Определение № 1060 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 453/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от М. Д. О. частна касационна жалба срещу определение № 12/11.01.2024 г. на АС- Велико Търново по в. ч. гр. д. № 550/2023 г., с което е потвърдено разпореждане № 414/23.11.2023г. на ОС- Габрово по гр.д. № 382/2023 г. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Тълкувателно решение № 53 от 18.06.1070г. по гр.д. № 28/1970 г., ОСГК на ВКС, загубило ли е актуалност при действащия ГПК?“; основанието по чл.280, ал.1, т.2, пр.2 ГПК по въпроса: „Кой е началния момент респ. крайния съдебен акт, касателен за допустимостта на предявавяне на иск за нарушаване на правото на ЕС, когато търсената съдебна защита на нарушеното материално право е преминала пред факултативното за кредитора заповедно производство?; основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпроса: „При изпълнение на служебните си задължения, съгл. §1 от ЗОДЗОВ във вр. чл.6 и чл.7 ГПК, длъжен ли е първоинстанционният съд при субсумиране на релевираните в обстоятелствената част на исковата молба /отговора и приложените по делото доказателства да издира служебно нарушената правна норма на Правото на ЕС /Общностното право/ или е обвързан от тази, посечена от ищеца в исковата молба, респ. и при съблюдаване разпоредбата на чл.47 от ХОПЕС?“. Твърди и общо основанието по чл.280, ал.2 ГПК- недопустимост. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, намира следното: Производството по делото е образувано по подадена от М. Д. О. срещу ОС- Велико Търново искова молба, в която твърди, че е солидарен длъжник като поръчител по договор за потребителски кредит от 12.06.2015 г., сключен между главния длъжник М. М. и „ПИБ“ АД. Въз основа на подадено заявление, РС- В.Търново е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, ал.2 ГПК и е допуснал незабавно изпълнение. В закононустановенният срок е подал частна жалба срещу заповедта, която не е уважена от ОС- Велико Търново с определение № 155/14.02.22г. по в.ч.гр.д. № 67/2022 г. Твърди, че с издаването на този са му причинени вреди от нарушение на правото на ЕС, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 25 000 лв., съгл. направеното увеличение. С разпореждане № 396/09.11.23г. по гр.д. № 382/23г., ОС- Габрово е оставил исковата молба без движение с подборно дадени указания за уточняване на нормите на общностното право, които се твърди, че са нарушени, с какви действия / бездействия, както и правата, които са засегнати и причинно- следствената връзка между тях; за конкретизиране на неимуществените вреди и от кои действия/ бездействия на ответника са настъпили във връзка с твърдяното нарушение на конкретно посочените правни норми на Общностното право, както и да конкретизира искането си като се приведе в съответствие с изложеното в обстоятелствената част, с посочване спрямо кого да се постанови осъдителното решение, за какви действия/ бездействия, които да са в пряка причинна връзка с нарушението на конкретните норми на Общностното прано от ответника и настъпилите вреди за ищеца. С доп. молба ищецът е излага, че с постановения краен акт на съда е нарушен чл. 10 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., с което са му причинени душевни болки и страдания, неизчерпателно изброени. С разпореждане № 414/23.11.23г., по гр.д. № 382/23 г., ОС- Габрово, след като е приел, че с депозираната доп. молба ищецът не е изпълнил дадените указания, е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. За да потвърди обжалваното определение, АС- В.Търново е споделил изцяло приетото от първоинстанционинят съд, като е изложил, че дори и след подаване на уточняващата молба ищецът не е изложил обстоятелствата, на които основава иска си: конкретни действия или бездействия на ответника, нарушаващи конкретни норми на правото на ЕС, причинило пряко и непосредствено неимуществени вреди на ищеца, като изложените в исковата молба факти и обстоятелства са общи, неясни, несвързани, поради което и тя е негодна да сезира съда за образуване на съдебно производство, целящо защита на конкретно нарушено субективно право. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по- нататъшното развитие на делото. Така поставените въпроси, обобщени и уточнени при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, се свеждат до въпроса за критериите за преценка на редовността на искова молба, предявена на основание чл.2в ЗОДОВ, отговорът на който въпрос е от значение за спора, като разрешението му е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което обуславя допускане на касационно обжалване. В практиката на СЕС са изведени три материални предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за нарушаването на правото на ЕС: нарушения на правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти; нарушението да е „достатъчно съществено“ или „явно квалифицирано; в причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди за частноправния субект. Това са и юридическите факти, чието осъществяване ищецът по иска по чл. 2в ЗОДОВ следва да твърди в обстоятелствената част на исковата молба, за да удовлетвори изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ищецът индивидуализира предмета на иска чрез правопораждащите юридически факти, петитум и страни. Основанието на иска, т.е. обстоятелствата на които той се основава, обхваща фактите, от които произтича пренендираното с исковата молба материално субективно право. Твърдените причинени вреди трябва да бъдат ясно и поотделно посочени по вид и размер, в резултат на чие поведение и в какво се изразява деликтното поведение. Преценката за наличието на тези обстоятелства, както и за наличието на причинна връзка на тези обстоятелства с вреди, които се претендират, и тяхното обезщетяване, е преценка по основателността на иска. В нарушение на така установената практика въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна. Съдът не е отчел, че още в исковата си молба ищецът е посочил: конкретният незаконносъобразен акт на ответника ОС- Велико Търново- постановеното по чл.420, ал.3 ГПК определение № 155/14.02.22 г. по в.ч.гр. д. № 67/2022 г.; нормите на ПЕС, които са нарушени- Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и практиката на СЕС във връзка с тяхното тълкуване и приложение, както и настъпилите като последица от това неимуществени вреди- болки и страдания, чието репариране в размер на 25 000лв. претендира. Задължение на съда е да квалифицира тези обстоятелства от юридическа гледна точка, като дали определението е постановено в нарушение на посочените от ищеца норми от ПЕС, дали нарушението е достатъчно съществено по смисъла на закона, настъпили ли са вреди и какви, дали те са пряка последица от нарушенията, и как следва да се репарират, е въпрос по съществото на спора. Изложението на ищеца в исковата молба действително е неподредено, но задължение на съда е да изясни, а при необходимост да обобщи изложените съображения и искания, и така да определи предмета на иска, както и да прецени предявен ли е срещу надлежен ответник предвид фактическите твърдения, което си задължението той не е изпълнил, което е довело и до оставяне на исковата молба без движение и последвалото нейно връщане, с прекратяване на производството по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд,