Определение № 180 от 21.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1993/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 167/28.05.2025 г. по в.т.д. № 107/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3 граждански състав, с което е потвърдено решение № 422/06.12.2024 г. по т.д. № 486/2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора за отхвърляне на предявения от настоящия касатор срещу ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА, БУЛСТАТ[ЕИК], осъдителен иск за сумата от 3 690 680,36 лева (след увеличение на иска, допуснато от първата инстанция с определение от открито заседание от 04.11.2024 г.), представляваща възнаграждение на основание чл. 117а ЗОП, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С касационната жалба се атакува въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че в случая не е налице една от задължителните предпоставки по чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП, а именно: съгласуване на волята на страните под каквато и да е форма за изменение на първоначално уговорената цена по договора за обществена поръчка. Изразява се несъгласие с направеното от съда тълкуване, че цитираната норма предвижда само правна възможност и не предпоставя право за изпълнителя, съответно задължение за възложителя да плати цена, различна от първоначално приетата. Подробно се аргументира тезата, че с оглед законовата регламентация и мотивите към проекта на Закона за допълнение на Закона за обществените поръчки с вх. № 47-254-01-104/19.07.2022 г., целящ преодоляване на инфлационния риск чрез прилагане на обективна и справедлива индексация на стойността на изпълнени и предстоящи дейности по договори за обществени поръчки, възложителят е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 117а ЗОП, когато са налице законовите предпоставки за това, а съгласието му в писмена форма (обективирано в сключено допълнително споразумение или чрез други писмени доказателства и кореспонденция) не е елемент от установеното в същата правило. Излагат се доводи, че в конкретния случай са приложими редакциите на чл. 117а ЗОП (ДВ, бр. 62 от 2022 г., в сила от 05.08.2022 г.) и на методиката (обн. ДВ, бр. 78 от 30.09.2022 г., в сила от 30.09.2022 г., изм. и доп., бр. от 28.02.2023г., в сила от 28.02.2023г.), тъй като се касае за материалноправни норми и правото на изпълнителя строител да получи възнаграждение за приетите работи в размер, изменен и изчислен съобразно чл. 4 от методиката, е възникнало преди промените в ЗОП (обн. ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съответно преди тези в методиката (обн. ДВ, бр. 104 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.). Ограничения относно етапа на процедурата не са предвидени, освен указанията в методиката, че дейностите следва да са приети след датата 30.06.2021 г. Изтъква се, че дейностите, за които се претендира увеличено възнаграждение на соченото основание, са изпълнени след 30.06.2021 г. и са приети от възложителя без забележки, като търсеният от ищеца размер на увеличеното възнаграждение не надвишава 50 % от първоначалната цена по договора. Оспорват се и допълнителните аргументи на въззивния състав, основани на разпоредбата на чл. 184 ЗОП, както и на Методическите указания на Агенцията по обществени поръчки относно възможности за индексиране на договори по време на изпълнението им в условията на инфлация, според които преценката за наличие на предпоставките за изменение на договора по ЗОП се извършва от възложителя, който носи отговорност за законосъобразното възлагане и изпълнение на обществената поръчка. Пояснява се, че Методическо указание изх. МУ-1/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АОП при МФ е издадено четири месеца преди приемането на новия чл. 117а ЗОП и не касае неговото приложение, а представлява разяснение на възможностите за изменение на цената на договорите за обществени поръчки на основание чл. 116 ЗОП в случаите на инфлация. Съображението на апелативния съд, че не може да бъде изпълнено задължението на възложителя по чл. 185, т. 2 ЗОП за публикуване в специалната платформа на изменението на цената по договора, ако последното не е писмено изразено от страните, не намира опора в цитираните от съда норми от специалния закон, относими към изменени по реда на чл. 116, ал. 1 ЗОП споразумения, но не и такива по чл. 117а. Твърди се, че съдебният акт е немотивиран - без анализ на събраните по делото доказателства, въззивният съд се е задоволил да посочи, че в хипотезата на чл. 117а вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП позоваването на промени в пазарните условия, обосновани с инфлационните тенденции, трябвало да бъде съпроводено с данни, които да ги доказват по безспорен начин, което не е сторено от носещата доказателствена тежест страна – ищеца. Въззивното решение се обжалва като необосновано с аргументи, че съображенията на съда, наложили крайния му извод за неоснователност на исковата претенция, са вътрешно противоречиви и изведени, без да се държи сметка за правилата на формалната логика, цитираните от съда норми от специалния закон, фактическите констатации и събраните доказателства. След като апелативният съд е приел, че съгласието на възложителя е задължителна предпоставка за приложение на чл. 117а ЗОП, е направил фактическа констатация за дадено такова с писмо на ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА с изх. № 10-11-13097/17.10.2023 г. за изменение цената по процесния договор в размер на 670 000 лева, по-малък от претендирания в настоящия процес. Въпреки това искът до този размер е отхвърлен, т.е. липсва единство между изложените мотиви и диспозитива на съдебния акт. Решението се счита за необосновано и поради това, че въззивната инстанция е аргументирала тезата си с разпоредбата на чл. 116, ал. 7 ЗОП, която е приета с ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., т.е. след депозирането на исковата молба, и според касатора е неприложима за разглежданото заварено правоотношение при липсата на предвидено обратно действие. По тези доводи се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения осъдителен иск, както и присъждане на разноските по делото.

При така въведените оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се поставят следните въпроси:

1. “При наличието на предпоставките и условията по чл. 117а ЗОП в редакцията й от 2022 г. - ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., вр. с чл.116, ал. 1, т. 3 ЗОП, при които е допустимо страните да изменят първоначалното споразумение относно цената на договора за обществена поръчка, възниква ли право на изпълнителя да получи, респ. задължение на възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, изчислена по реда на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление № 290 от 27 септември 2022 г. на МС, в случай, че страните не са постигнали съгласие за такова изменение без значение дали съгласуването на волята на страните е обективирано под формата на подписано допълнително споразумение или може да бъде установено и от други писмени доказателства, от които се потвърждава такова съгласуване?”.

2. “Съгласуването на волята на страните под каквато и да е форма за изменение на цената по договор за обществена поръчка задължителна предпоставка ли е за настъпване на правните последици на чл. 117а ЗОП в редакцията й от 2022 г. - ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., вр. с чл.116, ал. 1, т. 3 ЗОП?”.

3. “Липсата на постигнато съгласие между страните под каквато и да е форма за изменение на цената по договор за обществена поръчка на основание чл. 117а ЗОП в редакцията й от 2022 г. - ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г., вр. с чл. 116, ал. 1, т. 3 ЗОП препятства ли правото на изпълнителя да упражни правото си да получи възнаграждение в изменен размер чрез упражняването му по исков път?”.

В подкрепа на искането се излагат доводи, че към момента не е формирана практика на ВКС по приложение на чл. 117а ЗОП в горепосочената редакция, съответно след изменението от 22.12.2023 г. Нормата е неясна и непълна, което води до прилагането й по различен начин от съдилищата. Това налага тълкуването й от касационната инстанция с оглед целта на закона, при отчитане на икономическата ситуация и промяната в пазарните условия в страната, станали причина за приемането й. По този начин ще се осигури точното прилагане на закона и ще се гарантира предвидимост в такива правоотношения.

От ответника по касация ОБЩИНА СТАРА ЗАГОРА е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на искането за достъп до касационно обжалване с доводи, че сочените от касатора решения на окръжните и апелативните съдилища не са влезли в сила, освен това на ОС – Стара Загора, и не е надлежно аргументирано поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По второто и третото питане се изтъква и липса на правна характеристика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Излагат се съображения по съществото на спора и се поддържат наведените такива в отговора на въззивната жалба и в писмената защита пред Апелативен съд – Пловдив. Счита се, че след като едно облигационно правоотношение е погасено, изменението му е недопустимо. Развива се тезата, че, с оглед правилото на чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, според което договорите могат да бъдат изменени само по съгласие на страните или при наличие на законови основания за това, то за изменението на цената по процесния договор по ЗОП е необходимо изричното съгласие на възложителя. В действащата нормативна уредба не е предвидена намеса на съда като основание за заместване на липсващата воля на страната, подобно на механизма по чл. 307 ТЗ. В тази насока се поддържа, че Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация е приложима само за действащи договори, какъвто не е разглежданият, както и при формирана обща воля на двете страни в тази насока. Сочи се също, че обезщетяването на икономически оператори по приключили договори поради инфлация не следва да се извършва чрез индексация на вложени материали. Ако изобщо е допустимо, то следва да се осъществява след анализ на претърпяна загуба и реализирана печалба спрямо оферираната печалба, за да се постигне обезвреда единствено на реално понесената негативна разлика. Противното би позволило по приключили договори да се реализира свръхпечалба, несъответстваща на оферирания процент, който първоначално е обусловил избора на изпълнител. Оспорва се тезата на касатора, че в §2 ПЗРЗОП е предвидено обратно действие на методиката по отношение на договори по ЗОП, сключени преди 05.08.2022 г. Последващи изменения в режима (напр. “наличие на финансов ресурс у възложителя” или публикационни изисквания) действат за в бъдеще спрямо висящите правоотношения. В конкретния случай, доколкото докладът по делото е изготвен след приемане на тези законови изменения и съдебното дирене е приключило при тяхното действие, разпоредбата на чл. 116, ал. 7 ЗОП и изискването за наличие на “финансов ресурс” са приложими към исковата претенция. Релевира се от ответника дело С-820/24 на СЕС, Strominator Elektro - преюдициално запитване по въпрос относно възможността за изменение на договор за обществена поръчка след извършване на работите и преди плащането от възложителя. По тези аргументи се моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, сезиран с жалба на ищеца, е констатирал, че по делото не се спори относно наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за възлагане на обществена поръчка № 857/27.05.2021 г., по силата на който общината е възложила, а изпълнителят “ТРЕЙС ГРУП ХОЛД” АД е приел да извърши срещу уговорено възнаграждение (чл. 3 – 20 833 333 лева без ДДС), с осигурени от него строителни материали и механизация, обществена поръчка с предмет: “Ново строителство, основен ремонт, рехабилитация, реконструкция, текущ ремонт на уличната мрежа, общинските пътища, републикански пътища (при споразумителен протокол с фонд Републиканска пътна инфраструктура), текущ ремонт и ново строителство на тротоарни настилки и други съпътстващи дейности на територията на [община]”. Предвиденият в чл. 2 срок на действие на договора е четири години, считано от датата на подписването му или до изчерпване на неговата стойност, което от двете настъпи по-рано. В раздел Втори от същия е регламентиран начинът на възлагане, отчитане и заплащане на СРР/СМР. В чл. 11 от договора е предвидена възможност за прекратяването му по взаимно съгласие между двете страни, чрез подписване на двустранно споразумение. В чл. 28 е уговорено, че същият не подлежи на изменение или допълнение, освен по изключение в случаите по чл. 116 ЗОП, а в чл. 30 - че за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.

Решаващият състав е приел, че на 18.08.2022 г. страните са подписали допълнително споразумение № 2071 за прекратяване на договора по ЗОП по взаимно съгласие, считано от датата на подписването му, при условие, че изпълнителят довърши обектите, изброени в чл. 1, ал. 1 от споразумението, при посочено възнаграждение за всеки един от тях. В ал. 2 от същия член е уговорено, че за възложените обекти се предвиждат 10% непредвидени разходи, които подлежат на доказване, а съгласно ал. 4– за останалата сума по договора възложителят няма да възлага дейности. Не се спори, че възложените СМР по договора и споразумението са извършени, приети са от възложителя въз основа на приложените към исковата молба констативни протоколи и са изцяло платени от него.

Апелативният съд е отбелязал, че спорът по делото се свежда до претендираното от изпълнителя плащане на изменение (увеличение) на цената на договор № 857/27.05.2021 г. в резултат на инфлация, при която съществено са се повишили цените на основни стоки и материали, формиращи стойността на договора, като същото е изчислено по формулата в чл. 4 от цитираната методика. Счел е, че предявеният иск намира основанието си в разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 ЗОП (нов – ДВ, бр. 62/2022 г., в сила от 05.08.2022 г.; изм. ДВ бр. 108/2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), съгласно която в случаите по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 3 изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги, които формират стойността на договора, може да се извърши при наличие на финансов ресурс. В идентичен смисъл е и разпоредбата преди изм. ДВ бр. 108/2023 г., действала към момента на сезиране на възложителя с исканията на изпълнителя за увеличение, изброени в исковата молба, но без предвиждането за “наличие на финансов ресурс”. Изменението се извършва съгласно методика, одобрена с акт на Министерския съвет – Методика за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/27.09.2022 г. (обн., ДВ, бр. 78/30.09.2022 г., в сила от същата дата). При така изяснената правна уредба въззивният състав е преценил като неоснователни възраженията на ответника, свеждащи се до неприложимост на методиката, съответно на чл. 117а ЗОП, поради прекратяването на договорната връзка в предходен момент - с подписване на допълнително споразумение № 2071/18.08.2022 г. Аргументирал е тезата, че за приложението на чл. 117а, ал. 1 ЗОП е предвидено обратно действие (§ 2 от ПЗРЗОП, включително и по смисъла на §2 и §3 от ПЗР от методиката - За начална дата на наличие на инфлация се приема 31.12.2020 г.; Дата за определяне стойността на строително-монтажни работи, предмет на изменение на формиране на стойността на договора и рамковото споразумение, е датата на офертата за участие в обществена поръчка, но не по-рано от 31.12.2020 г.). По тези съждения въззивният състав не е споделил довода на ответника в първоинстанционното производство, поддържан и във въззивното производство, за невъзможност за изменение цената на договора след прекратяването му с горепосоченото споразумение, като условието за довършване на възложените обекти по чл.1, ал. 1 от него не води до продължаване действието на договора. Счел е, че прекратяването на договорната връзка не налага извод, че след този момент е недопустимо да се изменя цената на договора. Приел е, че и визираната от страната разпоредба на чл. 72 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г., транспонирана в чл.116 ЗОП, не съдържа забрана “изменението на цената по договор за обществена поръчка да настъпи след изчерпване на облигационната връзка”, при спазване на специалните изисквания на закона.

