Определение № 140 от 05.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 362/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „БПИ“АД против определение № 100599/30.10.2020г. по ч.т.д. № 193/2020г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №636/30.06.2020г. по т.д. № 58/2020г. на ОС-Бургас, с което е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото до приключване на спора по т.д. № 60/2020г. на ОС-Бургас с влязло в сила решение. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че кредитор в различните хипотези на чл.694 ТЗ не е само кредитор с прието вземане, но и такъв, чието вземане не е било прието и той е предявил иск с правно осн. чл.694,ал.2 ТЗ за установяване на вземането си. Специалните разпоредби на ТЗ относно производството по несъстоятелност не правят разлика между кредитори с приети вземания и кредитори с оспорени вземания.Спирането на производството по иск с правно осн. чл.694, ал.3 ТЗ в конкретния случай противоречи на целите на производството по несъстоятелност – бързото справедливо удовлетворяване на кредиторите. Действията на кредитор, който е предявил иск по чл.694, ал.2 ТЗ да защити своето право спрямо несъстоятелния длъжник, като предяви и иск по чл.694, ал.3 ТЗ по оспорване на вземане на кредитор с прието вземане, е в интерес на всички кредитори на несъстоятелността, преценено и с оглед кратките срокове за подаване на искова молба в тези хипотези. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на БОС за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, а именно: 1/Налице ли са предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по иск с правно осн. чл.694, ал.3 ТЗ, ако ищецът по него е предявил и иск с правно осн. чл.694, ал.2 ТЗ за установяване на своето неприето от синдика и съда вземане спрямо несъстоятелния длъжник?; 2/Спирането на производството по иск по чл.694, ал.3 ТЗ на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК съответства ли на общия принцип за бързина в производството по несъстоятелност? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като частният касатор счита, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Сочи се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, евентуално на недопустимост – по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Ответниците по частната жалба – „Еврокапитал България“ЕАД /н./, М. В. С. и Н. А. Г., като синдик на „Еврокапитал България“ЕАД /н./ не са подали отговор. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението си въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 60/2020г. на БОС е било образувано по искова молба на частния касатор против несъстоятелното дружество, при участието на неговия синдик, за приемане за установено, че „БПИ“АД има вземания спрямо „Еврокапитал България“ЕАД /н./, които са били предявени пред синдика в производството по несъстоятелност на длъжника, но не са били приети, на осн. чл.694, ал.2 ТЗ. Констатирано е било, че частният касатор е предявил и иск с правно осн. чл.694, ал.3 ТЗ спрямо М. В. С. и „Еврокапитал България“ЕАД /н./, при участието на синдика на последното дружество, за установяване несъществуването на вземания на М. С. в общ размер на 24 566 886,53 лв, включени в т.6 от списъка на приетите вземания на кредиторите на „Еврокапитал България“ЕАД /н./. По същата искова молба е било образувано производството по т.д.№ 568/2020г. на БОС. БАС е заключил, че активно легитимиран да предяви иск с правно осн. чл.694, ал.3 ТЗ е само кредитор, който оспорва съществуването на вземането на друг кредитор спрямо длъжника. Качеството кредитор /с включено вземане в списъка на приетите вземания/ има отношение към надлежната процесуална легитимация на ищеца по иск с правно осн. чл.694, ал.3 ТЗ, поради което, докато това качество не се потвърди с решение по чл.694, ал.2 ТЗ в конкретния случай, то не може да се разгледа по същество спорът с правно осн. чл.694, ал.3 ТЗ. Спорът по чл.694, ал.2 ТЗ се явява преюдициален за спора по чл.694, ал.3 ТЗ. След преценка на доводите на частния касатор в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Не е налице соченото допълнително основание в изложението към частната касационна жалба. Съществува константна практика на ВКС /решение № 662 от 02. 11. 2005г. по т. д. № 110/2005 г., I т.о., решение № 21 от 01. 02. 2007 г. по т. д. № 492/2006 г., I т.о., решение № 149 от 08. 12. 2009 г. по т. д. № 341/2009 г., I т. о., решение № 6 от 21. 01. 2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., ., I т.о., решение № 44 от 25. 05. 2017 г. по т. д. № 407/2016 г., I т.о., определение № 616 от 27. 10. 2017 г. по ч. т. д. № 1640/2017 г. на ВКС, II т.о., определение № 201 от 3. 05. 2016 г. по ч. т. д. № 634/2016 г., I т.о. и др. /, според която процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на положителен и отрицателен установителен иск в различните хипотези на чл. 694 ТЗ са следните: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ; синдикът да се е произнесъл по предявеното вземане; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; съдът да се е произнесъл по повод това възражение с определение по чл. 692 ТЗ; да е спазен преклузивният срок по чл. 694 ТЗ за предявяване на иска. За надлежното предявяване от кредитор на отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 за установяване несъществуването на прието вземане на друг кредитор е необходимо ищецът да има качеството на кредитор на дружеството в несъстоятелност. Ако вземането, с което ищецът по отрицателен установителен иск се легитимира като кредитор, не е прието от синдика, не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, оспорващият кредитор следва в преклузивния срок по чл. 694 ТЗ да е предявил положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането си. От уважаването на този иск зависи качеството му на кредитор, който може да оспорва вземанията на останалите кредитори, включени в списъците на приетите вземания в производството по несъстоятелност. При наличието на спор във висящо исково производство по предявен положителен установителен иск от кредитор за установяване съществуването на предявеното от него пред синдика, но неприето вземане по чл. 694, ал. 2 ТЗ, решаването на спора по положителния установителен иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ има преюдициално значение за решаването на делото по предявения отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предвид установяване на качеството на ищеца на кредитор на дружеството в несъстоятелност. Съотношението между производството по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ и производството по предявения от оспорващия кредитор иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на неприетото му вземане, с което се легитимира като кредитор с право да предяви първия иск, е на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид горните положения относно преценката на връзката на преюдициалност на двата иска – по ал.2 и 3 на чл.694 ТЗ, преценката се свежда до установяване на активна процесуална легитимация по иска с правно осн.694, ал.3 ТЗ, което изключва като критерий съобразяване на „общия принцип за бързина в производството по несъстоятелност“. Следователно втория правен въпрос и не попада в обхвата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Поради това, като е извършил преценка на предявените искове по т.д. № 60/2020г. на БОС и т. д. № 58/2020г. на БОС и е приел, че правилното решаване на спора по т. д. № 58/2010г. на БОС е обусловено от изхода на т. д. № 60/2020г. на БОС, съдебният състав не се е отклонил от константната практика на ВКС. Не е налице и хипотеза на очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не се сочи, а и не се открива основание за евентуална недопустимост на обжалвания съдебен акт, предвид въведеното основание по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Налице са всички процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на частна жалба, както и на правото на иск, като произнасянето на първоинстанционния и въззивния съд не е извън предмета на спора. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд