Определение № 129 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 975/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н), чрез процесуален представител, против Решение № 785 от 19.12.2023 г. по в. т. д. № 1056/2022 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 260628 от 12.10.2022 г. по т. д. № 8/2016 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение са били отхвърлени предявените от настоящия касатор срещу „КПМГ ОДИТ“ ООД – новото фирмено наименование на „КПМГ България“ ООД, обективно съединени искове, с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.34, ал.1, изр.1 ЗНФО (отм.), чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. чл.82 ЗЗД, за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответника чрез заплащане на сумата от 766 276,68 лв., представляваща трикратния размер на договореното за извършване на одит за 2010 г. възнаграждение; сумата от 1 885 344,49 лв. – трикратен размер на договореното за извършване на одит за 2012 г. възнаграждение, заедно с обезщетение за забава върху общо претендирания трикратен размер на възнагражденията за периода 01.01.2013 г. – 30.12.2015 г. в размер на 807 240,79 лв.; сумата от 500 000 лв., представляваща част от действителния размер на настъпилите от умишленото неизпълнение на договора за възлагане на одит за 2010 г. вреди в размер на 7 574 2770,05 лв., представляващи отпуснати през 2010 г. необезпечени и непровизирани кредити, които останали неиздължени, съединен с частичен иск за заплащане на сумата 500 000 лв. – част от вземане в общ размер 239 852 105,18 лв. – обезщетение за вредите от умишлено неизпълнение на договора за възлагане на одит за 2012 г., представляващи отпуснатите през 2012 г. необезпечени и непровизирани кредити, които останали неиздължени. С първоинстанционния съдебен акт „Корпоративна търговска банка“ АД (н) е осъдено да заплати на „КПМГ ОДИТ“ ООД на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 68 606 лв. – разноски за производството, както и да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, сумата от 178 314,48 лв. – държавна такса за предявените искове, която да се събере от масата на несъстоятелността.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените разноски. Касаторът се позовава на допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при обсъждане на събраните по делото доказателства, които счита, че са довели до необоснованост на извода за недоказаност на предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на одиторите.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на хипотезите чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд в рамките на въззивното сезиране, при обсъждане на заключението на допуснатата и приета по делото от първата инстанция експертиза, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещите лица и отговорите им на поставените от страните въпроси ? Процесуално нарушение ли е необсъждането на отговорите на поставените въпроси и разясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и реално да прецени доказателствата заедно и поотделно ? Допустимо ли е съдът въобще да не обсъжда гласните доказателства, да възприема превратно заключенията на съдебните експерти или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства и ползване на експертни знания ?“;

3. „Следва ли въззивният съд да следи служебно дали заключението, на което се позовава, е пълно, ясно и обосновано ? Когато приета по делото експертиза пред първата инстанция не е дала точен отговор на поставените задачи и е допусната повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти, следва ли въззивният съд да обсъди и прецени заключенията на повторната експертиза ? Допустимо ли е да се позове само на непълното, необосновано и неясно първо заключение и да изключи от преценката си повтората експертиза ?“;

4. „Следва ли съдът да прецени конкретните обективни факти, конкретни действия и бездействия на одитора и да вземе предвид причините за поведението му, когато отговаря на въпроса за наличието на вина и умисъл, или може да се ръководи само от абстрактни критерии, без да обсъжда конкретните факти ?“;

5. „Недобросъвестно ли е поведението на одитор на публично предприятие (банка), ако при проверката на годишния финансов отчет и отчетите за надзорни цели е констатирал несъответствия между фактическото състояние на кредитните сделки, рисковата класификация, отразил ги е в одитните документи, но ги е премълчал, не ги е взел предвид, не ги е комуникирал с отговорните лица и не е извършил допълнителни одитни процедури, а е подписал отчета без забележка или модификация ?“;

6. „Добросъвестна и безпристрастна ли е проверката на ГФО, ако не дава вярна и честна представа за финансовото състояние на одитираното лице, ако са потвърждавани отчети с неверни и подвеждащи данни, които са приемани от общото събрание на акционерите и са били обявявани в търговския регистър, а финасовото състояние на дружеството е било друго? Изпълнява ли такава проверка целта на одита - да разкрие действителното финансово състояние на одитираното лице пред заинтересованите трети лица? Каква е отговорността на одитора, когато целта на одита не е изпълнена, по причини в неговото поведение ?“;

7. „Каква е формата на вината при посоченото в т.2 и т.3 поведение на одитора, сочи ли на недобросъвестност (умисъл) или на небрежност ?“;

8. „За причинната връзка между неизпълнението на одитора на основни, базисни изисквания на МОС, МСС, ЗСч., Етичния кодекс на професионалния счетоводител при извършване на одитната дейност, изразило се в невярно одиторско заключение относно имущественото и финансово състояние на одитираното лице (банка), с вредите от непогасени към предявяване на исковете необезпечени, непровизирани кредити и от влошаването на финансовото състояние на одитираното публично предприятие до степен на неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност, поради отрицателна стойност на собствения капитал ?“;

9. „Изключена ли е имуществената отговорност на одитора за вреди от неговите действия или бездействия, в случаите когато и администраторите на одитираното предприятие са допуснали нарушения на нормативни актове при изготвяне на ГФО и отчетите за надзорни цели ? Кои са критериите, по които следва да се разграничи и разпредели отговорността за обезщетение за вреди, причинени от действия, както на одитора, така и от управителните органи на одитираното лице ?“.

По така формулираните правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с противоречие между приетото от въззивния съд и практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 59 от 24.04.2020 г. по гр. д. № 3624/2019 г. на ВКС, IV г. о.; по въпрос № 2 – решения на ВКС по гр. д. № 1582/2014 г. на IV г. о.; гр.д. № 1857/2020г. на II г.о.; гр.д. № 2954/2021г. на III г.о.; гр.д. № 1226/ 2021 г. на IV г.о.; по въпрос № 3 - т. д. № 878/2021 г. на II т.о.

По формулираните материалноправни въпроси от № 4 - № 9, включително, се твърди наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с довода, че отговорът по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а също така и че произнасянето на ВКС по тях ще допринесе за формирането на липсващата такава практика.

Ответникът по касационната жалба – „КПМГ ОДИТ“ ООД, чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно решение, след собствен анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на поддържаните във въззивната жалба доводи, Апелативен съд – София е констатирал, че страните по спора са се намирали във валидни облигационни правоотношения, по силата на които ответникът е поел задължението да извърши одит за 2010 г. и 2012 г., а ищецът да заплати дължимото възнаграждение – факт, установим и от подписаните писма за ангажимент, както и от приложените Общи условия; Видно от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), полученото възнаграждение по договора за 2010г. е в размер на 348 787,11 лв., а за 2012 г. - в размер на 491 977,902 лв. След обсъждане заключението по тройната ССЕ съдът е приел за установено, че при прегледа на кредитните портфейли на банката за периода от 2010 г. до 2013 г. и за кредитите, разрешени през 2010 г. и 2012 г., но непогасени към 31.12.2016 г., през 2010 г. само сделка 9522 е класифицирана като кредит под наблюдение заради просрочена главница (16 дни) и просрочени лихви (36 дни); През 2011 г. тази сделка е продължавала да е под наблюдение, към нея са били добавени кредитни сделки 9281, 9640, 9766, като тези кредити са били обезценени с 564 000 лв.; През 2011 година се появява и един кредит от 2010 г., за който било посочено, че е обезценен на 100% и е бил отнесен в загуба; За кредитите, разрешени през 2012 г., в кредитния портфейл на банката не са били отбелязани кредити под наблюдение; За кредитополучателя с трите кредитни сделки 9281, 9640, 9766 било установено, че през 2012 г. е била сключена нова кредитна сделка 11218, която още в края на годината на разрешаването е била обявена в загуба и съответно обезценена на 100 %; Кредитна сделка 11238 е била обявена като необслужвана и е била обезценена с 55% на стойност 439 882 лв.; Към 31.12.2016 г., като необезпечени са били посочени за 2010г. 8 кредита, съответно посочени, а от кредитния портфейл към 31.12.2010 г. било установено, че нито един от тези кредити не е бил обявен в просрочие или като необслужван; Към 31.12.2016 г. като необезпечени за 2012г. са били установени 20 кредита, съответно описани, като от всички сделки, само кредитна сделка 11238 е била обявена като необслужвана, но същата към 31.12.2012 г. е била обезценена с 55% в размер на 439 881,68 лв.

По отношение на иска с правно основание чл.34, ал.1, изр.2 ЗНФО (отм.), Апелативен съд – София е посочил, че същият е предоставен на дружество, което е било одитирано, за реализиране отговорността на одитора, приложение към която намират правилата за отговорността на управителя, респективно - за отчетническата имуществена отговорност, като фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Изложено е, че одиторът по същество отговаря за действия/бездействия, с които са били нанесени вреди на дружеството при извършване на одитната дейност, като при различните форми на вина обемът на отговорността е различен, а за ангажиране на пълната имуществена отговорност се изисква неизпълнението да е умишлено.

С оглед предпоставките за реализиране на този вид отговорност, съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника, че след като одитът е приет от общото събрание на акционерите и е бил публично оповестен, е налице изпълнение на договора и не може да се претендира имуществена отговорност; Съгласно сключения между страните договор за независим финансов одит одиторът е поел задължението да извърши одит на консолидираните и индивидуалните годишни и финансови отчети, изготвени съобразно Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейския съюз, при докладване дали историческата финансова информация, представена в годишния доклад за дейността съответства във всички съществени аспекти на финансовата информация, която се съдържа в одитирания годишен финансов отчет и докладване на акционерите дали по мнение на одитора, финансовите отчети дават вярна и честна представа за финансовото състояние на дружеството към 31.12. на съответната година.

Във връзка със заявеното от ищеца оспорване на даденото одиторско мнение без резерви, като несъответстващо на фактическото състояние на банката, в резултат на което в неговия патримониум са настъпили твърдяните вреди, изразяващи се в несъбраната стойност на кредитите, с довода, че данни за провизирането на тези кредити са били налице към 2010г. и 2012г., въззивният съд е изложил следните съображения: Дейността по кредитиране е изцяло в компетентността на банката и нейните ръководни органи, като условията и редът на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки са уредени в Правилника за кредитната дейност, като процедурата по проучване и одобряване на кредита, както и последващият контрол върху изпълнението му е възложена за осъществяване в отделните етапи на конкретни отдели и структурни звена в банката, които са длъжни да извършват необходимите действия по проучване, анализ и оценка на предмета и целта на договора, предлаганите обезпечения, кредитоспособността на кредитоискателя и др., като подготвят необходимата документация, на база на която се взема решение за сключването на договора; Управлението на кредитния риск се осъществява чрез приложение на ефективни процедури за идентифициране, измерване и контрол на кредитните експозиции, като наличието на предпоставките, водещи до увеличаване на кредитния риск, са изцяло от дискрецията на банката; В съответствие с чл. 15, ал. 1 ПКД преценката за достатъчност на обезпечението се прави въз основа извода за покритието на кредитния риск и зависи от степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име, като въпросът за необезпечеността на кредита също е в дискрецията на банката. Съдът е посочил също така, че не съществува нормативно установено изискване спрямо тези лица да сключват договор за кредит само след като задълженията на кредитополучателя, които ще възникнат по силата на тази сделка, бъдат предварително обезпечени с учредяване на обезпечения върху негово имущество или такова на трети лица, дори и в случаите, когато отпуснатият кредит формира експозиция, превишаваща 10 на сто от собствения капитал на банката или банковата група; Ръководството на банката е длъжно да предостави на одитора изготвения от него финансов отчет, готов за издаване на одиторски доклад, като предоставянето на отчета се извършва заедно с доклада за дейността на банката и всяка друга информация, която органите на управлението предоставят към одитирания отчет, като банката има задължението и поема отговорността отчетите и докладите, изготвени от нея да дават вярна и точна представа за имущественото и финансово състояние, получения финансов резултат за периода и движението на паричните средства; Същевременно, изготвянето и представянето на отчетите в БНБ за надзорни цели се явява също отговорност и задължение на самата банка, респективно - на ръководството й; Одиторското мнение по отношение на представените годишни финансови отчети се дава след изпълнение на одиторски процедури, с които се събират одиторски доказателства относно оповестяванията във финансовите отчети, изразявайки в „разумна степен на сигурност“ дали финансовият отчет не съдържа съществени отклонения; Одиторските процедури се извършват въз основа на използваната от одитора извадка, определена на база ниво същественост, поради което в тежест на ищеца е да установи, че одиторът или е нарушил и се е отклонил от принципа на същественост или че не се е съобразил с одиторските доказателства при даването на мнение, както и, че това е извършено умишлено с цел настъпване на вредоносния резултат.