Въззивният съд е споделил решаващите мотиви за неоснователност на претенцията поради липса на допълнително споразумение между страните, обективиращо в писмена форма съвпадане на насрещните волеизявления за изменение на цената на договора. Разяснил е, че при наличие на предпоставките на чл. 117а и чл. 116 ЗОП не възниква субективно право на изпълнителя да получи, респ. задължение на възложителя да плати, различна от първоначалната цена по договора, а възниква единствено възможност страните да преговарят за постигане на съгласие за изменение на цената. Обосновал е тези изводи със съображения, основани на предвидената в закона писмена форма на договора по ЗОП (чл. 112, ал. 1; чл. 183); задължението за публикуване в платформата по чл. 39,а, ал. 1 ЗОП на документите за обществена поръчка, което важи и при изменение на договора – чл. 116, ал. 7 вр. с чл. 36, ал. 1 вр. с чл. 35, ал. 1, т. 6 ЗОП, както и по чл. 185, т. 2 ЗОП за изпращане от възложителя за публикуване обявление по образец в срок 30 дни от подписване на допълнителното споразумение за изменение на поръчката по чл. 116, ал. 1 от същия закон. Извод за необходимост от писмено изразено съгласие между страните за изменение цената по договор по ЗОП под каквато и да е друга форма, дори и да не е оформено като допълнително споразумение, е извел и от разясненията за приложението на чл. 72, пар. 1, б. “д” и пар. 4 от Директива 2014/24/ЕС, дадени в наднационална съдебна практика – Решение на СЕС от 07.12.2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22. Въззивният състав е обобщил, че такава съгласувана воля липсва, което се извежда, както от съвпадащите насрещни защитни позиции на страните, така и от многобройната кореспонденция помежду им – описана в обстоятелствената част на исковата молба и приложена към същата, и изчерпателно изброена в мотивите на първоинстанционното решение, към които в тази част е препратил. Аргумент в тази насока е намерил и в Методическите указания на МФ - Агенция по обществени поръчки относно възможности за индексиране на договори по време на изпълнението им в условия на инфлация, според които “изменението на договора е правна възможност за страните, и е едно от възможните решения във всеки случай, за което е необходимо тяхното съгласие. Преценката дали са налице изискуемите от закона предпоставки винаги се извършва от възложителя за всеки отделен договор и съобразно относимите фактически обстоятелства, доколкото той носи отговорността за законосъобразното възлагане и изпълнение на обществената поръчка”.

Счел е за неоснователно оплакването на жалбоподателя за немотивираност на съдебния акт, съответно допуснато процесуално нарушение на чл. 6, чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на чл. 121, ал. 4 КРБ.

По тези съображения е потвърдил първоинстанционното решение като правилно.

Настоящият състав намира, че е налице основание за достъп до касация.

Съгласно задължителните разяснения в т.1 на Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, обвързаността на допускането на касационно обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение, като ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.

След служебно извършена проверка на обжалваното въззивно решение настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за преценка допустимостта на атакувания съдебен акт с оглед направеното изменение на основание чл. 214, ал. 1 ГПК на предявения иск чрез увеличение от първоначалния размер 1 128 782,22 лева, сочен от ищеца като частичен – за извършени и приети СМР в периода от 01.06.2021 г. до трето тримесечие на 2022 г. (съгласно уточненията в допълнителната искова молба от 12.03.2024 г. и приложената към същата справка по чл. 366 ГПК), на 3 690 680,36 лева - извършени СМР в периода от 01.06.2021 г. до второ тримесечие на 2023 г. (съгласно молбата на дружеството от 04.11.2024 г. с представената към нея справка по чл. 366 ГПК).

Поради допускането на директна касационна проверка в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК не се обсъжда поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По повдигнатите въпроси в касационната жалба, релевантни към правилността на въззивното решение и съществото на спора, съдът ще се произнася след проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи от касатора, за което следва да му бъдат дадени указания.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,