Определение № 60619 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4088/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Г. Д. против въззивно решение № 768/27.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 807/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 4345/14.11.2019 г. по гр. д. № 4992/2018 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. против Г. Т. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения на 14.03.2017 г. между Г. Т. С. и Г. Х. Д., починал на 27.07.2017 г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № .........., том І, рег. № ..........., дело № 30/14.03.2017 г. на нотариус рег. № .......... по регистъра на НК – И. М., вписан в Служба по вписванията – Пловдив под № .........., том .........., дело № 3049/2017 г., поради липса на основание. Касаторът счита, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Г. Т. С., чрез процесуален представител адв. Т. П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира се възнаграждение по чл. 38 ЗА. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. Г. Д. против Г. Т. С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключения на 14.03.2017 г. между Г. Т. С. и Г. Х. Д., починал на 27.07.2017 г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № .........., том ..........., рег. № .............., дело № 30/14.03.2017 г. на нотариус рег № .... по регистъра на НК – И. М., вписан в Служба по вписванията – Пловдив под №.........., том ................, дело № 3049/2017 г., с който Г. Х. Д. е прехвърлил на Г. Т. С. 1/4 ид. ч. от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ........................., по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], одобрен със заповед РД 18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота - [населено място], п. к. 4000, [улица], ет. 3, ап. 5, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: едно; с площ 81.38 кв. м., обектът се намира в сграда 1-едно, разположена в поземлен имот ...................., и се състои от две стаи, хол, кухня, при съседи - на същия етаж: ........................, ......................., под обекта: ............................, над обекта: ............................, ВЕДНО с избено помещение № 5, с площ 8.10 кв. м., при граници по документ за собственост: коридор, външен зид, мазе 6, мазе аптека, ведно с таванско помещение № 5 с площ 6.81 кв. м. при граници: коридор, междублоково пространство, сушилня, таван ап. 7, както и 5.487 % ид. ч. идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС и от правото на строеж, „…срещу положените от началото на 2009 г. до момента от приобретателя Г. Т. С. към прехвърлителя грижи, изразяващи се в ежедневна издръжка и гледане, осигуряване на достатъчно храна, облекло, лекарства и медицински грижи, светлина, отопление и чистота, както и срещу задължението приобретателят да осигури на прехвърлителя, до края на живота му, в пълен обем всички горепосочени грижи и му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега, както и при условие прехвърлителят да си запази правото на ползване върху прехвърляната част от имота … докато е жив“, поради това, че липсва основание. Въззивният съд е изложил, че атакуваната каузална сделка е сключена на две основания, удостоверени в нотариалния договор – полагани от приобретателката грижи за издръжка и гледане за минал период до момента на сключване на сделката, както и срещу поемане задължението от страна на приобретателката на бъдещи такива спрямо прехвърлителя, и двете основания покриващи възмедния характер на процесния договор. Действително прехвърлителят по алеаторния договор е починал около четири месеца след сключване на атакуваната сделка в резултат на установени по делото множество заболявания, удостоверени с представената по делото медицинска документация на лицето и поради това влошеност на здравословното му състояние. Независимо от това обаче съгласно заключението на в.л. проф. д-р Я. И. по СМЕ въпреки многократно провежданото болнично лечение /над 20 пъти/ в последните години липсата на престой в ОАРИЛ е обосновавала надеждата за временна стабилизация на здравето на прехвърлителя и продължаване на живота му. Приел е, че презумпцията по чл. 26, ал. 2, предложение четвърто ЗЗД във връзка с поетите от страна на приобретателката бъдещи задължения не е била оборена въпреки ангажираните от двете страни доказателства. Изложил е, че преценката за нищожност на атакуваната сделка не може да се основе само на твърдението за липса на основание поради заявеното от ищцата такова състояние у прехвърлителя, което да е предполагало предстояща в близко време смърт на наследодателя на ищцата и което е било известно на длъжника по договора. Освен това не може да не се отчете и правното значение на тази част от алеаторния договор, в която с нарочна клауза е удостоверено надлежно волеизявлението на прехвърлителя за прехвърляне на процесния имот за осъществени грижи и издръжка и за минал период от време до момента на сключване на договора, което се приема непротиворечиво от съдебната практика, че покрива самостоятелно наличието на установено с договора основание като форма на признание от страна на прехвърлителя по алеаторния договор. Касаторът поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирал е следния въпрос: 1. „При преценка дали приобретателят по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка е знаел за скорошната кончина на прехвърлителя, следва ли да се вземат предвид само медицинските документи, или е от значение и информацията /прогнозата/, която се получава от лекуващите лекари и която прогноза не се документира?“. Твърди, че решението е постановено в противоречие с приетото в решение № 420/11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на ВКС и решение № 166/20.03.1997 г. на ВКС, II г. о. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. по описа на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. В случая въззивният съд не е произнасял по поставения въпрос за прогнозата на лекуващите лекари, която не се документира. За да потвърди решението е приел, че прехвърлителят по алеаторния договор е починал около четири месеца след сключване на атакуваната сделка в резултат на установени по делото множество заболявания, удостоверени с представената по делото медицинска документация на лицето и поради това влошеност на здравословното му състояние. Независимо от това обаче съгласно заключението на в.л. проф. д-р Я. И. по СМЕ въпреки многократно провежданото болнично лечение /над 20 пъти/ в последните години липсата на престой в ОАРИЛ е обосновавала надеждата за временна стабилизация на здравето на прехвърлителя и продължаване на живота му. Предвид изложеното по въпроса не се разкрива общото основание за допускане на касационното обжалване и не следва да се обсъждат поддържаните специални основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с останалите оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани въпроси. Касационния съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на последното. Несъгласието на касатора с изводите на съда не осигурява достъп до касационно обжалване. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на делото касаторът М. Г. Д. следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на ответника по касация адв. Т. П. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА, вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатско възнаграждение в размер на 821,57 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение