Определение № 164 от 13.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 294/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. Николов С. в качеството на управител на „ТКС” ООД със седалище в [населено място] (с вх. № 7313/19.09.2019 г. на Апелативен съд - Пловдив) срещу определение № 352 от 28.08.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 381/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото определение е потвърдено разпореждане № 3346 от 19.04.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е върната частна жалба вх. № 10438/01.04.2019 г. против разпореждане № 2324 от 20.03.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. поради невнасяне на дължимата държавна такса. В жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Частният жалбоподател твърди, че не е внесъл таксата, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по молбата му от 15.04.2019 г. да изтълкува дадените указания за внасяне на държавна такса и да посочи за обжалването на кой съдебен акт следва да се внесе такса в размер на 15 лв. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК с твърдение, че определението на въззивния съд е очевидно неправилно, тъй като „е постановено при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика”. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са подадени отговори на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. С частна жалба вх. № 10438/01.04.2019 г. „ТКС” ООД, представлявано от управителя Д. С., е обжалвало разпореждане № 2324/20.03.2019 г. за връщане на въззивна жалба вх. № 3639/04.02.2019 г. срещу постановеното от Окръжен съд - Пловдив решение № 68 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 1847/2016 г. Частната жалба е оставена без движение с разпореждане № 2756 от 03.04.2019 г. на съдията - докладчик от Окръжен съд - Пловдив, в което е указано на дружеството - жалбоподател в едноседмичен срок от уведомяването да представи документ за платена държавна такса в размер на 15 лв. по сметката на Апелативен съд - Пловдив. В мотивите и в диспозитива на разпореждането от 03.04.2019 г. е посочен изрично - с номер и дата на постановяване, съдебният акт, за чието обжалване се дължи таксата от 15 лв. Препис от разпореждането е връчен на дружеството чрез упълномощения процесуален представител адв. К. Т. на 08.04.2019 г. На 19.04.2019 г. съдията - докладчик е постановил разпореждане № 2346, с което е върнал частната жалба на основание чл.275, ал.2 вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК, след като е констатирал, че до изтичане на едноседмичния срок на 15.04.2019 г., а и към 19.04.2019 г., държавната такса от 15 лв. не е внесена. Разпореждането за връщане на частната жалба е обжалвано от „ТКС” ООД чрез управителя Д. С. и е потвърдено от Апелативен съд - Пловдив с обжалваното в настоящото производство определение № 352 от 28.08.2019 г. по ч. гр. д. № 381/2019 г. Въззивният съд е преценил, че частният жалбоподател е уведомен редовно на 08.04.2019 г. за задължението да внесе в едноседмичен срок държавна такса в размер на 15 лв. по подадената от него частна жалба вх. № 10438/01.04.2019 г. Поради това и като е съобразил, че до изтичане на едноседмичния срок таксата не е внесена, въззивният съд е направил извод, че връщането на частната жалба е законосъобразно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационния контрол с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл неправилно по значимия за изхода на делото въпрос „когато съдът не е изяснил и дал точни указания по кое точно негово разпореждане жалбоподателят следва да внесе допълнително ДТ в размер на 15.00 лв.”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставеният „въпрос” не кореспондира с мотивите към обжалваното определение и не може да се квалифицира като обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на частната жалба, след като е констатирал, че дружеството - жалбоподател е уведомено редовно за конкретната частна жалба, във връзка с която е следвало да внесе държавна такса в размер на 15 лв., и че до изтичане на едноседмичния срок таксата не е внесена. В мотивите към обжалваното определение не се съдържат изводи за неяснота на дадените от първоинстанционния съд указания относно таксата, поради което зададеният от жалбоподателя „въпрос” не може да предпостави допускане на определението до касационен контрол. Допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е заявена бланкетно и касационната инстанция не дължи произнасяне по нея. Неоснователно е искането за допускане на въззивното определение до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Частният жалбоподател не е конкретизирал в какво се изразява „грубото нарушение на формалната логика”, с което свързва очевидната неправилност на постановения от въззивния съд съдебен акт. При осъществяване на правомощията си за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не преценява определението на въззивния съд като очевидно неправилно и не намира за необходимо да го допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,