Във връзка с твърденията в исковата молба, че вредоносният резултат за банката произтича от сочената несъбираемост на вземанията й - пряко произтичащо от изразеното одиторско мнение, което не било съобразено с нуждата от провизиране на кредитите и неуведомяването на БНБ, съдът е приел, че събраните гласни доказателства, целящи да установят близки отношения между ръководството на банката и одиторите, извършващи одита, не са установили по категоричен начин наличието на умисъл с цел настъпване на вредоносния резултат. Това според съда е така, тъй като решаването на въпроса кои експозиции подлежат на обезценка (провизиране) не е възложено на одитора, поради което не е налице виновно бездействие. Самото решаване на тези въпроси е от изключителното правомощие на Кредитния комитет и Управителния съвет на банката, като дори и да се приеме, че по силата на чл.77 ЗКИ е налице задължение за уведомяване на банков надзор относно капиталовата адекватност на банката, по делото не е било установено при извършване на одитните процедури виновно бездействие, тъй като към датите на извършването на одитите, кредитите, които е следвало да бъдат провизирани, са били провизирани. Освен това, според решаващия въззивен състав, действието по сключване на договор за банков кредит не води автоматично до намаляване на патримониума на банката, а само трансформира паричните средства в нематериален актив - лихвоносно парично вземане, доколкото самото вземане представлява вреда (под формата на загуба) само ако е била доказана несъбираемостта му, каквито данни по делото не са били налице. Пояснено е, че дадено вземане би могло да се квалифицира като несъбираемо тогава, когато са предприети действия по неговото събиране, включително и съдебни и след насочване на изпълнението към имуществото му се установи, че задълженият правен субект не притежава никакво имущество от осребряването на което кредиторът да се удовлетвори, а такива доказателства по отношение на кредитополучателите на отпуснатите кредити през 2010 г. и 2012 г. не са били ангажирани. Също така, „провизирането“ (обезценката) на кредита, съгласно счетоводния стандарт МСС 39, се извършва само когато са налице обективни доказателства за обезценка, произхождащи от събитие, което е настъпило след първоначалното признаване на кредита и когато това събитие има ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от клиента, които могат да се оценят надеждно. Предвид тези констатации, Апелативен съд – София е приел, че преценката, която следва да бъде извършена, е дали към 31.12.2010 г. и към 31.12.2012 г. одиторите са разполагали с такива обективни доказателства, с оглед направената от тях извадка, които да повлияят на одиторското им мнение. Установено е съвпадение в заключенията на двете експертизи по отношение на това, че при проверка на проведените тестове за ефективност на контролите и тестовете по същество, не могат да бъдат потвърдени становищата на одиторите, че са били ефективни, а в заключението по тройната ССЕ, вещите лица са установили неизпълнение на изискванията на някои от МОС (МОС 250, МОС 300 и др.). В тази връзка съдът e кредитирал заключенията на вещите лица само по отношение на проверяваните от тях данни, налични към 31.12.2010 г. и 31.12.2012 г., и не е кредитирал направените изводи, въз основа на докладите, изготвени от „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ и „Ърнст и Янг одит“ ООД. В самите доклади било посочено, че същите са изготвени по възлагане от страна по делото, поради което или са частни експертни заключения или удостоверяват факти и не могат да служат като допустими доказателства по делото. Процедурите били извършени от външните експерти основно с цел подпомагане на квесторите на банката в установяването на необходимостта от обезценки на кредитните експозиции на база финансово състояние на кредитополучателите, преглед на обезпеченията, направени плащания съгласно погасителния план, както и оценка на други фактори, влияещи върху размера на обезценката. Същите се отнасяли към кредитните експозиции към средата на 2014г., с отчитане на всички фактори, а одитът касаел счетоводните данни през 2010 г. и 2012 г., като в самите доклади било посочено, че данните не следва да се ползват като доказателства по делото, както и пояснения, че изводите са направени на базата на информация, която не е била проверявана. По съображения, че одиторското мнение се дава въз основа на конкретни одитни процедури, в които се събират одитни доказателства, както и че одиторът по същество не извършва изцяло проверка на счетоводните данни, а само дава мнение, въз основа на извършените от него извадки дали отчетът обективно отразява фактическото положение, съдът не е кредитирал заключението, направено въз основа на допълнителната проверка на кредитните досиета, извън тези, които са били проверени от одитора.

