Определение № 362 от 08.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 766/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Т. Ч., В. А. Е., Й. М. Е. – тримата от [населено място], З. А. Д. и В. А. Д. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Е. П., против въззивното решение № 469 от 23 декември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 592 по описа на окръжния съд в гр. Благоевград за 2011 г. в частта му, с която е отменено решение № 723 от 16 март 2011 г., постановено по гр.д. № 299 по описа на районния съд в гр. Сандански за 2010 г. и вместо него е признато за установено по предявения иск от И. В. А. и А. В. П. от [населено място] против касаторите, че сделката, оформена в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 24 април 2008 г., е нищожна поради липса на форма и поради нарушение на чл. 579 ГПК по отношение на ¼ идеална част от имот в [населено място], собствена на продавача Р. Ч.. В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпросите: спазена ли е предписаната от закона форма за действителност на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот и изпълнени ли са изискванията на чл. 579, ал. 2 ГПК при извършване на конкретния нотариален акт; какво е съдържанието на понятието „недъгавост” по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК, преценено с оглед на събраните по делото доказателства за конкретното състояние на прехвърлителката; недействителен ли е договор за покупко-продажба на недвижим имот поради неспазена форма, когато потвърждаването на волеизявлението на прехвърлителя е гарантирано в по-голяма степен чрез полагане на отпечатък от десен палец с оглед на уникалността и неповторимостта на дактилоскопичните линии, а съдът приема, че това волеизявление е следвало да бъде потвърдено чрез полагане на личен подпис и изписване на трите имена, което безспорно в по-малка степен защитава от възможни поправки при необработен подпис и почерк поради затруднено писане при възрастни хора; всички ли случаи на затруднения у лицето за полагане на подпис и изписване на трите имена с достатъчно идентифицируеми белези, се включват в понятието „недъгавост” по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК и обуславят подписването да става чрез полагане на отпечатък на десния палец, или само такива затруднения, които произтичат от заболяване, при което не може да се подпише с идентифицируем подпис и почерк; напредналата възраст (над 80 години) и свързаните с това затруднения при подпис и изписване на трите имена и нервното разстройство (психическо състояние) на лицето в момента на подписване на нотариалния акт, водят ли до недъгавост по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК. Ответниците И. А. и А. П. – двете от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Ю., писмено заявяват основания за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на А. Ч., В. Е., Й. Е., З. А. и В. Д. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е постъпила във ВКС (впоследствие изпратена на въззивния съд) на 15 февруари 2012 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени искове с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. второ и трето ЗЗД и чл. 576 ГПК, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на ½ идеална част от недвижим имот поради липса на съгласие у прехвърлителката Р. Ч., поради липса на предписаната в закона форма и за прогласяване на нищожност на нотариалното удостоверяване. При тези искове цената на иска се определя според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК – това е данъчната оценка на имота. Данъчната оценка на целия имот е в размер на 4556,30 лева (идентичността се установява от удостоверението за данъчна оценка в нотариалното производство и представените нотариални актове). Тъй като в случая цената на всеки един от предявените искове е половината от посочената оценка, то е явно, че цената на предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, то по силата на чл. 287, ал. 4 ГПК, насрещната касационна жалба, подадена от И. А. и А. П., чрез процесуалния им представител адв. Г. Ю., няма да се разгледа. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение