Определение № 3513 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Д., представлявана от адвокат К., против решение № 779 от 11.07.2025 г. по в.гр.д. № 502/2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което, след като е отменено изцяло решение № 2430/ 26.06.2024 г., поправено с решение № 292/27.01.2025 г., и двете по гр.д. № 20223110109156 на ВРС, е постановено ново решение, с което е признато по отношение на жалбоподателката, че И. С. С. и С. С. С. са собственици на жилищна сграда с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], със застроена площ 67 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] с площ от 181 кв.м., находяща се в [населено място], [улица], като правото на собственост е придобито по завещание, наследство и дарение и ответницата е осъдена да предаде на ищците владението на имота.

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства, че не е изяснил защо не възприема изводите на изслушаната СТЕ, че неправилно е приел, че гаражът не е самостоятелен обект на права, както и че двете съдебни инстанции не са се произнесли по целия предмет на делото.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържа още, че решението е очевидно неправилно. Посочва следните въпроси като правни:

1. Съдът се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по въпроса относно обсъждането и възприемането на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, като се поддържа противоречие с решение № 58/13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. на ВКС, I г.о. и решение № 57/ 06.07.2016г. по гр. д. № 5932/2015 г. на ВКС, II т.о.

2. Каква е доказателствената стойност на първия топографско - геодезически план, застроително-регулационния план за територията, като официален документ, документиращ сгради и постройки и техните размери и местоположение и каква информация носят черният и червеният контур на плана, с който са отразени сградите?

3. Може ли съдът да основе решението си на предположения, предвид правомощията на въззивната инстанция да обоснове собствени изводи?

4. Следва ли въззивният съд да извърши селективна преценка на събраните по делото доказателства или трябва същите да бъдат преценени в тяхната съвкупност, а когато не кредитира някои от тях да изложи ясни, точни и обосновани мотиви за това?

5. Ако преди да бъде издадено разрешение за строеж съществува стара сграда, част от която е запазена, а друга част от нея е инкорпорирана в нов строеж, извършен като преустройство, пристрояване и приобщаване в по-големи размери, извършен по време на брак, до получаване на нов обект, съпругът притежава ли дял и в какъв обем?

6. Гаражът, построен с разрешително за строеж по време на брак, но приобщен към жилищна сграда по време на брак, запазва ли предназначение на самостоятелен обект ? При положение на построен по време на брака гараж, но приобщен и преустроен като стая към жилищна сграда, съпругът придобива ли дял от жилището и как се определя?

7. Ако районният съд не се е произнесъл в пълен обем по спорното право, заявено от ищеца, с което спорно право е очертан обемът на искането по чл.6, ал.2 ГПК, какво е правомощието на въззивната инстанция- да върне делото на долната инстанция да се произнесе по целия предмет или само да констатира, че няма искане за допълване от страна на ищеца?

Последният въпрос е поставен като такъв, произнасянето по който има значение за развитието на правото.

Ответниците И. С. С. и С. С. С., и двамата представлявани от адвокат Б., оспорват да са поставени въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, оспорват решението да е очевидно неправилно, както и че не е обосновано приложението на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Възразяват, че постановеното решение е правилно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ответник по иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение, съставът на ОС- Варна е посочил, че във въззивното производство спорът се е съсредоточил до жилищната сграда с идентификатор [№]1 по КК и КР на [населено място], построена в ПИ с идентификатор [№], с административен адрес [населено място], [улица], № 25, доколкото в първоинстанционното решение няма произнасяне по отношение на самия ПИ с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място] и няма искане за допълване.

По отношение на къщата съдът е посочил, че съобразно изслушаната от първоинстанционния съд СТЕ към момента на издаване на строителните книжа в полза на И. Д. през 1960г., в имота вече е съществувала постройка, изградена преди 1957 г. За този извод вещите лица са изхождали от информацията по Топографо-геодезическия план на крайбрежието на [населено място] от 1957 г., съгласно който в парцел VII „Б“, идентичен с процесния имот с идентификатор [№] по КК и КР на [населено място], имало отразена с черен контур полумасивна жилищна сграда с площ от около 37 кв.м., а не с червен контур, както би следвало да бъде отразена, ако била построена след 1957 г., когато бил одобрен този план.

Според съдебния състав този извод на вещите лица, макар и базиран върху означението по Топографо- геодезическия план на [населено място] от 1957 г., противоречал на данните по издадените през 1960 г. строителни книжа, данните по издадения АДС № 5481,5484/12.03.1963 г. и показанията на водените от ищците свидетели Д. Д. С. и Х. С. Д.. Съдът е приел, че къщата на процесния адрес била изградена въз основа на отстъпено право на строеж на основание Указ № 115/01.04.1954 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, обн. „Известия“ бр. 28/1954 г., в ред. Известия“ бр. 66/1959 г.

До този извод съдът достигнал като съобразил представения билет за строеж № 1416/12.08.1960 г., от който установил, че съгласно взетото прот.решение № 27/4 от 1960 г. на ИК на ГНС по молба вх. № 11464/28.06.1960 г. на И. С. Д. било отстъпено право на строеж по одобрен архитектурен план и дадена строителна линия. В строителния билет било посочено, че лицето, на което се позволява да построи едноетажна жилищна сграда, било освободено от заплащането на такси на основание № 28/54 г. Съдът е съобразил, че в този брой на „Известия“ бил обнародван именно цитираният по-горе Указ, изменян неколкократно, като релевантна за спора била редакцията, публикувана в „Известия“ бр. 66/1959 г.

След тълкуване на разпоредбите на Указа съдът е приел, че именно този нормативен акт е приложен при издаване на разрешението за строеж на И. Д.. Според съдебния състав У. намирал приложение само при извършване на ново строителство, от което съдът извел извод, че изграденото от Д. е било ново строителство.

Отделно от това съдът изложил, че при сравнение контурите на отразената в Топографо- геодезическия план на [населено място] от 1957 г. сграда и съществуващата на място сграда, според приложенията към заключението на СТЕ, сградите съвпадали като местоположение в дворното място, съвпадали напълно стените, които са по двете граници на имота- към [улица], без пристроения гараж, преустроен в жилищно помещение по-късно и по границата към имот с идентификатор [№], без пристрояването на помещения след 29.07.1966 г., като съвпадали до голяма степен и основните зидове на сегашната сграда с контурите на сградата, нанесени върху ЗРП от 1971г. и ТГП от 1957 г. С оглед тези съвпадения съдът е приел, противно на изводите на вещите лица, че извършеното по издадения билет за строеж № 1416/12.08.1960 г. строителство от И. С. Д. е ново строителство, а не са били извършвани само ремонтни работи.

Съдът е обосновал и че не цени изводите на вещите лица, че към 1957 г., когато е одобрен ТГП, е имало изградена в парцел VII Б сграда, изхождайки от черния цвят на контура, с която е нанесена в плана, като се е позовал на показанията на свидетели, водени от ищците-Д. С. и Х. Д.. Тези свидетели установявали, че И. Д. е строил къщата си, като до тогава в района били поляни. Установявали, че когато И. построил къщата си той заживял там, заедно с брат си- свид. Д., неговото семейство и майка си Н..

Свидетелите установявали, че когато И. се оженил къщата била вече готова и покрита с керемиди. Братята на Н. идвали да помагат за довършителните работи. Свид. Д. установявал още, че отначало имало вода само на първия етаж, по-късно имало баня и тоалет на втория етаж, като прекарали тръба до там.

Свидетелят установявал, че по-късно Н. и брат му И. направили една пристройка към къщата и гараж, който бил преустроен в стая, като брат му махнал вратите и поставил двукрил прозорец. Показанията на този свидетел за това от какви помещения се е състояла къщата на брат му до 30.07.1966 г. и какво е било тяхното разпределение се потвърждавало от изготвените от вещите лица скици към заключението, прието от първоинстанционния съд. Съдът не кредитирал извода на вещите лица за това, че Д. е правил само ремонт на съществуващата сграда, обоснован на представените доказателства за закупени материали, сред които липсвали такива за закупени тухли, камък.

Съдът посочил, че показанията на свид. С. сочат, че при строежа на техните къщи / на свидетелката и на И. Д./ са ползвали материали- тухли от тухларница, намираща се на поляната, в която сами си правели тухлите.

В подкрепа на показанията за съществуващите тухларници съдът е посочил писмените доказателства, според които имотът на И. Д. се намира в м. „Тухларниците“. Съдът е посочил, че установеният факт, че хората сами са си правили тухли, обяснявал защо няма представени разходооправдателни документи за закупуването на такива. Също така съдът е посочил, че дори да е имало построена сграда към 1957 г., същата към 1960 г., когато е разрешено новото строителство, не е била съществуваща, което се установявало от съвпадението на зидовете на сградата по архитектурен план и намиращата се на място.

