Определение № 50405 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3369/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Х. С., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат С. Л., срещу определение №403 от 19.07.2022 г. по в. ч. гр. дело №324/ 2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено определение № 260153 от 13.05.2022 г. по гр. дело № 1608/2012 г. на Варненския окръжен съд и вместо това е отхвърлена молбата на С. Х. С. по реда на чл. 402 ГПК за отмяна на обезпечението, допуснато с определение № 441 от 05.07.2012 г. по ч. гр. дело № 340/2012 г. на Варненския апелативен съд, на бъдещия иск на КУИППД срещу Б. М. П., М. Г. К.-П. и свързаните с тях юридически лица „Леони 14“ ЕООД, „Орка филмс“ ЕООД, „Мега медия“ АД и „Глобал инвест“ ЕООД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, с цена на бъдещия иск 6 596 647.21 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот – апартамент № 15, находящ се във вх. Б, ет. 6, на жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в [населено място], [улица] и 14 и [улица], със застроена площ от 148.12 кв.м., с принадлежащото му избено помещение № 12, както и 4.4653% ид.части от общите части на сградата с площ от 16.83 кв. Въззивният съд е приел че обезпечението е било допуснато при действието на отменения Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност - ЗОПДИППД /отм./, като на молителя /бъдещ ищец/, е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от датата на влизане в сила на осъдителната присъда срещу Б. М. П. по повдигнатото обвинение по ДП № 304/2010 год. на ГД„БОП“. С молбата си по реда на чл. 402 ГПК пред окръжния съд, С. С. – трето лице, е поискал отмяна на допуснатото обезпечение на иска „поради отпадане на осигурения с възбраната интерес на комисията да се възползва от възбранения имот за удовлетворяване на непризнатото вземане поради неосъждане на Б. П.“. Легитимирал се е като купувач на публична продан по изпълнително дело № 363/2015 г. на ЧСИ Д. П.-Я. на възбранения в полза на КПКОНПИ имот, възложен му с вписано на 10.04.2019 г. в Служба по вписванията - В. и влязло в сила постановление от 27.02.2019 г. за възлагане. Молителят разполага /като заинтересована страна по смисъла на чл. 402 ГПК/, с процесуална легитимация да претендира отмяната по чл. 402 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че наказателното производство срещу проверяваното лице Б. М. П. е висящо и към момента на постановяване на въззивното определение не е изтекъл предоставеният на комисията едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск. Предпоставките за отмяна на обезпечението, съгласно чл. 402, ал. 2 ГПК, са да не съществува причината, поради която обезщетението е било допуснато, или да са налице условията по чл. 398, ал. 2 ГПК. В случая нито една от двете хипотези не е налице. Продажбата на възбранения /като обезпечение на бъдещия иск/ имот в изпълнителното производство не съставлява хипотеза на отпадане на причината, поради която е допуснато обезпечението. В производството по чл. 402 ГПК съдът не разрешава спор за конкуренция на права върху имота, поради което съображенията на молителя, черпени от датите на вписване на ипотека и възбрана върху имота, не могат да бъдат разглеждани. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Излага съображения, че са налице предпоставките по чл. 402, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба, са посочени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Налице е позоваване и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като са изложени съображения, че атакуваният акт е очевидно неправилен. Поставени са следните въпроси в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Представлява ли разпореждане след възбраната по смисъла на чл. 452, ал. 2 ГПК публичната продан на възбранен недвижим имот, извършена от съдебен изпълнител; 2/ Недействително ли е разпореждането /продажба/ с възбранения имот след вписване на възбраната, извършено от съдебен изпълнител чрез публична продан, а не от самия длъжник – чл. 452, ал. 1 ГПК; 3/ Придобива ли купувачът на имот по публична продан чист от вещни тежести, когато има наложена възбрана от КОНПИ, с оглед приложението на чл. 496, ал. 2 ГПК; 4/ Компетентният съд по чл. 402 ГПК, следва ли да изиска от съдебния изпълнител делото по извършената публична продажба за установяване на съобщаването на КОНПИ за извършването й, действията, които е извършила в защита на правата на държавата му, как е извършено разпределението на сумите от проданта; 5/ Може ли съдът да постанови конфискация на имот, който е собственост на третото лице, придобило правата на публична продан, а не на лицето, срещу когото е наложена възбраната. Твърди се противоречие по въпросите с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК, решение № 105 от 25.01.2018 г. по гр. дело № 4833/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 137 от 23.02.2015 г. по ч. гр. дело № 7451/2014 г. на ІV г.о., определение № 426 от 18.09.2017 г. по ч. гр. дело № 3534/2017 г. на ІV г.о. Наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава с оглед липсата на съдебна практика по въпросите за това противопоставими ли са правата на купувача по публична продан на правата на държавата, упражнявани чрез КОНПИ, както и по въпроса за прилагането на писмени доказателства в производството по отмяна на обезпечението. Ответникът по касационната частна жалба Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител Ю. В.-В. – гл.инспектор в ТБ - София при ТД - София на КПКОНПИ, представя отговор, в който излага становище, че жалбата не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице нито общото, нито специалните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, а предвид дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. В настоящия случай повдигнатите въпроси са неотносими, защото съобразно т.5 на ТР №6/2013 от 14.03.2014 г. на тълк. дело №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника – съгласно чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези съображения, в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана. Този въпрос не се изследва и в производството по чл.402 ГПК за отмяна на обезпечението. Твърдението за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не е налице, доколкото не са налице нарушения на основните начала на гражданския процес, а съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт е израз на предоставената от закона правораздавателна власт на съда, във връзка с разрешаването на конкретния правен спор. Ето защо следва да се приеме, че не са налице общите и специални предпоставки за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.