Определение № 38 от 04.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 473/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. А. К., О. А. С., Л. А. Л., Ю. А. Н., А. Г. Ч. и А. В. С., всички граждани на Руската Федерация, чрез адвокат К. М. против определение № 60458 от 17.12.2021 г. по гр.д. № 3212/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о., в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от тях касационна жалба против въззивно решение № 838 от 05.05.2021г., по в.гр.д.№ 3548/2020г. на Варненския окръжен съд в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено относно предявените облигационни искове с правна квалификация чл. 31, ал.2 ЗС. В частната жалба се прави оплакване за неправилност на определението, защото не е съобразена, че действително предявените искове са по чл. 59 ЗЗД, че когато са съединени с вещни искове, те се разглеждат независимо, че са под 5000 лв. и защото в тази част вззивното решение остава без контрол от горна инстанция. Ответникът по частната жалба „МИГ-МАРКЕТ“ ООД оспорва частната жалба с аргумент, че определението по чл. 288 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил следното: Частните жалбоподатели са обжалвани пред ВКС въззивно решение № 838 от 05.05.2021г., по в.гр.д.№ 3548/2020г. на Варненския окръжен съд изцяло. С него е потвърдено изцяло решение № 260717 от 16.10.2020г. по гр.д. № 4969/2019г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против „Миг –Маркет” ООД, [населено място], искове с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови ползването на партерното фоайе в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], чрез премахване на поставената рецепция, и по чл.31, ал.1 ЗС за осъждане ответника да заплати на всеки един от ищците обезщетение за лишаване от възможността да ползват посоченото фоайе като обща част за периода от 01.04.2016г. до 01.04.2019г. в размер на по 50 лв. месечно или по 1800 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2019г. Въззивното решение е обжалвано и по облигационните искове. Състав на ВКС е приел, че касационната жалба срещу въззивното решение по исковете с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС е процесуално недопустима и е оставил същата в тази част без разглеждане, като се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно тази норма, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на отделните искове, защото ако те бяха предявени по отделно, не биха подлежали на касационен контрол. Съобразено е, че цената на всеки от предявените субективно съединени искове за парична сума е търсената сума т.е. по 1800 лв. за всеки от ищците. Тъй като тя е под 5000 лв. за всеки по отделно, въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Неоснователен е доводът, че при връзка с вещен иск, подлежат на касация и облигационните искове независимо от цената им. Подобно общо правило няма. Нормата на чл. 280, ал.3 т.1 ГПК допуска разглеждане и на облигационни искове с цена под. 5000 лв. само ако тези искове са обуславящи за вещния иск. В случая иска по чл. 31, ал.2 ЗС не е обуславящ по отношение на иска по чл. 109 ЗС, поради което не е налице изключението на чл. 280, ал.3 т.1 ГПК. Същият извод се налага и исковете за парично вземане да са предявени на основание чл. 59 ЗЗД. Искът по чл. 109 ЗС в случая не зависи от облигационните искове. Не кореспондира с данните по делото, че изводите на съда по тези искове са разгледани само от една инстанция. Те са разгледани и от въззивната инстанция по въззивна жалба срещу решението на РС, с което са отхвърлени. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение