Определение № 4009 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 697/05.07.2023 година, подадена от ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, срещу решение № 810/13.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 21/2023 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 111/27.10.2022 година на Окръжен съд София, І-ви първоинстанционен състав, постановено по т. д. № 106/2021 година в частта му, с която ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45, ал. ` от ЗЗД и чл. 497 от КЗ, да заплати на И. А. А. сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него, вследствие на реализирано на 19.03.2020 година пътнотранспортно произшествие, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 02.03.2021 година до окончателното плащане. В подадената от ЗД „Бул Инс“ АД гр. София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. А. А. срещу „Бул Инс“ гр. София искове да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по подадената касационна жалба И. А. А. е подал отговор с вх. № 20 337/12.09.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 810/13.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 21/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. З Д „Бул Инс“ АД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 29.06.2023 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 15 697/05.07.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Софийския апелативен съд е изложил съображения за това, че в първата инстанция била изслушана съдебноавтотехническа експертиза, която се кредитирала от въззивната инстанция като обективна и компетентна. От същата се установявало, че на 19.03.2020 година, към 18. 30 часа, в зоната на населено място с. Т., община Б., по улица „Ц. О.“, в посока от село Т., към гр. Б. се бил движил мотоциклет „К.“ с рег. №, управляван от И. А. А., със скорост около 115.00 км/ч. Асфалтовото покритие, към този момент било сухо, времето било ясно, а видимостта нормална. Мотоциклетът приближавал към „Т” образно кръстовище, регулирано с пътни знаци, при което от дясната му страна се намирала улица „П. Н.“, пред кръстовището по която се намирал пътен знак „Б2“-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Платното за движение по улица „Ц. О.“ било двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки, като дясната, по отношение посоката на движение на мотоциклета била с широчина 5.10 метра, а лявата-5.20 метра, отделени една от друга посредством единична прекъсната линия „M3“. В същото време и условия на движение, от улица „П. М.“ излизал лек автомобил „П.“ с рег. №, управляван от П. Д. Р., който навлязъл в платното за движение по улица „Ц. О.“ и се насочил в посока към гр. П., като разположил автомобила си в дясната лента за движение в тази посока. В момента, в който лекият автомобил приключвал маневрата за ляв завой, в лявата му габаритна част, с предната си гума се ударил мотоциклет „К.“. От удара мотоциклетистът изгубил контрол над управлението на мотоциклета, отделил се от него и се установил около лявата част на лекия автомобил, който се установил на място. Мотоциклетът паднал на лявата си страна и продължил движението си плъзгайки се по асфалтовото покритие, като се установил в мястото, в което било описан в протокола за оглед на местопроизшествие. Скоростта на мотоциклет „К.“, модел “Н.“ с рег. № в момента на удара била 115.00 км/ч. Към момента на възникване на възможност за взаимна видимост двете моторни превозни средства отстоели на 217.00 метра. Към момента на навлизане на лекият автомобил в платното за движение по ул. „Ц. О., мотоциклетът бил на 145.00 метра от мястото на удара и на около 156.00 метра от лек автомобил „П.” (145 +11м.) Това показвало, че към момента на навлизане на лек автомобил „П.“ в платното за движение по ул. „Ц. О.“ съществувала директна видимост между двамата водачи. Причината за настъпването на ПТП следвало да се търси, според вещото лице в: 1.) субективните действия на водачът на мотоциклет „К.“ с рег. № И. А. А., който при движение в зоната на пътнотранспортното произшествие, по пътно платно с двупосочно движение с две ленти за движение, бил навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, като при възникване на опасност за движението не бил направил всичко възможно да намали скоростта или да спре и 2.) поведението на водача на лекия автомобил „П., който не бил осигурил предимство на движещия се мотоциклет, въпреки, че бил длъжен да го стори съобразно правилата за движение. Ето защо, деликт от застрахования при ЗД „Бул Инс“ АД гр. С. водач на автомобил, бил осъществен, но при съществен принос и от увредения мотоциклетист. Така или иначе, обаче, налице била основателност на иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ предвид заключението на вещото лице, прието в първата инстанция. Второ оплакване във въззивната жалба било относно приложението на чл. 52 от ЗЗД, т. е. дали обезщетението за болки и страдания било справедливо по смисъла на този законов текст. Трайната съдебна практика била категорична, че „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД не била абстрактно понятие, а се изпълвала със съдържание и смисъл при определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхождало конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следвало да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приемал, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. Такива факти и обстоятелства били например: а.) характерът и вида на уврежданията; б.) последиците им върху здравето на увредения/увредената, включително и в дългосрочен план; в.) интензитетът на болките и страданията, конкретно установими по всяко дело; г.) отражението на вредите върху ежедневието на ищеца/ищцата; д.) социално[1]икономическата обстановка в страната към датата на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е.) възрастта на пострадалия/пострадалата и т. н. Затова значение имали датата на застрахователното събитие-19.03.2020 година, както и действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ; б.) възрастта на А. към датата на застрахователното събитие-на 22 години; в.) икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2020 година; г.) брой, степен и характер на увредите, както и отразяването им върху бита на пострадалия, включително и в дългосрочен аспект; д.) общият лечебен и възстановителен период след пътнотранспортното произшествие и т. н. Установявало се от съдебномедицинската експертиза, приета в първата инстанция, че от произшествието А. бил получил обширно разкъсване на кожата в седалищната област и разкъсване на седалищната мускулатура вляво е оформянето на тъканен джоб в зоната е размери около 20.00 см., което увреждане било наложило оперативно лечение. Преценено по своята медикобиологична характеристика това увреждане било причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Освен това А. получил травматично разкъсване на ануса, което увреждане му било причинило постоянно разстройство на здравето неопасно 4 за живота; множествени разкъсноконтузни рани в областта на тазовото дъно (перинеума); повърхностни рани в лявата половина на гърба е размери около 15.00-20.00 см. на 0,50 см., т. е. мекотъканни увреждания. Отразената в окончателната диагноза фрактура на ос кокцигис (фрактура на опашната кост) не се потвърждавала с нищо в приложената по делото медицинска документация. В епикризата не било отразено на пострадалия да било правено рентгенографско изследване на костите на таза, чрез което единствено можело да бъде доказана такава фрактура. Следвало да се има предвид (съгласно заключението на вещото лице), че областта на тазовото дъно и ануса били богато инервирани и всички травми в тази област били изключително силно болезнени, като пострадалият бил изпитвал значителни болки и страдания за продължителен период от време повече от тридесет дни, като интензитетът на болката постепенно бил намалявал. Анатомичната локализация на травматичните увреждания, както и тяхната морфология добре отговаряли да били получени по механизма на конкретното пътнотранспортно произшествие. По повод уврежданията пострадалият е бил подложен на оперативно лечение, като продължителността му, предвид тежестта на травмата била около тридесет дни. По делото в първата инстанция била разпитана свидетелката З. К. К., живееща на семейни начала с А. и тя била заявила, че на 19.03.2020 година той участвал в пътен инцидент с мотор. Той бил на мотора, но след това щетите били доста големи след този инцидент-и физическите, и психическите щети. За инцидента научила от сестра му, която карала колата, някъде около десет минути след него. Сестра му била видяла локви кръв по пътя и човека, който се бил обадил на линейката и нищо друго. Тя се била обадила по телефона на свидетелката и казала: „Нещо е станало с бати“. Казала, че ще кара зад линейката, някакъв човек казал, че карат И. към Спешно отделение‑Б., но после станало ясно, че заради това, че бил тежък случай, щели да го карат към Окръжна болница‑С.. Лежал в болницата около десетина дни. Физическото му състояние било доста тежко-първо счупена опашна кост, ожулвания по целия гръб, от колата се било забило около 20.00 см желязо вътре в него и абсолютно целия анус отзад бил разкъсан. От докторите разбрала, че са му били направили нов анус, защото абсолютно всичко било разкъсано. Той станал доста по[1]затворен, като бил получил психически увреждания, а именно-леки паник атаки, не можел да спи много, както и от болката след изписването му, не можел да стои, бил постоянно по 5 Актът е постановен на 13.09.2024 корем. Не можел да се храни добре, не можел да спи, не можел да ходи въобще до тоалетна, къпели го. Свидетелката и майка му го гледали. Близо два месеца, той не можел да ходи въобще, помагано му било за абсолютно всичкоот хранене до къпане, дори за ходене до тоалетна, след това било започнало леко раздвижване-да опитва да сяда повече, общо взето отнело четири-пет месеца, докато напълно се бил възстановил и да можел дори да се изкъпе. След инцидента, не искал да се качва нито на коли, нито на мотори, имал и белези, и като цяло всичко много му се било отразило на самочувствието. Тези обстоятелства давали основание на въззивният съдебен състав да приеме, че обезщетението било определено от първостепенния съд в справедлив (по смисъла на чл. 52 от ЗЗД) размер. При събраните от съда гласни показания и данните от съдебномедицинската експертиза, обезщетението от 40 000.00 лева било адекватно и в състояние да обезщети болките и страданията, претърпени от А. във връзка с пътнотранспортното произшествие. Другият спорен въпрос бил относно това дали била приложена правилно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и ако да-дали то било правило определено на 50.00%. Въззивният съд намирал, че с основание съпричиняването било определено на 50.00 %, поради еднаквия принос на водача на лекия автомобил и пострадалия. Мотоциклетистът се бил движил с превишена и несъобразена за конкретните пътни условия скорост и ако не било това, можел да спре навреме и да предотврати пътнотранспортното произшествие. Затова и с основание, бил определен такъв принос на пострадалия, като той не следвало да се завишава с по-висока съпричинителна квота. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси (уточнени от съда съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС), а именно за значението на наличието на причинна връзка между действията на увреждащия и настъпилите вреди за осъществяване на непозволено увреждане, като основание за търсене на отговорност на застрахования водач за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, а оттам и за възможността за ангажиране на функционалната отговорност на застрахователя по този застрахователен риск, а също така и за това налице ли е такова непозволено увреждане, когато се касае до „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. Изложени са твърдения, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1 и т. 2 от ППВС № 7/1959 година и т. 9 от ППВС № 7/04.10.1978 година, а също така и с т. 5 от ТР № 28/28.11.1984 година, постановено по н. д. № 10/1984 година на ОСНК на ВС. Посочените въпроси са включени в предмета на спора, били са обсъждани от въззивния съд и са обусловили правните му изводи в обжалваното решение. Предвид на това исканото касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на въззивното решение на Софийския апелативен съд с така посочената съдебна практика на ВКС. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ЗД „Бул Инс“ АД гр. София е поискало въззивното решение на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от ЗД „Бул Инс“ АД гр. София твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 810/13.06.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми състав, постановено по гр. д. № 21/2023 година, по подадената срещу него от „Бул Инс“ АД гр. София, касационна жалба с вх. № 15 697/05.07.2023 година и такова трябва да се допусне. На „Бул Инс“ АД гр. София трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 400.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение