Определение № 393 от 05.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 785/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Б. Б., Ф. Б. С., М. Б. А. и Г. И. Х. /И./, чрез пълномощника им адвокат Е. П. от САК, срещу въззивното решение от 18.11.2019 год. по гр. д. № 231/2019 год. на Силистренския окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, спазени са изискванията на чл. 284 ГПК, поради което и същата е процесуално допустима. В нея се поддържат доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон с искане за неговата отмяна и вместо това се допусне делбата на процесната нива с площ 41.001 дка в м. „Ч.”, представляваща имот № * само между касаторите, а претенциите на останалите за делба на този имот се отхвърлят. В представения писмен отговор ответниците по касация Т. Д. Б., Р. М. Б., Д. Б. С. и Р. С. С., чрез пълномощника им адв. Д. Н. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. възразява срещу касационната жалба по същество с доводи за правилност на въззивното решение. Претендират присъждане на разноските. Останалите съделители не са взели становище по касационната жалба. По наведените от касаторите в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и въз основа на данните по делото, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния районен съд, гр.Тутракан № 116 от 20.05.2019 год. по гр. д. № 479/2017 год., в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на нива с площ 41.001 дка, трета категория, м. „Ч.”, имот № * по плана на [населено място], С. област, при посочените граници, между съделителите и квотите на всеки от тях. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че страните са наследници на А. М. Б. /Х. М. Б./ и Ф. М. Б. /Ф. М. Ю./, на които са възстановени с представените по делото решения на поземлената комисия – гр. Главиница описаните в тях земеделски имоти, между които и процесният - в землището на [населено място] /решение № НО 01 от 24.04.1994 год. на ПК-гр. Главиница/. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивният съд приел възраженията на част от ответниците, сега касатори, за придобиване по давност на реални части от процесния имот за недоказани. Обсъдил доводите за допуснати процесуални нарушения при преценка на обясненията на един от сънаследниците – Д. С., като намерил същите за неоснователни с оглед липсата на признание за своене на части от имота от страна на касаторите. При събраните доказателства позоваването на придобивна давност по отношение на част от делбения имот е недоказано, поради което и релевираното от тях възражение за придобиването само от тях на спорния имот, респ. част от него, е прието за неоснователно. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, позоваващ се на разясненията на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените съображения в приложеното изложение не поставят правен въпрос, произнасянето по който да е обусловило решаващия извод за допускане на делбата на спорната нива между всички наследници на общия наследодател, нито настоящата инстанция може да изведе от обстоятелствената част такъв, съгласно правомощието си да уточни и конкретизира такъв въпрос на основание приетото в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Както е посочено в това тълкувателно решение, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. Този въпрос определя и рамките, в които ВКС селектира касационните жалби, като липсата на такъв правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Извън горните съображения, в изложението се съдържат доводи за неправилност на извода на въззивния съд за неоснователността на възражението на ответниците, сега касатори, за придобивна давност върху реална част от спорната нива от 41.001 дка. Същите не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване – правен въпрос от значение за изхода на делото, а съображенията на съда /с оглед препращането на въззивния съд към мотивите на първоинстанционното решение/ сочат на съобразяване със съдебната практика относно необходимостта при придобиването по давностно владение на идеалните части между сънаследници да е налице намерение за своенето им, обективирано в действия и манифестирането им пред останалите съсобственици, съгласно разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС. Такива действия на касаторите не са установени от събраните доказателства по отношение на реална част от процесния имот, което е обусловило и извода на съда за неоснователност на възражението им за придобивна давност. Изводът по същество не може да се проверява в настоящето производство, което има друг предмет - обсъждане наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. И съображенията относно поддържаните процесуални нарушения по събиране и преценка на гласните доказателства представляват основания за неправилност на въззивното решение, не и основание за допускане на касационно обжалване. Поради горните съображения липсват основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед този изход на делото касаторите следва да заплатят общо на ответника по касация Д. Б. С. направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.