Определение № 2140 от 24.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4957/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 751 от 30.10.205 г. по ч. гр. д. № 591/2025 г., с което Апелативен съд-Варна, I състав е потвърдил разпореждане № 260414 от 23.09.2025 г., постановено по гр. д. № 2676/2009 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата на Г. А. Ц. за предоставяне на достъп до материалите на същото, както и за копия от тях. Касаторът Г. А. Ц., чрез процесуалния си представител, поддържа, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение по изведения от касатора и уточнен от съда по реда на т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС правен въпрос: 1.Има ли право осиновителят на достъп по делото, приключило с решение за пълно осиновяване и на преписи от съдебните книжа? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие с определение № 205 от 25.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1254/2016 г. на ВКС, ІV г.о.; определение № 97 от 01.03.2018 г. по ч. гр. дело № 397/2018 г. на ВКС, ІII г.о. По същество се оплаква, че е неправилно. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Касатор е лицето, чиято молба за съдействие е оставена без уважение. Определението е сред предвидените в чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. С молба от 18.09.2025 г., депозирана по гр. д. № 2676/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна /архивирано/ Г. А. Ц. е поискала от съда 1. предоставяне на достъп до материалите по същото дело; 2. както и получаване на копия от тях. Посочила е изрично, че с подадената от нея молба тя не инициира производство по чл. 105 от СК. Допълнила е, че информацията за биологичния произход на осиновената й дъщеря и е станала известна още в хода на осиновителното производство, в което тя е била страна. С разпореждане № 260414 от 23.09.2025 г., постановено по гр. д. № 2676/2009 г. състав на Окръжен съд-Варна е оставил без уважение двете искания по молбата с изложени съображения, че случаят се отнася до разкриване на тайна на осиновяването, за което законът изисква подаване на нарочна молба по чл. 105 СК. С обжалваното определение, въззивният съд е обяснил, че евентуално получавайки достъп до всички материали по осиновителното дело молителката ще узнае информация за произхода на осиновения, за самоличността на биологичните му родители, която информация е под защитата на чл. 105 СК и не може да бъде разкривана. Съдът е посочил, че няма данни по осиновителното дело тайната на осиновяването, която спрямо осиновителите е за факта на рождения произход на осиновения, да е разкрита, включително чрез осигуряване на осиновителите на достъп до всички книжа по делото, предоставени на съда от ДСП с преписката към молбата за осиновяването, като е допълнил, че в молбата си молителката не е посочила конкретния факт, за който се е позовала на такова знание. От мотивите на обжалваното определение е видно, че повдигнатият въпрос обуславя разрешението дадено в определението - отхвърлени са исканията на осиновителя, а въззивният съд го е решил в противоречие с множество определения на ВКС, постановени по дела на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК след допускане на касационния контрол. С определение № 508/27.11.2019 г. по ч. гр. д. № 4066/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО, както и с определение № 515/29.11.2019г. по ч. гр. д. № 4453/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО, и с определение № 205/25.04.2016 г. по ч.гр. д. № 1254/2016 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО, и с определение № 395/18.10.2016 г. на ВКС, ГК, Трето ГО е прието, че осиновителят, който е страна по делото, приключило с решение за допускане на пълно осиновяване, има право на достъп до информация по делото (чл. 77, ал. 2 от Правилника за администрация в съдилищата). Съгласно чл. 78 от Правилника страната по делото и/ или нейният пълномощник се запознават с делото в определеното в съда за това помещение (деловодство или адвокатска стая), а въз основа на писмено заявление има право на преписи и копия от приложените по делото книжа след разпореждане на съдията докладчик. Осиновителят е страна по делото, а в това качество има право на достъп до делото и на препис от решението за допускане на осиновяването без необходимост от позитивно решение по чл. 105 СК. С определение № 75 от 9.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 389/2021 г., IV г. о., е направен изводът, че осиновителят е страна по съдебното дело, а за осиновителя не е възможно да има защитена от закона тайна за съдебните книжа и решението по същото дело. Изводът е, че осиновителят, за разлика от осиновения, всякога разполага с правата по чл. 77, ал. 2 и по чл. 78 от Правилника за администрацията в съдилищата, без да е необходимо позитивно решение по чл. 105 СК в негова полза. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. С оглед отговора на поставения въпрос, провеждан последователно в цитираната практика на ВКС, както и много други определения, която настоящият съдебен състав споделя, неправилно въззивният съд е приел, че исканията на молителя по молбата са неоснователни. В контекста на особеностите на всеки конкретен случай, настоящият съдебен състав приема, че разглежданият казус попада точно в цитираната с определенията по-горе хипотеза. Молителят /осиновител/ е страна по делото, а в това качество има право на достъп до делото и на препис от материалите, които се съдържат в кориците на същото / чл. 77, ал. 2 и по чл. 78 от Правилника за администрацията в съдилищата/. Изводите в обжалваното определение не са съобразени с така посочената съдебна практика. Разсъжденията на въззивния съд са изцяло неотносими към конкретния случай. В заключение: частната жалба е основателна и атакуваното определение следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане. Касационната инстанция е длъжна да реши спора по същество, като уважи исканията по молбата. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,