Определение № 180 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 185/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№4584/06.12.2021г., подадена от Д. В. В. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.А. У. от АК-П., срещу решение № 180, постановено на 03.11.2021г. от Окръжен съд – Пазарджик, I граждански състав, по в.гр.д.№611/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от Д. В. В. срещу Б. П. Г. искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да прекрати неоснователните си действия по прекъсване на вертикалните отдушници, осъществяващи вентилацията на банята в жилището на ищеца и за възстановяване на вертикалния щранг за негова сметка, както и за осъждането на ответника да заплати разходите за ремонт на жилището на ищеца вследствие нанесените от действията му имуществени вреди в размер на 1500лв. Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и ВС по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1.Трябва ли въззивният съд да уважи искане за допускане на повторна експертиза, когато правилното решаване на спора зависи от приети от първоинстанционния съд експертни заключения, които са изготвени от вещо лице, чиято компетентност е оспорена от ищеца пред първоинстанционния съд с твърдения за липса на необходимите за даване на компетентен отговор на поставените му въпроси специален образователен ценз и/или професионален ценз и съответно когато това оспорване се поддържа от ищеца (въззивен жалбоподател) пред въззивния съд. Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд не е уважил направеното от него искане за допускане на повторна експертиза по спорните по делото въпроси, обосновано с липсата на необходимите на вещото лице специални знания по жилищна вентилация и без да съобразява факта, че това вещо лице притежава средно-специално образование по специалност „архитектура и сторителство“, докато съгласно чл. 187, ал. 1 вр. чл. 186 от Наредба №15/2005г. на ЧРРБ за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, проектирането на вентилационните системи (каквито са процесните) се извършва по задание само от технически правоспособен инженер с образователно-квалификационна степен магистър, придобита по специалности, изрично свързани със съответната технология и техника, в случая – вентилация. 2.Трябва ли въззивният съд да уважи заявено във въззивната жалба искане за допускане на повторна експертиза, когато правилното решаване на спора зависи от отговора на съществени за спора въпроси, на които вещото лице не е отговорило или е отговорило непълно, неясно и/или при констатирана от него липса на необходимата проектно-техническа документация, въз основа на която трябва да се даде отговор на част от поставените му въпроси. Обосновава искането с твърдението, че в представеното пред първоинстанционния съд допълнително експертно заключение напълно липсват отговорите на въпросите, които са формулирани подробно в изр. второ на т. 1 от писмената молба по допълнителната експертиза, които отговори са били необходими, за да се установи релевантния за спора факт дали демонтирания от ищеца канален вентилатор, сочен от вещото лице като източник на вредите на ищеца, представлява неделима проектно-конструктивна част от общите части на вентилационната система на ЕС при нейното изграждане, или пък поставянето и експлоатацията на този вентилатор има изцяло факултативен характер и съответно демонтирането му обективно не може да доведе до причиняване на констатираните вреди, а техният източник е именно извършената от ответника промяна в елементите на общата за ЕС вентилационна система. 3.Длъжен ли е въззивният съд да събира служебно доказателства (и в частност да назначава по своя инициатива повторна или допълнителна експертиза) при наведени в жалбата оплаквания за необоснованост и/или допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необоснован отказ да бъде допусната поискана от страната повторна тройна експертиза и/или когато правилното решаване на спора от въззивната инстанция зависи от отговора на поставен пред първата инстанция (съществен) въпрос, на който вещото лице не е отговорило, или когато се налага да се приложат императивни материалноправни норми, или когато са били поставени от страните, но без които делото ще остане неизяснено от фактическа страна. Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд е приел, че не е необходимо да назначава по своя инициатива (служебно) повторна или допълнителна експертиза, въпреки че ищецът е оспорил първоинстанционното решение с твърдения за необоснованост и нарушаване на процесуалните правила относно възлагането и приемането на двете експертни заключения; че в допълнителното заключение липсват отговори на подробно формулирани задачи на експертизата в изр. 2-ро на т. 1 от подадената от ищеца молба; че е приел исковете за неоснователни защото не е установено дали за извършената от ответника ремонтна дейност, засягаща общите части на сградата е било необходимо издаването на строителни книжа и разрешения, който въпрос може да се изясни и чрез служебно назначаване на съответната допълнителна експертиза; че фактическите твърдения на ищеца и събраните по делото доказателства сочат на необходимост от прилагане на посочените във въпроса императивни правни норми. 4.Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на иск по чл. 109 ЗС, при което е приел за доказано, че ответникът е извършил ремонтна дейност, с която е засегнал общи (вентилационни) части на етажната собственост, да установява по своя инициатива (служебно) евентуално наличие на нормативни изисквания за издаване на строителни книжа и разрешителни за извършването на такава дейност и тяхното спазване, и ако е длъжен, дали това става чрез служебно назначаване на експертиза, която да отговори на въпроса дали такива строителни книжа и разрешителни са били необходими за извършваната от ответника ремонтна дейност или това е чисто правен въпрос, на който въззивният съд трябва да отговори чрез изследване на приложимия по казуса материален закон. Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд е приел, че по делото не е изяснено дали за извършената от ответника без строителни книжа и разрешения ремонтна дейност, засягаща общите части на ЕС, е било необходимо издаването на такива строителни книжа и разрешителни, въпреки че това е правен, а не технически въпрос и изясняването му е задължение на въззивния съд; изясняването на този въпрос подлежи на установяване чрез назначаване на повторна или допълнителна експертиза, но такава не е извършена. 5.Имат ли императивен материален характер нормите на чл. 195, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 186, ал. 1 и чл. 185 ЗУТ, вр. чл. 169, ал. 1 ЗУТ и чл. 186 и сл. от Наредба №15/2005г. на МРРБ за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и съответно дължи ли въззивният съд служебно назначаване на експертиза за установяване спазването на тези норми при предявен иск по чл. 109 ЗС, когато е прието за доказано, че ответникът е извършил ремонтна дейност, която засяга общи (вентилационни) масти на ЕС без наличие на издадени строителни книжа и разрешителни. Обосновава искането с твърдението, че фактическите твърдения на ищеца и събраните по делото доказателства сочат на необходимост от установяване на съдържанието на посочените във въпроса императивни правила и норми и след като е приел за неясно дали за извършването на ремонтната дейност на ответника, засягаща общите части на ЕС, са били необходими строителни книжа и разрешителни, въззивният съд е трябвало да констатира, че след като не може да установи сам приложимия материален закон е било необходимо да назначи служебно повторна или допълнителна експертиза, която да отговори дали са налице такива императивни строителни и/или санитарно-хигиенни правила и норми. 6.Може ли съдът като приеме, че е доказано извършването на незаконна строително-ремонтна дейност от ответника, засягаща общи (вентилационни) части на ЕС, да отхвърли иска по чл. 109 ЗС с мотива, че не е доказано, че тази незаконна дейност е довела до увреждането на ищеца, или при констатация за доказано незаконно засягане на общи (вентилационни) части на ЕС въззивният съд трябва да приеме, че е доказано нарушение от такова естество, за което е явно, че същото създава пречки на ищеца да упражнява правата си в пълен обем, именно защото е извършено незаконно – в отклонение от строителните и/или санитарно-хигиенните правила и норми, които са установени от закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или за запазване на живота и здравето на хората, или пък, когато е доказано незаконно засягане на общи (вентилационни) части на ЕС, въззивният съд трябва служебно да назначи експертиза, която да отговори на въпроса дали доказаното незаконно засягане на общите (вентилационни) части на ЕС, е извършено в нарушение на конкретни строителни и/или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или за запазване живота и здравето на хората, нарушаването на които създава пречки на ищеца да упражнява правата си в пълен обем. Обосновава искането с твърдението, че експертните заключения не са потърсили и не са дали отговор на въпроса и съответно въззивният съд не е установил дали за извършването на ремонтната дейност на ответника, засягаща общите части на ЕС, е било необходимо издаването на строителни книжа и разрешителни, вследствие на което експертните заключения не са отговорили на въпроса и въззивният съд не е установил дали липсата на такива строителни книжа и разрешителни не представлява такова нарушение на строителните и/или санитарно-хигиенните правила и норми, които са установени в закона (и посочени от касатора във въпроса) с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти, според тяхното предназначение или за запазване на живота и здравето на хората, което нарушение явно и несъмнено създава пречки на ищеца да упражнява правото си в пълен обем. 7.Може ли въззивният съд да отхвърли иска по чл. 109 ЗС само въз основа на един приет за установен от заключението на вещото лице факт, без да обсъжда други налични по делото доказателства поотделно и в съвкупност с експертното заключение, и съответно без да се съобразява с доказателствената стойност на тези доказателства, имащи противен на експертното заключение смисъл. Обосновава искането с твърдението, че въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото от заключението на експерта се установява, че действията на ответника не са причина за увреждането в имота на ищеца, а същото се дължи на поведението на самия ищец, който е демонтирал в банята си кръглия канален вентилатор, с което е намалил възможността за вентилация, въпреки че по делото са налице и редица други доказателства, които са останали извън императивно дължимото от въззивния съд самостоятелно и съвкупно (с експертните заключения) обсъждане на доказателствата – свидетелски показания, съдържащо се в отговора на исковата молба признание от ответника за лично извършено от него закупуване на материали и наемане на лице за извършване на ремонт в банята на ищеца, издаден от ответника протокол за извършено плащане, две писмени констатации на [община]. Поддържа, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; изр. 3-то от мотивите по т. 3 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС; решение №63 от 25.04.2021г. по гр.д.№3196/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №72 от 11.05.2016г. по гр.д.№5936/2025г. на I г.о. на ВКС; решение №34 от 28.03.2017г. по гр.д.№2858/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №167 от 26.10.2017г. по гр.д.№209/2017г. на I г.о. на ВКС; решение №390 от 30.04.2010г. по гр.д.№408/2009г. на I г.о. на ВКС; решение №70 от 17.06.2021г. по гр.д.№3460/2020г. на I г.о. на ВКС; решение №139 от 10.01.2020г. по гр.д.№4222/2018г. на II г.о. на ВКС; решение №212 от 17.10.2014г. по гр.д.№2159/2014г. на I г.о. на ВКС; решение №214 от 25.10.2016г. по гр.д.№2345/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №156 от 21.06.2017г. по гр.д.№5128/2016г. на IV г.о. на ВКС и определение №60423 от 30.11.2021г. по гр.д.№2664/2021г. на I г.о. на ВКС. Евентуално поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които няма формирана задължителна съдебна практика: 8.Може ли, когато има изрично (нормативно) установено изискване проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на техническа система и/или съоръжение (включително такова, което е част от общите части на ЕС), да се извършва само от специалист с конкретна образователна степен и специалност, спорните по делото въпроси относно първоначалните проектни параметри на тази система и/или съоръжение и съответно относно законосъобразността и функционалността на извършените по тях последващи промени и преустройства, да се решава въз основа на експертно заключение, което е изготвено от вещо лице, което е с различна (по-ниска) от конкретно посочената в нормативния акт образователна степен, и което няма съответната конкретно посочена в нормативния акт специалност. 9.Длъжен ли е въззивният съд да изследва наличието на императивни строителни и/или санитарно-хигиенни норми, изискващи издаване на строителни книжа и/или други разрешителни, когато разглежда иск по чл. 109 ЗС, при който е повдигнат спор относно наличието на пречки за упражняване правата на ищеца, произтичащи от извършени от ответника без строителни книжа и разрешения действия, засягащи общите части на ЕС и съответно може ли въззивният съд да разреши спора по този иск при констатация, че по делото не е изяснено дали е било необходимо издаване на строителни книжа и разрешителни за извършените от ответника строително-ремонтни дейности, засягащи общите части на ЕС. 10.Установени ли са нормите на чл. 185, ал. 1, т. 4 и чл. 186 ЗУТ с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или за запазване живота и здравето на хората и съответно какви са последиците от тяхното нарушаване и в частност, достатъчно ли е да се докаже нарушение на чл. 185 и/или чл. 186 ЗУТ, за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, произтичащ от действия на ответника, засягащи общи части в ЕС. 11.Имат ли нормите на чл. 195, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 186 и чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ във вр. с чл. 169, ал. 1 ЗУТ императивен характер и установени ли са същите за осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или за запазване на живота и здравето на хората и съответно следва ли въззивният съд да прилага тези норми и да изследва тяхното спазване, когато при разглеждане на иск по чл. 109 ЗС е повдигнат спор относно наличието на пречки, произтичащи от извършени от ответника без разрешения строително-ремонтни действия, засягащи общите части на ЕС, както и доказана ли е основателността на иска по чл. 109 ЗС, когато ищецът докаже, че тези норми са нарушени, в хипотезата на изр. 3-то от мотивите по т. 3 на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. 12.Имат ли нормите на чл. 186 - чл. 188 от Наредба №15/2005г. на МРРБ за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, характер на императивни строителни и/или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти според тяхното предназначение или за запазване живота и здравето на хората и съответно длъжен ли е въззивният съд да съобразява тези норми при разглеждане на иск по чл. 109 ЗС, при който има спор относно пречки за упражняване на правата на ищеца (собственик в ЕС), произтичащи от действия на ответника, засягащи общи за ЕС системи за отопление, вентилация и климатизация, както и води ли доказаното нарушаване на някоя от тези норми до основателност на иска по чл. 109 ЗС в хипотезата на изр. 3-то от мотивите по т. 3 на ТР №4/16.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС. Евентуално поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, установимо prima facie, защото съгласно установената по делото фактология, отговаряща на повдигнат спор по чл. 109 ЗС във връзка със засягане на правата на ищеца (собственик в ЕС) от действия на ответника (собственик в ЕС) върху общи части на ЕС, въззивният съд е имал императивното задължение първо да съобрази наличието и императивната относимост на нормите на чл. 195, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 186 и чл. 185, т. 4 ЗУТ и чл. 169 ЗУТ във вр. с чл. 186 – чл. 188 от Наредба №15/2005г. на МРРБ, и второ да установи дали в случая действията на ответника са били съобразени с изискванията на тези разпоредби, включително като назначи служебно експертиза, която да установи спазването на тези норми, и трето да реши спора в зависимост от спазването на нормите на чл. 195, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 186 и чл. 185, т. 4 ЗУТ и чл. 169 ЗУТ във вр. с чл. 186 – чл. 188 от Наредба №15/2005г. на МРРБ. Поддържа, че в подкрепа на тази теза е и съдържанието на решение №63 от 25.05.2021г. по гр.д.№3196/2020г. на I г.о. на ВКС, постановено по сходен казус. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Б. П. Г. чрез процесуалния си представител адв.С. Б. от АК-П., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните: Д. В. В. е предявил срещу Б. П. Г. по реда на чл. 109 ЗС иск за прекратяване на неоснователните действия по прекъсване на вертикалните отдушници, осъществяващи вентилацията на банята в жилището му, като възстанови вертикалния щранг за негова сметка и да му заплати разходите за ремонт на жилището вследствие на нанесените от действията му имуществени вреди в размер на 1500лв. Поддържа, че тоя е собственик на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, ап.3, а ответникът притежава апартамент над неговия с №24 и в продължение на много години (9 години) системно му пречи да използва нормално апартамента си като редовно го наводнява. Като причина за това сочи извършено преустройство от страна на ответника, изразяващо се в съединяване на две санитарни помещения, като премахнал едната вентилационна тръба, с което възпрепятствал осъществяването на вентилацията в банята на ищеца и в резултат от това жилището на ищеца било в течове, мухъл, влага по стените, мазилката се напукала и имало конденз по стените, което пък наложило извършването на ремонт. В писмен отговор ответникът Б. П. Г. е оспорил предявените искове с твърдението, че при ремонта, който извършил, чрез две хоризонтални тръби, разположени на пода в банята му, отдушникът на апартамента на първия етаж бил заустен в тръба и по този начин не се нарушавала вентилацията в банята на ищеца. Поддържа, че сградата, в която се намират апартаментите, е на повече от 40 години и всички системи и инсталации са стари и амортизирани, както и че във всички апартаменти имало вреди, идентични с описаните в исковата молба. Твърди, че още с нанасянето му в имота започнали проблеми с ищеца, като с оглед депозирани до него в ПР – П. жалби от ищеца, за да приключат споровете, но без да признава своя вина и/или съпричастност към обвиненията, се съгласил и поел ангажимент да закупи материали и и да наеме майстор, който да ремонтира банята на ищеца, след което в началото на м.ноември 2018г. закупил материали за ремонта и поставяне на окачен таван и ги предал на ищеца. Наел и човек, който да установи причините за влагата в банята на ищеца и да извърши ремонта, но В. променил мнението си и категорично отказал да допусне в имота си майстора. Въззивният съд е посочил, че по делото не се спори, че ищецът е собственик на апартамент в сградата на [улица] [населено място], а ответникът е собственик на апартамент над този на ищеца, както и че ответникът е извършил в апартамента си ремонт. Въз основа на представените по делото доказателства е приел, че между страните съществуват дългогодишни спорове, като през 2017г. с проблемите им е било занимавано и Общото събрание на ЕС, а през 2019г. по жалба на ищеца е извършвана проверка от [община], при което проверяващите са стигнали до извода, че при обединяването на две санитарни помещения в жилището на ответника едната вентилационна тръба е премахната и това възпрепятства вентилацията в банята на ищеца, при което в представеното по делото писмо е посочено, че ответникът твърди, че отдушникът от първия етаж е заустен в тръбата на втория отдушник и така вентилацията е запазена, но от общината не са предприети никакви действия, освен указания във връзка с управлението на ЕС, като е посочено, че в нейните правомощия е да реши възникналите спорове относно общи части на сградата. Взето е предвид, че по делото е разпитан свидетел, но е посочено, че неговите показания са относими по-скоро към втория иск, като свидетелят е описал вида и характера на проблемите, наложили извършването на ремонти, в които и той е участвал, като счита, че тези увреждания се дължат на спукана тръба. Посочено е, че по делото е прието първоначално и допълнително заключение на експерт, като са изложени съображения, че експертът има нужната компетентност, включен е в списъка на вещите лица на Окръжен съд, отговорил е на всички въпроси, обосновал е отговорите си, поради което правилно заключенията му са били приети от първоинстанционния съд. Прието е, че оспорванията, направени от процесуалния представител на ищеца, са голословни, изхождащи от собствените му строително-технически познания. Взето е предвид, че експертът е установил че санитарните помещения на шестте самостоятелни обекта в сградата, включващи и тези на ищеца и ответника, са разположени едно над друго и за тях е изградена смукателна вентилация посредством битови вентилатори с дебит L=90 м3/h, осигуряващи изтеглянето на необходимото количество въздух, което е 90 м3/h, определено на база наредба и изхвърлянето му над покрива на сградата, както следва: за тоалетните транспортирането на замърсения въздух до покрива става през вертикален P. въздуховод Ф200, като изхвърлянето на отработения въздух от смукателната вентилация е над покрива на сградата, а изхвърлящият въздуховод е заустен в изграден вентилационен комин. Посочено е, че според експертизата за баните транспортирането на горещия въздух от високата температура на водата по време на къпане до покрива на сградата, става по P. въздуховоди Ф110 от всяка баня, като преди всяка следваща баня се включва към тръба Ф 200 (колекторна), при което изхвърлянето на отработения въздух от смукателната вентилация е над покрива на сградата, като изхвърлящият въздуховод е заустен в изграден за вентилацията комин. Посочено е, че според експертизата, двата броя вертикални смукателни вентилационни инсталации са комплектовани от кръгли канални вентилатори, смукателни въздуховоди и кръгли смукателни решетки (конусен смукател), като вентилаторите и въздуховодите на системата са монтирани на тавана на ищеца и в закрит пакет зад стените на останалите помещения, а смукателните решетки (конусен смукател) се присъединяват с флексибъл към въздуховодите. Взето е придвид отново въз основа на данните от заключението на експертизата, че при извършването на ремонта в санитарните помещения на ответника с премахването на вътрешната преградна стена между банята и тоалетната и обединяването им в едно помещение, състоящо се от баня с тоалетна, е премахната вертикалната тръба за изхвърлянето на отработения въздух от смукателната вентилация над покрива на сградата, като изхвърлящият въздуховод на ищеца е заустен във вертикалния P. въздуховод Ф200, изграден за вентилацията на тоалетната. Взето е предвид също така, че според вещото