Определение № 383 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4824/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Център за градска мобилност„ЕАД чрез пълномощник адв. М.Г. срещу решение №7097 от 21.10.2019г по в. гр.дело № 7219/2019г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено първоинстанционно решение №66335 от 15.03.2019г на СРС ,78 състав по отношение на присъденото в тежест на работодателя- касатор, в размер на 15 000 лева и на основание чл. 200, ал.1КТ обезщетение на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука по иск на пострадалия Е. М. Д.. На 07.07.2017г, като се прибирал от работа ,ищецът е пострадал при падане, като злополуката е призната за трудова по чл. 55 КСО. Според заключенията на комплексна съдебно-медицинска експертиза, която въззивният съд е възприел, при падането ищецът е получил открито счупване на долна челюст в областта на ментума /брадата/ и счупване на коронките на 23, 24, 25 и 26 зъб с луксация /разклащане/ на 23 зъб. Ищецът е бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, където е опериран по повод фрактурата на долна челюст, като е направена твърда междучелюстна фиксация /при възстановена оклузия/.Според експертите, при лечението не са настъпили усложнения, като единствено долен десен зъб е екстрахиран/изваден/поради невъзможност за лечение. Понастоящем ищецът е в добро здравословно състояние, с добър неврологичен статус и без видима симптоматика от претърпяната трудова злополука.Възстановена е оклузията на челюстите /като периодът на пълно възстановяване на фрактурата на долна челюст е от 3 до 6 месеца/, възстановени са фрактурираните зъби с пломби, няма говорни нарушения, няма нарушения в дъвченето, няма нарушена естетика и няма остатъчна деформация.Според показания на изслушан свидетел около половин година след злополуката Д. не е бил в състояние да ходи на работа и не се е чувствал добре, почти е лежал на легло и трудно е ставал /но сам се е обслужвал в банята и тоалетната/,като първите две седмици след инцидента е имал нужда от помощ в бита и пасирана храна, която приемал със сламка. При тези доказателства въззивният съд съобразил ,че се касае за открито счупване на долна челюст в областта на брадата, счупване на коронките на 23, 24, 25 и 26 зъб с луксация /разклащане/ които зъби са лекувани дентално Ищецът е претърпял операция, а при лечението на фрактурираните зъби един от тях е бил загубен. Периодът на пълно възстановяване на фрактурата на долна челюст е бил от 3 до 6 месеца, като през това време ищецът е изпитвал неудобство и болки, бил е преимуществено в дома си, не е бил в състояние да ходи на работа и предимно е лежал, имал е нужда от чужда помощ и е приемал пасирана храна със сламка.Съдът е изтъкнал и обстоятелството, че при лечението не са настъпили усложнения,както и че към 24.01.2019г. пострадалият бече е в добро здравословно състояние ,възстановена е оклузията на челюстите, възстановени са фрактурираните зъби,няма говорни нарушения,няма нарушения в дъвченето и остатъчна деформация. Предвид уврежданията и свързаните с тях болки и неудобства въззивният съд е приел за справедливо определеното от СРС обезщетение в размер на 15 000 лева.

В касационната жалба се съдържа оплакване за необоснованост по отношение на изводите на съда и неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД, тъй като не е отчетено че ищецът се е възстановил напълно от травмата и необосновано ,без доказателства, очевидно неправилно е прието ,че възстановяването било продължило 6 месеца

Като основание за допускане до касация в изложението се поддържа чл.280 ал.1,т.1ГПК, по въпросите:

1.За задължението на въззивния съд да обсъди всички посочени в жалбата пороци на решението, доводи на страните и доказателствата по делото.

2. Материалноправния въпрос за обективните критерии за определяне размера на обезщетението на неимуществени вреди по справедливост и необходимостта съдът да изложи и обсъди всички обстоятелства съгласно ППВС №4/1968г.

3.Допустимо ли е въззивният съд при спазване на чл.236,ал.2 ГПК да прави констатации въз основа на произволен и частичен прочит на писмените доказателства и приетите медицински експертизи.По този въпрос се изтъква чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Решения от практиката на ВКС, на които спроед защитата въззивното решение противоречи наред с ППВС№4/1968г,са посочени общо по въпросите реш.№414/2012г на 4-то г.о ,реш. №226/2019г на 4-то г.о,реш. №1/2013г на 3-то г.о ,реш. №136/2012г на 3-то г.о. В тези решения са присъждани обезщетения за травматични и други увреждания на същото основание, в различен размер. Последният от въпросите, според защитата е свързан с точното приложение на закона.

Изтъква се и основанието по чл. 280 ал.2 ГПК.

Ответникът по жалбата е заявил отговор за недопускане на същата до разглеждане,чрез пълномощници адв. Н. и Н..Не е отговорено на общите и специални изисквания за допускане до касационно обжалване съгласно ТР №1/19.02.2010г ОСГТК на ВКС.

Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по формулираните въпроси.

Съображенията,изтъкнати в изложението във връзка чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите от процесуалноправно естество се основават на неточно възприемане на изводите на съда по фактите и превратно интерпретиране тези изводи. Първият,както и третият въпрос имат ясен отговор в последователната съдебна практика на ВКС по отношение на изискванията към решаващата дейност на съда ,но не е налице основание същият отговор да се напомня с допукнате на решението на СГС до касационно обжалване, след като няма да се променят решаващите изводи на съда по делото,а въззивното решение в своето единно съдържание не опредметява противоречие по въпроса.

Въззивният съд не е направил неправилни изводи въз основа на приетите експертни заключения,включително по отношение необходимия период на възстановяване при ищеца,а е съобразил посоченото от вещото лице стоматолог, че за пълното заздравяване на фрактурата на долната челюст са били необходими от три до шест месеца.Не е произволен и изграден в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК ,или в противоречие с установената съдебна практика на ВКС изводът на въззивния съд за възстановяване „в рамките на 6 месеца“при пострадалия.Този извод не е и очивидно неправилен,както се поддържа,а е основан на компенетнто и неоспорено заключение на СМЕ и на свидетелски показания включително.

Също така,противно на твърденията на касатора, съдът е обсъдил и възражението на въззивния жалбоподател за приспадане на застрахователно обезщетение по сключена застраховка ,като съображенията на съда да не приложи разпоредбата на чл. 200, ал.4 КТ са ясно и мотивирано изтъкнати.Те са в съответствие с установената практика на ВКС, съгласно която за да се приспадне подобно обезщетение от дължимото на основание чл.200, ал.3 КТ ,същото следва да е получено от правоимащия, за което доказателства по делото не са били ангажирани от работодателя, страна по застрахователен договор.

Също така, противно на твърденията изтъквани в обосновка на поставените въпроси, въззивният съд е съобразил и обстоятелството че след лечението на травмите - оперативно и дентално ,захапката и счупените четири зъба са възстановени напълно - чрез пломбиране ,но е загубен един зъб,който е бил изваден поради невъзможност да бъде лекуван. Отчетено е ,че има възможност да бъде изградена импланта или мостова констукция на негово място. Касае се за травма,лекувана оперативно и дентално, като при обсъждането на фактите и заключенията на комплексна СМЕ от въззивния съд фактическата обстановка е изяснена и възприета съответно на изискванията в установената практика на ВКС.Обсъдени са и всички поддържани от настоящия касатор защитни доводи и възражения, поради което на поставения в изложението първи въпрос е даден отговор в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД въззивният съд също не се е отклонил от установената съдебна практика и не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по формулирания втори въпрос.За да определи по размер обезщетението съдът е обсъдил,преценил и изтъкнал в решението си в каква степен ищецът се е възстановил след извършената операция и проведено дентално лечение,като по този начин е приложил критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания” съгласно ППВС №4/1968г, т.ІІ и решение № 125/2016г по гр.д № 4417/2015г ІV г.о,реш. по гр.д №2303/2017г на 3-то г.о,реш.№226/2019г по гр.д №756/2018г на 3-то г-о и др., в която установена съдебна практика на първо място сред обстоятелствата ,които подлежат на конкретна преценка като неблагоприятни последици от травматични увреждания, е указан характерът и степента на увреждането,видът му, интензитетът на болките,времето за възстановяване, включително преценка на възможността за това.Взети са предвид съпътстващите неблагоприятни последици от битов и психологически характер.Тези именно обстоятелства са обосновали присъждането на обезщетение в конкретен размер, като са съобразени и обществено- икономическите условия в страната.

Не е самодостатъчен довод за основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК оценката на касатора ,че така определеното по размер от съда обезщетение било „крайно завишено“. Въззивният съд е приложил установените в практика на ВКС принципни указания към обстоятелствата по делото. Въпросът е формулиран общо, обосновката му игнорира или интерпретира превратно възприетото в решението от фактическа страна и не е отговорено на критериите, разяснени с приемането на ТР №1/19.02.2010г ОСГТК на ВКС.

Не е налице и основание по 280, ал.2 ГПК за допускане на решението до касационна проверка. До изложените в решението фактически и правни изводи съдът е достигнал при анализ на събрани по делото доказателства с участие на страните, приложимото право се съдържа в нормите изтъкнати в решението, като е съобразена формираната по приложението им практика на ВКС, която е трайно установена. Квалифицирана степен на порочност и основание за допускане до касационен контрол на въззивни решения поради очевидна неправилност има, когато законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, не са приложени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или императивни материалноправни норми ,а също и когато се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на решаващи изводи на съда. Тези предпоставки не се констатират от ВКС в настоящия случай.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за ответника по жалбата “ за три инстанции“. В обжалваното въззивно решение разноските са присъдени съобразно изхода на делото,а за настоящата инстанция разноски за ответника по касационната жалба не се установяват, поради което не се присъждат.

Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.