието за дължимостта на останалите 44,11% от възнаграждението по договора за посредничество с този потенциален клиент, никога няма да настъпи. Изложени са съображенията: Съгласно установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, страните могат да поставят сключения от тях договор под условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, предвиждайки потенциалните изменения на облигационната връзка досежно целия комплекс от права и задължения или отделни негови елементи. С разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД законодателят е въвел фикция, че условието се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно попречи то да настъпи, като преценката относно фингираното сбъдване на условието следва да се осъществи при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията при отчитане интересите на страните и предметната рамка на сключения договор. Принципно е възможно страните по договора да обвържат окончателното плащане на дължимото в полза на посредника възнаграждение със сбъдването на отнапред уговорено условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД, което условие трябва да е съобразено с равнопоставеността на договарящите страни и с възмездния характер на договора за търговско последничество, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване на възложителя от типичната за договора престация. Формираната в този смисъл практика на ВКС (решенията по т. д. № 53312/2015 г. на І г.о, по т. д. № 2402/2014 г. на І т. о., по т. д. №1561/2017 г. ІІ т.о, по т. д. №1072/201г г. на ІІ т.о.), постановена във връзка договор за изработка, следва да намери съответно приложение и в процесната хипотеза. За да не се стигне до злоупотреба с правата на кредитора, уговорката, че възложителят ще плати, когато получи разрешение за строеж, следва да се прилага чрез тълкуване на предпоставките, които страните са визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и добрите търговски практики. Посредникът е осигурил потенциален купувач на възложителя, с които последният да сключи окончателен договор за учредяване право на строеж и изграждане на недвижими имоти. Единственият интерес на страните по договора за посредничество е - посредникът да получи уговореното възнаграждение, а възложителят да получи от потенциалния купувач цената по сделката. Обективната невъзможност да се сбъдне условието, по причина за която длъжникът не отговаря, не трябва да води до заплащане на остатъка от възнаграждение на посредника, когато от обстоятелствата по делото се установява, че окончателен договор с осигурения потенциален купувач няма да бъде сключен. Посреднически договор, при който посредникът получава цялото възнаграждение, а възложителят не получава нищо за осъщественото посредничество, нарушава принципа на равнопоставеност на страните по това правоотношение. 8/ На последно място за неоснователно е прието твърдението на ищеца -въззивник, че развалянето на договора по взаимно съгласие между „Мастер инвест“ ООД и „Компрар“ ЕООД, води до изискуемост на вземането за остатъка от възнаграждението по договора за посредничество. Даден е отговор, че при доказана невъзможност за сключване на окончателен договор, по причина, за която възложителят не отговаря, не може да се обоснове извод за неговата недобросъвестност. Въз основа на тези правни аргументи изводът за неоснователност на предявените искове е потвърден. Искането за допускане на касационното обжалване не може да бъде уважено. Като се изхожда от дефиницията на търговското посредничество, съгласно легалното определение, дадено в чл.49 ТЗ, то възниква при възлагане на търговеца, специализиран в тази дейност, да извърши фактически действия, изразяващи се в оказване на съдействие за сключване на търговски сделки, извършване на посредничество при установяване на търговски правоотношения по конкретни сделки с определени обекти от гражданския оборот, намиране на клиенти, с които възложителят може да сключи определен вид търговска сделка, предоставяне на информация относно условията, при които възложителят сключва този вид сделки, осъществяване на връзка между клиентите и възложителя и създаване на условия за сключване на сделката. Резултатът от извършването на тези действия е подписване на договор между възложителя и клиента, който посредникът е осигурил/намерил. Посредничческата търговска дейност се финализира със сключването на договора, за който търговският посредник е намерил клиенти на предлаганата от възложителя стока, в който смисъл е решение № 54 от 10.09.2010г. по т.д. № 267/2009г. на ІІ т.о. на ВКС. Следователно, извършването на възложени действия по посредничество (възлагане на посредничество и извършване на действия по посредничество) логически предхождат момента на сключването на сделката, за реализирането на която е съдействал посредникът и за която има право на възнаграждение. В случая предварителният договор между „Мастер инвест“ООД и „Компрар“ ЕООД за покупко-продажба на право на строеж и построяване на недвижим имот, за сключването на който ищецът твърди че е съдействал, е от дата 22.10.2021г. Същевременно Анекс № 1 към приложение 3 към договора за посредничество (договор VІІІ), сключен от ищеца единствено с ответника „Мастер инвест“, по силата на който е уговорено възнаграждение за посредника, и въз основа на който той претендира втората вноска, е от дата 26.10.2021г. Сам касаторът защитава посредством третия си въпрос от изложението тезата, че посредническата дейност се финализира със сключването на конкретната сделка между възложителя и клиента, с който го е свързал посредникът, но с оглед логическото разминаване на датата на сключване на финализиращата сделка и на датата, на която е осъществено възлагането на посредничеството от „Мастер инвест“ на ищеца, безпредметно е допускането на касационното обжалване по всички поставени в изложението въпроси - дължи ли се възнаграждение на посредника при невъзможност да се сбъдне условието на договора между съконтрахенти, по причина, за която посредникът не отговаря; има ли право посредникът на възнаграждение при сключването на сделката, за която той е посредничил (а не „ще посредничи“), независимо, че някоя от страните по нея не е изпълнила задълженията си; посредническата дейност изчерпва ли се със свързване на страните и другите параметри по предмета и условията на сделката и изчерпва ли се със сключването на конкретната сделка между възложителя и клиента, с който го е свързал посредникът. От съществено значение за недопускане на касационното обжалване е обстоятелството, че в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба на касатора не са поставени никакви въпроси, релевантни към решаващите изводи на въззивната инстанция, че: Анексът от 26.10.2021г. обвързва единствено ищеца и ответника „Мастер инвест“ ООД и той представлява и удостоверява сключване на нов договор за търговско посредничество, но само между страните, които са го подписали и при уговорените в него условия относно възнаграждението на ищеца за посредничество за недвижимите имоти. Изложените вече съображения за предхождащата дата на сключването на договора с купувача „Компрар“ спрямо датата на възприетия от САС нов договор за търговско посредничество с „Мастер инвест“, обективиран в Анекса от 26.10.2021г., и отсъствието на релевантни правни въпроси относно това, кой от ответниците би имал качеството на възложител по договора за търговско посредничество, въз основа на който ищецът-касатор претентира заплащане на възнаграждение за осъществено посредничество, прави безпредметно допускането на касационното обжалване по въпросите от изложението, касаещи предпоставките, при които търговският последник има право да получи възнаграждение. От съществено значение е обстоятелството, че в исковата/допълнителната искова молба (дори и в хода на производството) ищецът касатор не е изложил никакви съображения, въз основа на които да може да бъде осъществена преценка защо възлагането на търговското посредничество от страна на „Мастер инвест“ е осъществено след сключване на сделката с „Компрар“, след като претенцията за заплащането на възнаграждението е основана на Договор VІІІ и и на предхождащия го Договор VІ. Същевременно в изложението не са поставени изобщо и правни въпроси по отношение на решаващите изводи на въззивната инстанция, че искът срещу ответника „Евромастер импорт-експорт“ ООД подлежи на отхвърляне поради неоснователност на твърдението на ищеца, че отговорността на „Евромастер импорт-експорт“ следва да се ангажира на основание договора за поръчителство от 22.10.2021г., тъй като с този договор „Евромастер импорт-експорт“ е поръчителствал единствено за задълженията на „Мастер инвест“ към „Компрар“ по предварителния договор, сключен между тях и не обвързва и няма никакво значение за ищеца, който не е страна по него. Няма поставен правен въпрос по отношение на извода за отсъствие на основания за ангажиране на отговорността на „Евромастер импорт-експорт“. Отсъстват и правни въпроси по отношение на даденото от САС тълкуване и възприетото значение за спора на договора за търговско посредничество между „Евромастер импорт-експорт“ и касатора (договор ІІ) - невъзможност за извършване на посредническа дейност въз основа на него, тъй като възложителят „Евромастер импорт-екскпорт“ никога не е придобивал вещни права върху бъдещите вещи, които да бъдат предмет на сделки с потенциални купувачи. Макар да излага касационни оплаквания, обжалващата страна не засяга посредством правен въпрос и решаващите аргументи, че „Мастер инвест“ няма качество на съдлъжник и не е встъпил в задълженията към ищеца по договора за търговско посредничество с „Евромастер импорт-експорт“ (договор ІІ) по силата на Анекс № 2/08.06.2021г. (договор V), тъй като анекса визира единствено встъпване в дълг/в задължението по Договор І и Анекса към него - Договор ІІІ. Безпредметно е обсъждането на въведените от касатора допълнителни предпоставки като само за пълнота следва да се посочи, че нито практиката на ВАС, нито определенията на състави на ВКС по чл.288 ГПК за недопускане на касационното обжалване съставляват основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Останалите цитирани актове по чл.290 ГПК също не могат да послужат като предпоставка за допускане на обжалването при отсъствие на релевантен правен въпрос като общо основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Както се посочи, поставените въпроси сами по себе си не могат да обуславят друг изход на спора, тъй като с тях не се засягат съществените за спора обстоятелства - по отношение на кой от ответниците при претендирана солидарна отговорност ищецът установява качеството му на възложител за извършване на действия, чрез които се създават условия за сключване на договор с потенциални купувачи на имоти, които ще бъдат построени от „Мастер инвест“, и кой е задължен да плати остатъка от възнаграждението за осъществена дейност от търговския посредник. Необосновано е наличието на въведената от касатора допълнителна предпоставка. Позоваването е бланкетно и не отговаря на разяснените в т. 4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС изисквания за обосноваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не може да бъде допуснато касационно обжалване и на директното основание - очевидна неправилност, което не е обосновано от касатора, който само посочва принципно в какво се състои този съществен порок, но не сочи проявните му форми в мотивите към обжалвания акт и не излага обосновка спрямо конкретния случай. Аргументирането на основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК е задължение на страната и не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция. Доказателства за договорено и заплатено възнаграждение за изготвения съвместен отговор на касационната жалба не са представени и разноски за производството не се присъждат. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.