лице заустването на въздуховода от банята на ищеца във въздуховода в тоалетната на ответника е извършено под допълнително повдигнатата подова циментова настилка, като при разкъртването на част от пода е установил, че връзката е извършена с P. Ф110мм плоско коляно и по този начин не е прекъсната вентилацията на банята. Посочено е, че тези обстоятелства са установени от вещото лице чрез извършена проба, при която е констатирано, че вентилационната система в банята на ищеца работи и осигурява изтеглянето на необходимото количество въздух. Взето е предвид също така, че експертът е констатирал, че ищецът е демонтирал в банята кръглия канален вентилатор, част от смукателния въздуховод и смукателната решетка (конусен смукател), присъединен с флексибъл към въздуховода и поради високата влажност се е образувал конденз от високата температура на водата по време на къпане, развила се е плесен и е компрометирана вароциментовата мазилка на тавана. Посочено е, че от експерта не са констатирани вреди в жилището на ищеца, дължащи се на прекъснатата вентилация или В и К инсталация, като не е установено да съществуват увреждания в помещенията, възникнали по стени, граничещи със санитарното помещение – баня. Взето е предвид, че в спалнята, която частично граничи със стената на банята, имало следи от сухи петна по тапетите, но те били разположени до пода на помещението, започващи от външната ограждаща стена към открита тераса, но нямало петна от мухъл в коридора, който е разположен изцяло пред стената на банята, нито наличие на влага или проникване на плесен, като според експерта констатираните увреждания в банята на ищеца са вследствие от демонтирането в банята на кръглия канален вентилатор, част от смукателния въздуховод и смукателната решетка (конусен смукател), присъединени с флексибъл към въздуховода. Посочено е, че в допълнителното заключение е изяснен капацитетът и начинът на изграждане на системата след ремонта на ответника и заключението на експерта е, че при преустройството не е намалена ефективността на нейната работа, като безспорно е установено, че за извършеното преустройство от ответника не са издавани технически книжа. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. Изложени са съображения, че с негаторния иск по чл. 109 ЗС на собственика е предоставена защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно действие, с което му се пречи да упражнява правата си върху собствения имот съобразно предназначението му. Взето е предвид, че в случая по делото е установено, че за извършената ремонтна дейност от ответника не са издавани строителни книжа и разрешения, както и че тези дейности засягат общи части на сградата и не е изяснено дали е било необходимо издаването на такива. Но са изложени съображения, че дори да се приеме, че тези действия са незаконни, то само това не е достатъчно, за да се уважи негаторният иск, тъй като за основателността му е необходимо установяване, че именно тези действия или създадено състояние са причина за пречки, които се създават на собственика на имота. Взето е предвид, че чрез заключението на експерта е установено, че предприетите от ответника действия и създаденото състояние в резултат от тях, не са причина за настъпване на уврежданията в имота на ищеца, както са описани в исковата молба и допълнителната молба, както и че самият ищец е демонтирал в банята си кръглия канален вентилатор, с което е намалил възможността за вентилация. С постановеното в открито съдебно заседание на 27.10.2021г. определение въззивният съд е приел, че направеното във въззивната жалба на Д. В. В. искане за допускане извършването на повторна СТЕ от в.л. строителен инженер, който да изготви заключение и отговори на въпросите, депозирани с молба вх.№262233/15.03.2021г., не следва да бъде уважавано, тъй като условията на чл. 266, ал. 3 ГПК не са налице. Посочено е, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения при отказа си да назначи повторна експертиза от трима експерти, тъй като оспорването е неоснователно и експертизата е отговорила на всички поставени въпроси. Искането е било направено, тъй като процесуалният представител на касатора е поддържал, че вещото лице няма необходимата квалификация за даване на такова заключение, по повод на което вещото лице в производството пред първоинстанционния съд е посочило, че специалността му е архитектура и строителство, а образованието му е средно-специално, както и че в архитектурата е включена и специалността по В и К, отопление и вентилация като подспециалности. Първоинстанционният съд е приел, че след като вещото лице е посочено в списъка на вещите лица със съдебен район ОС-Пазарджик, то разполага с необходимата компетентност да изготви допуснатата и назначена експертиза, които изводи са споделени и от въззивния съд в обжалваното решение. С подадената на 15.03.2021г. от Д. В. В. молба с вх.№262233 е формулирана задача за допълнителна СТЕ като е поискано вещото лице да се запознае с параметрите на първоначалната вентилационна система при изграждането на сградата; какъв е нейният проектиран дебит и какво проектно решение за вида на системата за вентилация е използвано, като в допълнителното заключение вещото лице е посочило, че не му е бил представен и не е открил изготвен и одобрен инвестиционен проект с част-отопление и вентилация във фаза технически проект, от който да установи дебита и параметрите на изградената инсталация на санитарните възли на сградата. За определяне на дебита на вентилационната система вещото лице е използвало съответните обективни фактори, а именно обем на помещението, кратност на въздухообмена и коефициент на запълване на помещението; посочило е, че интензитетът на въздушния обмен се определя от силата на вентилатора; че за вентилацията на санитарното помещение – баня на ищеца е изградена смукателна вентилация посредством вентилатор с дебит L=90m3/h, осигуряващ изтеглянето на необходимото количество въздух при определен дебит за банята от 31.34 куб.м. за час и с извършеното преустройство не е установено да е намалена ефективността на нейната работа. Тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд. При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставки за допускане на постановеното по въззивното дело решение до касационно обжалване. На първо място следва да се отбележи, че действително в мотивите към т. 3 на ТР №4/06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2015г. са изложени съображения, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Посочени са обаче и конкретни примери, за които се отнасят тези съображения, доколкото в т. 3 на тълкувателното решение е възприето като правилно принципното положение, че за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Посочено е, че такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. Други такива случаи са например, когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Това се приема и в практиката на ЕСПЧ- например в мотивите на решение от 25.11.2010 г. на ЕСПЧ по делото на М. и др. срещу България, относно действията на трети лица, изразяващи се в превишаване на определените в националното законодателство или нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. По настоящето дело обаче не се поддържа при извършения от ответника ремонт да са били нарушени именно такива строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, като посочените в мотивите към тълкувателното решение, които да са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него. Сочените от касатора в изложението разпоредби на ЗУТ и Наредба №15/2005г. не визират правила и норми от подобно естество. Действително съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в съсобствени сгради или в сгради - етажна собственост, се извършва с изрично писмено съгласие на половината от всички съсобственици, съответно с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, а от текста на чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ следва извод, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. В практиката си обаче ВКС последователно и непротиворечиво приема, че дори за съответния строеж, ремонт или преустройство да не са били издадени съответните строителни разрешения и книжа, това обстоятелство само по себе си не обосновава основателността на предявения по реда на чл. 109 ЗС иск и с тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, като е изследвал именно обстоятелството, дали извършените от ответника ремонтни дейности и преустройства имат за последица такова увреждане на имота на ищеца, което да пречи на последния да упражнява правото си на собственост в пълния му обем с оглед предназначението на имота. Съгласно сочения в изложението чл. 195, ал. 1 ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. По делото обаче проектните нива на вентилационната система на сградата не са установени, доколкото такива доказателства по делото не са били представени от ищеца, нито наличието на инвестиционен проект е установено от вещото лице. Не е доказано също така тези изменения обективно да са довели до влошаване на възможността на съществуващата вентилационна система на сградата да отвежда горещия въздух до покрива на сградата. Поради това следва да се приеме, че всички въпроси, касаещи приложението на чл. 195 ЗУТ, чл. 185 и чл. 186 ЗУТ, които касаторът поставя, не биха могли да обосноват наличие на поддържаното от него основание за допускане на касационното обжалване както по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обстоятелството какъв е характерът на сочените в изложението правни норми по изложените по-горе съображения следва да се приеме за ирелевантен. Не са налице и поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване по въпросите, свързани с направеното от него искане за допускане на допълнителна или повторна СТЕ. На първо място следва да се отбележи, че според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, разширяване на експертизата в тройна, респ. допускането на нова експертиза, се допуска само при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, приети по делото, когато едната от тях е оспорена от страните, респ. когато приетото заключение на експертизата не е категорично – когато заключението не е достатъчно пълно и ясно или дадените от вещото лице вероятни, а не категорични отговори на поставените въпроси поставя под съмнение правилността на заключението (решение №236/26.05.2011г. по гр.д.№644/2010г. на І г.о. на ВКС; решение №165/22.10.2019г. по гр.д.№2622/2018г. на I г.о. на ВКС; решение № 342 от 17.02.1012 г. по гр.д.№ 71 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 197 от 19.10.2017 г. по гр.д.№ 60238 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.), каквато хипотеза в случая не е налице. Преценката на експертното заключение следва да се извършва като се има предвид, че съгласно чл.195, ал.1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други, с каквито съдът не разполага. Посредством експертните заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, механизмът на протичането на тези процеси и др. което дава възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със специални знания в определена област (решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г. на I г.о. на ВКС). С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е основал решението си именно на съдържащите се в експертното заключение данни за релевантните за спорното правоотношение факти и процеси и механизмът на тяхното протичане. Съобразено е и становището, съдържащо се в практиката на ВКС, че експертните заключения не са единственият способ за доказване на тези специфични релевантни за спора факти и причините за настъпването им (вече посоченото решение №103/04.07.2017г. по гр.д.№4405/2016г. на I г.о. на ВКС), като са обсъдени и останалите, представени по делото доказателства, вкл. писмо, касаещо данните от извършената от [община] проверка и показанията на разпитания по делото свидетел, но е взето предвид, че тези доказателства не касаят конкретния механизъм на протичането на процесите, имащи значение за спорното правоотношение, данни за които се съдържат единствено в заключенията на изслушаните по делото СТЕ. Съобразено и обсъдено от въззивния съд е и направеното от касатора оспорване на тези заключения, като изводите на съда изцяло съответстват на трайно установената съдебна практика, според която за вещи лица се назначават само онези, които са включени в съответния списък въз основа на извършена предварителна проверка на тяхната компетентност. И след като едно лице е посочено в списъка като специалист в съответната област, не съществува основание за съмнение в неговата компетентност, освен когато това не е явно от самото заключение, каквато хипотеза в случая не е налице. Още повече при изготвянето на списъците на вещите лица и при тяхното назначаване от съда не е установено правило, че съответният специалист следва да има по-висока образователна степен от лицето, изготвило съответния проект, въз основа на който е било изградено обследваното съоръжение. Поради това следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване и по въпросите, касаещи задължението на въззивния съд да допусне допълнителна или повторна експертиза както по искане на страната, така и служебно, доколкото съображенията към така поставените въпроси не съответстват и на данните по делото. Действително съгласно чл. 187 от Наредба №15/2005г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинната енергия, проектирането на общи или самостоятелни системи за отопление и/или вентилация и/или климатизация се разработва задължително въз основа на задание за проектиране, което се възлага с писмен договор, като заданието се изготвя от технически правоспособен инженер с образователно-квалификационна степен "магистър", придобита в областта на техническите науки от професионално направление "Енергетика" по специалности, свързани с енергопреобразуващи технологии и енергийна ефективност в сгради и промишлени обекти, отоплителна, вентилационна, климатична и хладилна техника. Това изискване обаче не може да бъде задължително отнесено и към съответното вещо лице, което е включено в списъка на вещите лица с посочена специалност и компетентност, която при изготвянето на списъка е приета за достатъчна в съответната област. Още повече вещото лице по настоящето дело е следвало да даде заключение за начина, по който функционира вече създадената система за вентилация и за нейните възможности след осъщественото от ответника по делото въздействие да продължи да извършва работата, за която е била създадена. Сочените от касатора в изложението решения на ВКС не навеждат на различен извод. В решение №63 от 25.04.2021г. по гр.д.№3196/2020г. на I г.о. на ВКС основният въпрос, поставен на разглеждане е, за начина, по който се осъществява защитата при препятстван достъп до общи части, като е прието че тази защита се осъществява чрез негаторния иск за осигуряване на достъп по чл. 109 ЗС. Разглеждан е и въпросът за преустройството на обща част по естеството си и по предназначение както и за последиците от така извършеното преустройство, но от гледна точка на обстоятелството дали като последица е създаден самостоятелен обект на право на собственост. Именно в този контекст съдът е преценявал и разпоредбата на чл. 185 ЗУТ. Такава хипотеза обаче по настоящето дело не е била поставяна на разглеждане пред съда. В решение №72 от 11.05.2016г. по гр.д.№5936/2015г. на I г.о. на ВКС пък е прието, че по делото е останало неизяснено какъв ремонт е извършила ответницата в жилището си в частта на коминното тяло, с каква цел е поставена металната тръба, има ли монтирана вентилационна уредба или абсорбатор, какво е предназначението на монтираното арматурно желязо, с което коминът е запушен, за което е необходимо изслушването на нова експертиза. По настоящето дело обаче такава експертиза за установяване естеството на извършения от ответника ремонт и неговите последици е била изслушана и именно на нейните констатации съдът е основал своето решение. Разгледаната в решение №34 от 28.03.2017г. по гр.д.№2858/2016г. на I г.о. на ВКС хипотеза също е съвършено различна - вещото лице е представило комбинираната скица, която обаче не отразява границите на имотите на ищеца и на ответника по регулационния план, т.е. не е изпълнило поставената му задача, с оглед на което е било необходимо изслушването на нова експертиза, която съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал. По настоящето дело обаче поставените задачи са били изпълнени от вещото лице. Обстоятелството, че вещото лице не е дало заключение за параметрите на инсталацията по първоначалния проект на сградата, е свързано с непредставянето на такъв проект. И доколкото представянето на проекта е било в тежест на ищеца, а такъв проект не е бил представен и в производството пред въззивният съд, не може да се приеме, че даденото в посоченото решение разрешение може да се приложи и към настоящия случай. Различна от хипотезата по настоящето дело е и разгледаната в решение №167 от 26.10.2017г. по гр.д.№209/2017г. на I г.о. на ВКС – първоинстанционният съд изобщо не е допуснал изслушването на поискана още с исковата молба експертиза, като е приел в нарушение на съдопроизводствените правила, че неявяването на ищеца означава неподдържане на исковата молба и направените доказателствени искания. Приел е представените с исковата молба писмени доказателства, но не е допуснал експертиза. В производството по настоящето дело поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза е била допусната, изслушана и приета. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че соченото от него решение №390 от 30.04.2010г. по гр.д.№408/2009г. на I г.о. на ВКС сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Действително в това решение е прието, че по делото е било необходимо на вещото лице да бъде поставена задача да установи дали за прокарването на това вертикално ВиК съоръжение е било необходимо одобряване на проект, а ако не дали е било изпълнено в съответствие с техническите правила и норми за този вид инсталации, тъй като за да се обоснове извод за това дали с действието – запушване на вътрешната тръбата за отпадни води ответницата пречи на спокойното ползване на имота на ищеца като неправомерно препятства изливане на отпадни води в двора, е било необходимо тези факти да бъдат установени. По настоящето дело обаче подобна зависимост не съществува – обстоятелството дали за извършената от ответника промяна във вентилационната инсталация е било необходимо одобряване на проект е ирелевантно. В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС след постановяване на ТР №4/06.11.2017г. по тълк.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че от съществено значение е не наличието, респ. липсата на проект за преустройството, а обстоятелството дали същото създава за ищеца пречки да ползва имота си според неговото предназначение. Соченото от касатора решение №70 от 17.06.2021г. по гр.д.№3460/2020г. на I г.о. на ВКС също не обосновава наличието на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване, тъй като в разгледаното производство е било установено по категоричен начин, че именно от извършените от ответника действия по изграждането на незаконна сграда с комин и използването й за котелно помещение в собствения им имот, съседен на собствения на ищцата имот, непосредствено между собствената им къща и страничната регулационна линия с имота на ищцата, за ищцата произтичат съществени пречки за ползването на собствения й имот - коминът на котелното на ответниците опушва стаите в жилището на ищцата и конкретно спалнята й, дори при затворени прозорци. По настоящето дело подобна зависимост не е установена. При постановяване на обжалваното решение изцяло е съобразена и тезата, съдържаща се в соченото от касатора решение №139 от 10.01.2020г. по гр.д.№4222/2018г. на II г.о. на ВКС, в което е прието, че съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело. Така дадените указания по приложението на закона са задължителни за всички съдилища, поради което приложение намират те, а не застъпеното в решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр.д.№ 296/2010 г. на ВКС, І г.о. разбиране, че всяко нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка по смисъла на чл. 50 ЗС. Съображения в същия смисъл са изложени и в обжалваното решение. Разгледаната в решение №212 от 17.10.2014г. по гр.д.№2159/2014г. на I г.о. на ВКС хипотеза също е съвършено различна от настоящата, поради което не би могла да обоснове наличието на поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване – в производството по това дело е установено, че ответникът е прокарал индивидуална инсталация за локално отопление, състоящо се от локален водогреен котел и тръби за топла и студена вода, като тръбите от котела към комина са прекарани през отвори в стената между съседните на страните изби и в тавана на избата на ищеца, а тръбите за топла и студена вода преминават през общи части на сградата - стълбищните клетки на всички етажи до апартамента на ответника на етаж 4. По делото е било установено също така, че тръбата от котела към комина повишава температурата в избата на ищеца и правеща последната негодна за съхранение на зимнина, което е едно от основните й предназначения, както и че инсталацията води до задимяване на входа, като миризмата и пушекът нахлуват във всички обекти на етажната собственост - изби, апартаменти и стълбищни площадки, и причиняват неблагоприятни за здравето на живущите последици, замърсяване на стени и тавани. Докато по настоящето дело е установено, че извършеното от ответника преустройство не е довело до прекъсване на вентилацията в банята на ищеца (сега касатор), като и след неговото извършване вентилационната система в банята на ищеца (сега касатор) работи и осигурява изтеглянето на необходимото количество въздух. При постановяване на обжалваното решение всички наведени от предявилото иска лице доводи са били обсъдени от въззивния съд, поради което соченото от касатора решение №214 от 25.10.2016г. по гр.д.№2345/2016г. на I г.о. на ВКС не обосновава наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че соченото от него решение №63 от 25.05.2021г. по гр.д.№3196/2020г. на I г.о. на ВКС обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване като постановено по сходен казус с настоящия – решението е било постановено по предявен иск за преустановяване на действия по ограничава ползването и достъпа до общи части в сградата чрез предоставяне на ключ от тях. Спазването на нормативните изисквания на чл. 185, ал.2 и ал.3 ЗУТ е било разглеждано с цел извършването на преценка дали се касае за обща част (по естеството си или по предназначение), създадена при изграждане на сградата и дали не е извършено преустройство по-късно, в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата при спазване на нормативните изисквания за това. В настоящето производство подобен въпрос не е бил поставян, поради което не може да бъде споделена и тезата на касатора, че решението е очевидно неправилно поради това, че въззивният съд не е съобразил императивната относимост на нормите на чл. 195, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 186 и чл. 185, т. 4 ЗУТ и чл. 169 ЗУТ във вр. с чл. 186 – 188 от Наредба №15/2005г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение