Определение № 50059 от 23.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1901/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба вх. № 264864 на Е. К. Г., Ц. Т. Г., К. Д. Г. и Н. Д. Г., чрез пълномощника адв. Н. А., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 50035/25.08.2023 г., в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, поради неговата прекомерност. Ответната страна по молбата С. А. Г. е изразила становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в предвидения от чл. 248, ал. 1 ГПК срок от надлежно легитимирана страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: По делото е постановено решение № 50035/25.08.2023 г., с което е отменено въззивното решение, в частта, с която са уважени предявените от Е. К. Г., Ц. Т. Г., К. Д. Г. и Н. Д. Г. срещу С. А. Г. искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от К. Д. Г. на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 191 кв. м. и вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от ищците срещу ответника искове с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че са собственици на основание наследствено правоприемство от К. Д. Г. на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 191 кв. м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, кв. 7 по плана на[жк], парцел *, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***. Въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са обезсилени в останалата част, с която са уважени исковете за установяване правото на собственост общо върху 1/2 ид. ч. от гореописания недвижим имот, като е прекратено производството по делото в описаната част. С решението са присъдени направените по делото разноски в полза на ответника, които за всички инстанции възлизат на сумата 6 459,38 лв. /4 844 лв. – за първоинстанционното производство; 42,38 лв. – за въззивното производство и разноски от 1 573 лв. пред касационната инстанция/. Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските се основава единствено на възражение за прекомерност на присъдените разноски. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е процесуално недопустимо като подадено извън срока по чл. 80 ГПК, тъй като страната е разполагала с възможността да го направи до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, поради което основаното на него искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, макар и направено в установения срок, се явява неоснователно. Недопустимостта на възражението за прекомерност обуславя неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - без открити заседания /например в производството по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/ или без надлежно осъществена размяна на книжата, и тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Настоящата хипотеза не е такава. В обобщение, молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,