Определение № 50481 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 221/06.01.2021г. на Община Перник, подадена чрез старши юрисконсулт А. А., срещу въззивно решение № 1264/30.11.2021 г. по гр. д. № 2087/2021г. на Апелативен съд - София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се приеме за доказано наличието на вреди от деликт, ако увреждането е настъпило в резултат на действие/бездействие на трето лице, а не на ответника; 2. Фактът, че в тежест на общината е да полага грижи за безстопанствените кучета на съответната територия, може ли да се приеме за основание да се ангажира нейната отговорност и при животни, които са имали стопанин и същият не полага грижи за тях. Как се доказва безстопанственият характер на кучето по иск за вреди от нараняване от куче и чия е доказателствената тежест; 3. Липсата на мотиви и обсъждане на всички свидетелски показания, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, води ли до постановяване на необосновано съдебно решение. Твърди се, че е налице противоречие с решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, IV г.о. и т. 2 от ПВВС № 7 от 30.12.1959 г. Ответникът по касационната жалба Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г. - Р., е подал писмен отговор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество. В отговора се съдържа искане за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител адвокат К. М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 130/22.04.2021 г. по гр. д. № 516/2020 г. на Окръжен съд – Перник. С последното на основание чл. 49 ЗЗД ответникът община Перник е осъден да заплати на Ю. Ю. Г., чрез неговата майка и законен представител Д. Й. Г., сумата 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки, страдания и уплаха, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 19.06.2020 г. в [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 19.06.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан за разликата до пълния предявен размер от 26000 лева. Въззивният съд е приел, че на 19.06.2020 г. в [населено място], около 10:20ч. ищецът Ю. Ю. Г. бил ухапан от куче, вследствие на което получил охлузване и кръвонасядане на външен глезен на долен десен крайник. Според констативен протокол № 155 от 19.06.2020 г. от Общинския приют за безстопанствени кучета, на 19.06.2020 г. ветеринарни лекари към приюта са заловили кафяво женско куче, тъй като същото е ухапало дете. Според протокола кучето е намерено в дома на Б. Г. и е заловено там. Съгласно писмо от ОП "Общинско обслужване"-Перник, адресирано до кмета на [населено място], още на 31.03.2020 г. кметът е уведомен от екипа на ОПБК, че две кучета, обитаващи двора на къща на [улица] - собственост на Б. Г., постоянно пребивават на улицата и че това може да доведе до инцидент. Съгласно свидетелските показания двете кучета са без стопанин и от години обикалят в района, агресивни са, плашат хората и едното от тези кучета е ухапало ищеца. Имотът на Б. Г. бил изоставен, неподдържан и с паднала ограда. Собственикът на имота рядко се появявал там, като кучетата свободно влизали и излизали от двора и обикаляли по улицата, плашейки хората. От доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извода, че детето е ухапано от едно от тези агресивни безстопанствени кучета /жълто на цвят/. Приел е, че ответникът община Перник е правен субект, на когото е възложено по силата на Закона за защита на животните овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предприемане на мерки за предотвратяване на агресивното им поведение - чл. 40, чл. 41, чл. 47 ЗЗЖ, а по силата на чл. 50, т. 2 ЗЗЖ, общините трябва да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Обстоятелството, че кучето е намерено в двора на къщата на Б. Г. на [улица] не опровергава извода, че животното е безстопанствено. Липсват данни по делото, че това куче към момента на инцидента, а и преди това, е имало собственик, който да се грижи за него и под чиито надзор да се намира. Независимо от взетото от Общински съвет - Перник решение за създаване на звено "Дейности по контрол на популацията на безстопанствените кучета" към ОП "Общинско обслужване" и за създаване на организация за общински приют на територията на общината и финансирането на дейността му, мерките за осъществяване на надзор върху безстопанствените кучета не са проведени ефективно. Овладяването на популацията на бездомните кучета е процес, изискващ продължителни и целенасочени усилия, а не еднократен акт. Подаването на сигнали не е задължение, а право на гражданите. В случая община Перник не е положила необходимата грижа по предписаните от закона действия. Установено е бездействие на органите на общината във връзка с изпълнение на вменените от закона задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета, вследствие на което са последвали вреди за ищеца. Ето защо община Перник следва да отговаря по чл. 49 ЗЗД за причинените неимуществени вреди. Предвид причинените телесни увреждания, продължителността на лечебния период - общо за около 3 седмици, претърпянта от ищеца психическа травма, както и възрастта му към датата на инцидента - 9 години, е прието, че сумата 8000 лева представлява справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Първият въпрос от изложението – следва ли да се приеме за доказано по делото настъпването на вреди от деликт, ако увреждането е причинено от действие или бездействие на трето лице, а не на ответника, не може да се приеме за релевантен. Той се поставя при фактическа обстановка, различна от приетата за установена от въззивния съд. Той е приел, че увреждането не е причинено от трето лице, а вследствие бездействие на органите на общината във връзка с изпълнение на вменените от закона задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета, включително чрез изолирането им в специално пригодени за това места-приюти. В съответствие с константната съдебна практика е прието, че след като по делото е установено бездействие на посочените органи на общината и от това са последвали вреди за ищеца, гаранционно – обезпечителната отговорност на община Перник следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 ЗЗД. В решението не са изложени мотиви относно наличието на противоправно поведение от страна на трето лице - собственик на кучето. В него е прието, че по делото не са налице данни, че кучето е имало собственик, под чиито надзор се намира. Вторият въпрос също не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че с оглед представените по делото доказателства /включително свидетелски показания и КСМЕ/ ищецът е провел пълно и главно доказване на правнорелевантното обстоятелство, че процесното куче е безстопанствено. Тези изводи на съда са съобразени с практиката на ВКС, съгласно която по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД. Ако кучето е безстопанствено, за вредите, които е причинило, отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт - чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента /в този смисъл - решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о./. Въззивният съд е обсъдил доказателствата във връзка с установяване на тези факти и е приел, че от тях се установява, че кучето е безстопанствено. Ето защо по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Tретият поставен от касатора въпрос за липсата на мотиви и обсъждане на свидетелските показания не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Това е така, защото въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като от въззивния съд са обсъдени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, като е посочено кои от тях са приети за установени и кои за неосъществили се, изложени са самостоятелни мотиви по съществото на спора и са направени съответните правни изводи. Следователно по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на решението до касация. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. В настоящото съдебно производство ищецът Ю. Ю. Г. е представляван от пълномощника адвокат К. Г. М.. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция ответникът дължи да заплати адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, изразяващо се в защита срещу подадената от него касационна жалба. При съобразяване на обжалваемия интерес пред настоящата инстанция и обжалваната от ответника част, по отношение на която не е допуснато касационно обжалване, размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. възлиза на сумата от 547,50 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.