Определение № 237 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2073/2018 г.

Производството е по реда на 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. В. против определение № 48/07.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 57/2018 г. от състав на АС- Велико Търново. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане на окръжен съд, с което е върната, като просрочена, частна касационна жалба подадена против определение на въззивния съд, с което е потвърдено определение на районен съд за прекратяване на производството по делото. Видно от данните по делото, призовката, връчена от окръжния съд, с която му е изпратено определението по делото, е получена на 27.11.2017 г., като частната касационна жалба е подадена на 07.12.2017 г., като на това основание въззивния съд е приел, че действително подадената частна касационна жалба е просрочена. По делото, образувано по частната касационна жалба против определението на АС- Велико Търново в настоящото касационно производство не се сочи правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК и който въпрос да е основание за допустимост на касационното обжалване. В касационната жалба, както и в последващите молби и уточнения се иска разглеждането на спора по същество и се съдържат множество фактически твърдения и изложение на факти /с представени доказателства, които са неотносими към настоящото производство/, които не са предмет на обсъждане в настоящото производство, доколкото относимите факти и доводи, както и свързаните с тях правни въпроси, са единствено тези, свързани с правните изводи на съда относно срока за подаване на частна жалба и извода относно просрочването му от страна на жалбоподателя. За пълнота следва да се подчертае, че по делото е приложена призовка, с подпис на длъжностното лица по връчването й, в която е отразена датата 27.11.2017 г., като представеното копие от призовка с частната жалба е с нанесена под текста различна дата, без да е посочено кой и в какво качество е я посочил. Предвид изложеното, не са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. Водим от горното, ВКС