Определение № 170 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 81223/10.08.2020 г. на „С.Г.Груп“ ЕАД, чрез адв. В., срещу определение № 12641/06.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 6476/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 11.06.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано вписване договор за цесия по молба с вх. рег. № 29447/11.06.2020 г. по описа на Служба по вписванията – София. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна, като поддържа, че е неправилен изводът на въззивния съд, за липса на надлежно сезиране, тъй като подадената молба за вписване не е подписана от заявителя. Прилага подписан от упълномощения адвокат екземпляр от подаденото заявление вх. № 29447/11.06.2020 г. В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, в хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК, се поддържа, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидната му неправилност. По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че пред Служба по вписванията – София е депозирано заявление за вписване на договор за цесия, което макар да съдържа изискуемите от закона реквизити, не е подписано от упълномощения адвокат В. В.. С оглед на това е счел, че не е налице надлежно сезиране за извършване на исканото вписване, като, предвид формалния характер на производството и с оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове и съдията по вписванията не може да дава указания за отстраняване на нередовности, е приел, че постановения отказ е законосъобразен и подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд. Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт. Фактическият състав на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебния акт са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от жалбоподателя, а и не се констатират от настоящата инстанция. Доколкото жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, не е осъществено основанието за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,