До същият извод съдът достигнал като съобразил и представения АДС № 5481,5484/12.03.1963 г., в който в графа „кога е застроена сграда“ било отбелязано отстъпеното право на строеж на И. С. Д.. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства съдът е направил извод, че по делото било установено, че И. С. Д. е построил в периода от 1960-1964 г. сградата, по издадения му билет за строеж № 1416/12.08.1960 г.

Установено било още, че с молба вх. № 2172/23.03.1965 г. И. С. Д. е поискал да му бъде разрешено да довърши една стая върху маза, като е посочен строителния билет № 1416/12.08.1960 г. На 27.02.1965 г. било удостоверено, че проектът на сградата е спазен и можело да се довърши останалата част на сградата, като е бил презаверен билетът за строеж № 1416.

Според показанията на свидетелите С. и Д. и тази предвидена по одобрения архитектурен проект стая е била построена от И. Д.. По този въпрос съдът е посочил, че не кредитира възприетото в обратен смисъл от вещите лица поради липса на мотиви към този извод.

Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че тази стая не е била изградена до датата на сключване на брака между И. Д. и ответницата Н. Д. на 29.07.1966 г., построената част от разрешената по билета за строеж № 1416/12.08.1960 г. сграда отговаряла на изискванията на чл. 38 от Строителните правила и норми от 1959г. /отм. 1977 г./ за жилище.

Съдът се е позовал на съвпадащите показанията на св. С. и св. Д.. Посочил е, че техните показания не противоречат на тези на св. Г. и на св. М.. Посочил е в подкрепа на своя извод и твърденията в писмения отговор на исковата молба от ответницата, съгласно които към датата на сключване на брака през 1966 г. къщата се е състояла от “една паянтова стая и коридор върху маза“. Предвид изложеното съдът е приел извод, че съществувалата към 29.07.1966 г. сграда е имала характеристиките на жилище, дори и без разрешеното на 01.03.1965 г. дострояване на още една стая с маза под нея. От друга страна е посочил, че ако това помещение било построено по-късно, т.е. след 29.07.1966 г., то нямало характера на самостоятелен обект, а било принадлежност към възникналото преди 29.07.1966 г. самостоятелно жилище на И. Д..

Този извод съдът е възприел и за всички извършени от съпрузите И. и Н. Д. строителни работи в последващите години- в това число и за извършения строеж по позволителен билет № 823/03.11.1971 г., с който се позволявало на И. С. Д. да построи гараж за лека кола до съществуващата сграда, по-късно преустроен в жилищна площ.

Съдът е посочил, че след като нищо от допълнително построеното или пристроено нямало характер на самостоятелен обект, то се явявало принадлежност към съществуващия обект на собственост-жилищната сграда на И. С. Д., изградена от него до сключването на брака му с Н. С. Д. на 29.07.1966 г., от което възприел извод, че собственици на жилищната сграда по завещание и наследство от И. Д. понастоящем се явяват ищците И. С. С. и С. С. С..

Съдът е приел извод и че ответницата се намира във владение на къщата, като приел за недокани възраженията й, че е била извършена смяна на ключа и че е била изгонена от къщата. Съдът е направил извод, че след като сградата е изключителна собственост на двамата ищци, ответницата не разполагала с правно основание да я обитава и пребивава там. Приел е, че искът по чл.108 от ЗС е основателен и първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, а исковата претенция относно жилищната сграда-уважена.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на решението до касация.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: обща- произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Касационното обжалване на решението на Окръжен съд- Варна следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по четвъртия формулиран въпрос в изложението към касационната жалба/ “Гаражът, построен с разрешително за строеж по време на брак и приобщен към жилищна сграда по време на брак, запазва ли предназначение на самостоятелен обект ?” /. Въпросът покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обуславящ изхода от спора и има значение за правилността на постановения съдебен акт. В мотивите си въззивният състав е обсъждал изграденият по време на брака между ответницата и И. Д. гараж, неговото преустройство в стая- част от процесната къща и е направен извод, че гаражът представлява принадлежност към главната вещ. Въпросът е решен в противоречие с посочените от касатора решение №98 от 06.04.2012 г. по гр.д. № 899/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС, в което е разяснено, че гаражът е отделен обект на право на собственост, със самостоятелно значение и не е по необходимост свързан с ползването на жилището. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения правен въпрос.

Останалите поставени от касатора въпроси, касаещи правомощията на въззивната инстанция при постановяване на съдебно решение и преценка на доказателствената стойност на събраните по делото доказателства, доколкото имат връзка с предмета на спора, следва да получат свои отговори с решението по чл.290 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.