Въз основа на изслушаното в проведеното на 25.09.2018 г. съдебно заседание заключение на одиторската експертиза решаващият съд е установил, че необезпечените кредити, отпуснати през 2010г. и през 2012г. не са били просрочени, били са обслужвани редовно и не е имало основание да бъдат обезценявани, като била установена само една кредитна сделка, по която е имало просрочие и тя е била обезценена съгласно правилата. Същото било констатирано и от одитора при изпълнение на възложеното, като от кредитите, които били необезпечени и са били отпуснати през 2010 г. и 2012 г., към 2016 г. не е имало необслужвани такива,с което е мотивиран изводът, че необезпечеността на кредитите, дори и констатирана за тези години, не е довела до несъбираемост през един по късен момент. Дори и да се приеме неизпълнение на одитния ангажимент от страна на одитното предприятие и одитният доклад да е подписан със забележка, това не би се отразило върху настъпването на вредите, изразяващи се в несъбраната стойност на кредитите, както и че извършването на обезценка не би довело до промяна в капиталовата адекватност на банката. По отношение на капиталовата адекватност на банката, съдът е намерил, че е налице и още една предпоставка за отхвърляне на исковете, а именно - отнемането на лицензията на банката в края на 2014 г., поради отрицателен собствен капитал, което неблагоприятно финансово състояние се проявило най-рано на 20.06.2014 г., съобразно влязлото в сила решение, с което е било открито производството по несъстоятелност и като начална дата на неплатежоспособността е била посочена именно датата 20.06.2014 г. Тази констатация според съда потвърждава извода, че дори и да се приеме, че даденото одиторско мнение за финансовите 2010 г. и 2012 г. е следвало да бъде с резерви и че неизпълнението на одитния ангажимент е съществено, то не се намира в пряка причинно-следствена връзка с отнемането на лиценза на банката и несъстоятелността и за състояние, което е настъпило през 2014 г. Поради липсата на умисъл, както и на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и описаните нарушения, съдът е приел, че не са налице предпоставките за реализиране на пълната имуществена отговорност, поради което е отхвърлил предявения главен иск.

При произнасянето си по евентуалния иск по чл.34, ал.1, изр. първо ЗНФО (отм.), въззивният съд е приел, че също не са налице предпоставките за реализиране на договорната отговорност по чл.34, ал.1 ЗНФО (отм.), вр. чл.82 ЗЗД, тъй като липсва причинна връзка между твърдяните вреди и действията на одитора при изпълнение на ангажиментите по договора за одит.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Първите три процесуалноправни въпроса от изложението изхождат от задълженията на въззивния съд при постановяване на решението си да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, вкл. мотиви, обективиращи преценката му за годността на експертизата, и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението, поради което принципно покриват общото селективно изискване за достъп до касация. Въпросите са предпоставени от допуснати, според касатора, пропуски на въззивния съд да обсъди експертните заключения в цялост, ведно с разясненията на вещите лица при тяхното приемане, което обаче не съответства на произнесеното в обжалваното решение. Въззивният съд е изложил подробни съображения за отказа да кредитира посочените от касатора части на заключението на тройната експертиза и разясненията на вещите лица при приемането му в съдебно заседание, доколкото са основани на доклади, изготвени от „АФА“ ООД, „Делойт Одит“ и „Ърнст и Янг одит“ ООД, които освен че не могат да служат като допустими доказателства по делото, е прието, че се отнасят към кредитните експозиции към средата на 2014г., с отчитане на всички фактори, а одитът касае счетоводните данни през 2010 г. и 2012 г. Следователно, въпросите изхождат не от пропуск на съда да обсъди посочените доказателства, а от несъгласието на касатора с отказа на съда да ги кредитира, което касае правилността на обжалваното решение и не може да обоснове искания достъп до касационно обжалване.

Четвъртият въпрос изхожда от субективната преценка на касатора, че при формиране на извода за наличие на вина и умисъл у ответника съдът се е ръководил от „абстрактни критерии“, без да прецени обективните факти, които сочат на конкретни действия и бездействия, както и причините за поведението на одитора. По начина, по който е формулиран, въпросът е относим към правилността на изводите на съда, която обаче би могла да бъде проверена единствено при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в производството по чл.288 ГПК. Освен това, видно от мотивите на акта, при преценката за наличие на умисъл за неизпълнение на процесните договори въззивният съд се е ръководил не от „абстрактни критерии“, а след обсъждане на заявеното от банката обстоятелство, с което е обоснован умисълът – съществувалите близки отношения между ръководството на банката и одиторите.

Останалите въпроси от т.5 до т.9 от изложението също не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните разяснения на цитираното тълкувателно решение. Въпроси №№ 5,6 и 7 са относими изцяло към правилността на решението, проверката на която е изключена от предмета на производството по селектиране на касационната жалба. Същите налагат преценка за това дали поведението на одитора / извършената проверка и изготвянето на докладите не дават вярна и честна представа за финансовото състояние на одитираното предприятие/ е недобросъвестно, т.е. дали умишлено не е изпълнил поетите задължения за одитиране, което означава произнасяне по правилността на въззивното решение. Въпрос № 8 е абстрактно формулиран и не може да се отнесе към конкретен обусловил изхода на спора извод на въззивния съд. Последният въпрос № 9 е хипотетичен, доколкото с атакуваното решение не е установено наличието на имуществена отговорност на одитора за вреди от неговите действия или бездействия за да се съотнася към тази на администраторите на банката, поради което не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК.

С оглед липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, безпредметно е обсъждането на наведения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

При този изход на делото, на основание чл.57, ал.6 ЗБН, касаторът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК