Определение № 4020 от 12.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение12.12.2023 г.докладчик Майя Русева
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.210/22.12.22 по г.д.№.401/22 на АС Варна.
ОСЪЖДА Е. М. К. и К. Т. К. да платят на С. Е. Ж. 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М. К. и К. Т. К. срещу решение №.210/22.12.22 по г.д. №.401/22 на АС Варна в частта, с която е потвърдено реш.№.582/19.05.22 по г.д.№.139/21 на ОС Варна за осъждане на касаторите да платят на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД по 5800евро /съставляващи 1/2 от авансово платена продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.05.19/ и на основание чл.93 ЗЗД по 6400евро /1/2 от двойния размер на платения от ищцата задатък по същия договор/, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна С. Е. Ж. оспорва жалбата, в това число поради липса на правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение e изяснено, че на 22.05.19 страните са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците като продавачите са обещали да продадат, а ищцата като купувач - да купи, собствените им в режим на СИО недвижими имоти в [населено място], м.„...", [улица].№ ... - две жилища и гараж /съответно жилище на сутеренния етаж със застроена площ от 42,50 кв.м., жилище, представляващо втория етаж със застроена площ от 42,50 кв.м., гараж с площ 15 кв.м. на първия етаж, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и поземления имот/ за обща цена от 64000 евро; уговорени са: срок за сключване на окончателен договор в полза на купувача - до 31.12.19г.; плащания от купувача-6400 евро задатък и 11600 евро част от цената - в деня на сключване на предварителния договор /чл.2.8./, 46000евро-остатък от цената, посредством банков ипотечен кредит, нареден по сметка на продавачите от банката след нотариалното изповядване на сделката и след представяне на удостоверение за липса на тежести, вписвания, отбелязвания и заличавания за имота от службата по вписванията, от което да е видно, че ипотеката в полза на банката е първа по ред /чл.2.9./; задължения на продавачите - да предоставят на ищцата извън титула за собственост и всички документи, отнасящи се до историята на имота, да впишат постановление за възлагане и да й предадат всички документи за прехвърляне на собствеността /чл.2.7, чл.2.10/; в процедурата по отпускане на банковия кредит да предадат на купувача и актуални скици, схеми, данъчни оценки на имота, както и други изисквани по закон документи за нотариалното прехвърляне на собствеността /чл.2.10/; право на купувача да извърши за своя сметка строителни и монтажни работи в жилищната част, описани в предавателния протокол, както и такива, за които се изисква разрешение по ЗУТ, само след писмено съгласие на продавачите, и условията за евентуалното заплащане на подобренията след оценка /чл.3.1/; санкции при неизпълнение - при виновно неизпълнение на задължението на ответниците да прехвърлят правото на собственост, същите следва да върнат на купувача сумата от 18000 евро, който може да ползва и правото по чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД, а при неизпълнение на задължение на купувача за цената в срока, той губи платения задатък съгл. чл.93 ал.2 пр.2 ЗЗД /чл.4.1,б.“а“/. Купувачът е платил съгласно чл.2.8 6400 евро задатък и 11600 евро част от цената (в деня на сключване на предварителния договор – 1000 евро от задатъка, платен като стоп-капаро и отразен в предварителния договор, и 5 400 евро - остатък от задатъка, заедно с 11 600 евро за частта от цената – платени по банков път в деня на подписване на предварителния договор); получил е и сумата 50 000лв. като потребителски кредит и е заявил искане вх.№..../... пред „Банка ДСК“АД за отпускане на жилищен ипотечен кредит за покупката на имота. Поканил е продавачите /с нотариална покана peг.№..../... на нотариус Л. Г., връчена им на 22.12.19/ да се явят в 10,00 часа на 31.12.19 в офиса на нотариус В.П. /с посочен адрес/ за сключване на окончателен договор и да представят най-късно до този момент на купувача и на нотариуса всички изискуеми документи за сключване на сделката в нотариална форма, като е предупредил, че при неизпълнение ще счита предварителния договор за развален с произтичащите от това последици. На 31.12.19, в присъствието на страните и процесуалните им представители, нотариус В.П. е съставил протокол, в който е удостоверил запознаването на ищцата с отговора на ответниците, както и че последните не разполагат с кадастрална схема от АГКК на сутерена - обособен самостоятелен обект – жилище, и изявленията им за продължаване на срока за изпълнение на задължението; срокът е бил продължен с една седмица. На 07.01.20г., в присъствието на страните и пълномощниците, същият нотариус е съставил втори констативен протокол, в който е отразил, че ответниците в допълнително предоставения срок не представят схема от АГКК за сутерена като самостоятелно обособен обект, както и изявлението на ищеца-купувач, че разваля сключения предварителен договор поради неизпълнение на задълженията на ответниците и ги кани да му върнат платените авансово суми и задатък в двоен размер по указана в протокола банкова сметка. При тези обстоятелства е прието от правна страна, че ищцата е изпълнила задълженията си по предварителния договор да заплати част от цената и задатъка общо в размер на 18 000 евро към датата на сключване на предварителния договор и е поканила в уговорения краен срок до 31.12.20 продавачите за сключване на окончателен договор с представяне на всички документи за това /друго задължение по предварителния договор тя няма/. Доколкото плащането на окончателната цена е уговорено да стане след изповядване на сделката, възраженията на ответниците за липсата на парични средства у нея към датата на сделката и липсата на отпуснат кредит и в тази връзка за неизправност на купувача са намерени за неоснователни, още повече, че отпускането на кредита също е предпоставено от изпълнение на задължението на продавачите да предоставят нужните за изповядване на сделката документи, включително и схеми на имотите с оглед вписване на ипотеката. За неоснователно е прието и възражението за неизправност на купувача поради неуведомяване на продавачите и непредприемане на действия да попречи на трето лице - собственика на първия етаж на сградата, да събори всички носещи стени на първия етаж и да направи сградата опасна от срутване, защото така изискваното поведение от купувача не съставлява неизпълнение на негово задължение по предварителния договор. Посочено е, че за твърдяното противоправно поведение на третото лице купувачът не може да бъде държан отговорен, като видно от събраните писмени доказателства, подаваните жалби и предприетите действия от продавачите, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, продавачите са били уведомени за действията на това трето лице. От друга страна те не са изпълнили задължението си по предварителния договор да предоставят всички необходими документи за сключване на окончателния договор и да прехвърлят имотите в срока-на 31.12.20 след поканата с предупреждение за развалянето на договора, както и след предоставянето от купувача на подходящ едноседмичен срок за изпълнение - като се явят и сключат окончателния договор на 07.01.21. При тези обстоятелства е намерено, че продавачите са неизправна страна по предварителния договор и на основание чл.87 ал.1 ЗЗД той е бил развален от купувача считано от 07.01.21. При това положение даденото по разваления договор подлежи на връщане на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и ответниците следва да върнат платената по предварителния договор част от цената на имотите в размер на сумата от 11600 евро. – претенцията по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД е основателна. Такава е и тази по чл.93 ЗЗД - съгласно разпоредбите на чл.93 ал.1 и ал.2 ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че договорът е сключен и обезпечава изпълнение му; ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата може да се откаже от договора и да задържи задатъка; ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер; в случая, задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка - продавачите, поради което и след развалянето на договора от купувача и с оглед уговорката в предварителния договор в тази насока, той има правото да претендира задатъка в двоен размер -т.е. сумата от 12 800 евро. С оглед на горното всеки от ответниците следва да заплати на ищцата половината от 11600 евро и половината от 12 800 евро, т.е. по 5800 евро и по 6 400 евро. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторите се позовават на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Длъжен ли е съда при постановяване на своето решение да се съобрази с постигнатото между страните в надлежен писмен договор, съставен при условията на чл.19, чл.20 и най-вече чл.20а от Закона за задълженията и договорите?“; 2.“Когато в писмен договор страните ясно са определили клаузи относно правата и задълженията им при прекратяване на договора, независимо от това дали прекратяването е по вина или без вина, съда длъжен ли е да наложи изпълнението на посочените клаузи?“; 3.“При иск с правно основание чл.87 и чл.55 от ЗЗД съда следва ли да следи или изрично да се произнесе в решението си относно „връщане на даденото“ и за двете страни, доколкото ако едната страна връща пари, а другата страна връща имот, като се държи сметка дали имота е в състоянието, в което е предаден?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Изложението не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви в тази връзка, а отделно от това и не съответстват на фактите и обстоятелствата по делото. Съдът не е отрекъл да приложи в отношенията между страните подписания между тях договор – напротив, именно с оглед неговите клаузи и предвидените в същия задължения на всяка страна и съответно последици при неизпълнението им, е формирал своите правни изводи за изправност на ищеца и съответно неизправност на ответниците и следващата от същите основателност на претенциите. Предвид изложеното изведените от касатора въпроси са неотносими към решаващата воля на съда, не съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване при условията на цитираната разпоредба. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1500лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
Цитирани разпоредби
18- чл. 20
- чл. 280, ал. 2 ГПК
- чл. 280 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 283 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 55, ал. 1 ЗЗД
- чл. 55 ЗЗД
- чл. 87, ал. 1 ЗЗД
- чл. 93, ал. 2 ЗЗД
- чл. 93 ЗЗД
- чл. 19
- чл. 2
- чл. 3
- чл. 4
- чл. 87
- чл. 93, ал. 1