Определение № 315 от 19.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5206/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 2581 от 24.06.2015 г., подадена от Л. Л. Ф. срещу разпореждане от 13.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС - Габрово. С обжалваното определение е върната частна жалба вх.№ 1075 от 18.03.2015 г., подадена от Л. Л. Ф. срещу определение от 12.02.2015 г. по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС – Габрово, гражданско отделение. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото и обсъди наведените доводи, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разглеждайки частната жалба по същество, съдът констатира, че производството по в.гр.д.№ 115/2014 г. по описа на ОС – Габрово е приключило с постановяването на въззивно решение № 152 от 16.06.2014 г. Същото е съобщено на страните, като по отношение на Л. Л. Ф. е приложена разпоредбата на чл. 44, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 4 ГПК. След два неуспешни опита да връчи съобщението за решението на административен адрес, въззивният съд е съобразил, че в производството пред районния съд (в о.с.з. 21.02.2012 г., л. 1-50) Л. Л. Ф. е заявил искане да бъде призоваван на електронен адрес, който е посочил лично – [електронна поща]. Съответно - по този ред Ф. е призован от РС за о.с.з.29.01.2013 г. (л.1-80), така е уведомен за произнасянето на РС по молбата му с вх.№ 558 от 24.01.2013 г. (л.1-83, л.1-86), за връщането на частна жалба вх.№ 557 от 24.01.2013 г. (л.1-87, л.1-92), призован е за о.с.з.12.03.2013 г. (л.1-99), уведомен е за задължението за заплащане на ДТ относно приетата за допустима с определение № 853 от 30.09.2013 г. по в.ч.гр.д.№ 381/2013 г. на ОС – Габрово частна жалба с вх.№ 557 от 24.01.2013 г. (л.4 и л.10 от в.ч.гр.д.№ 27/2014 на ОС – Габрово), във връзка с което е предприел в срок съответното процесуално действие (л.11, 12 и 13 от в.ч.гр.д.№ 27/2014 на ОС – Габрово). Видно от копието на електронния запис (л.37 от в.гр.д.№ 115/2014 г. на ОС – Габрово), уведомяването на Л. Л. Ф. за въззивно решение № 152 от 16.06.2014 г. по в.гр.д.№ 115/2014 г. е извършено на 21.10.2014 г. в съответствие с чл. 44, ал. 3 вр. чл. 42, ал. 4 ГПК (съобразно последната разпоредба съдебните книжа се считат връчени с постъпването им в посочената информационна система, което обстоятелство в случая е удостоверено с копие от електронния запис за това в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 3 ГПК). При тези данни и съобразно чл. 60, ал. 3 ГПК се налага извода, че едномесечния срок за подаване на касационна жалба по чл. 283 ГПК е изтекъл на 21.11.2014 г., петък, присъствен ден, а Л. Л. Ф. е подал заведената с вх. № 4210 от 24.11.2014 г. касационна жалба след изтичането му - на 22.11.2014 г. с пощенска пратка № R PS 1359 00181P Y. Независимо от горното администриращият съд е приел, че касационната жалба е подадена в срок и е дал указания по чл. 285 вр. чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с разпореждане от 24.11.2014 г. В отговор на това разпореждане, с молба вх. № 4616 от 23.12.2014 г. Л. Л. Ф. е поискал предоставянето на правна помощ и освобождаване от заплащането на държавна такса. Последвало е разпореждане от 23.12.2014 г., с което ОС е указал на Ф. да представи декларация по образец и данни за доходите си и своето семейно и имуществено състояние, трудова заетост и здравословно състояние. Мотивиран от неизпълнение на разпореждането от 23.12.2014 г. и произтичащата от това невъзможност да се направи обоснован извод за съществуването на предпоставки за предоставянето на правна помощ и освобождаване от заплащането на държавна такса, с определение от 12.02.2015 г. окръжният съд е оставил без уважение молбата на Л. Л. Ф. за предоставяне на безплатна правна помощ и за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС. Срещу определението от 12.02.2015 г. е подадена частна жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г., която е оставена без движение с разпореждане от 18.03.2015 г. с указания за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Наред с това е указано да се представи изложение на касационни основания и приподписване от адвокат, които процесуални изисквания в случая не са приложими. Л. Л. Ф. е уведомен за указанията отново по реда на чл. 44, ал. 3 ГПК на 23.03.2015 г., като в срока за изпълнение (на 30.03.2015 г.) по пощата е подадена неподписана молба, заведена с вх.№ 1347 от 01.04.2015 г. и съдържаща искане за освобождаване от ДТ по ЧЖ с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. С разпореждане от 02.04.2015 г. са дадени указания молбата да бъде подписана в 3-дневен срок, а в противен случай ще последва връщане. Указанията са съобщени на 26.04.2015 г., като от страна на Л. Л. Ф. не са предприети никакви действия за изпълнението им. Последвало е постановяването на обжалваното разпореждане от 13.05.2015 г., с което, мотивиран от неизпълнението на разпореждането от 02.04.2015 г. (както в определения от съда срок, така и впоследствие – до датата на произнасяне), окръжният съд е приел, че липсва валидно заявено искане за освобождаване от заплащането на дължимата държавна такса в размер на 15 лв., както и е налице неизпълнение на по-рано дадените указания от 18.03.2015 г. за заплащане на същата, с оглед което е върнал частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. Постановеният от окръжния съд на 13.05.2015 г. акт съставлява разпореждане по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 275, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 262, ал. 3 ГПК. По тази причина и на основание чл. 279 ГПК подадената срещу този акт частна жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК в редакцията на нормата до изменението на ГПК със ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г.). В тази хипотеза от страната – жалбоподател не се изисква да обоснове наличие на предпоставките по чл. 274, ал. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК за разглеждане на жалбата по същество, на което съответно кореспондира липсата на задължение за съда, компетентен да осъществи контрол за законосъобразност върху определението / разпореждането по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, да се произнася по поставени от жалбоподателя правни въпроси, които според него са обусловили обективираната с обжалваното определение / разпореждане правораздавателна воля. Ето защо настоящият състав на съда приема поставените от Л. Л. Ф. в частната му жалба с вх. № 2581 от 24.06.2015 г. шест правни въпроси (а именно: 1/ следва ли по силата на закона да се вменява задължение на молителите по чл. 95 ГПК да попълват декларация по образец на всеки съд, след като такъв образец не е нормативно установен; 2/ ползва ли се с материална обвързваща решаващия съд доказателствена сила съобщението, изготвено по образец на ГПК за отразеното в него; 3/ задължен ли е съда, когато дава указание за попълване на декларация по образец изрично да приложи образеца и респективно ако не стори това представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на крайния съдебен акт; 4/ кой съд е компетентен да реши искането за предоставяне на безплатна помощ – въззивния съд, на който акта се обжалва или касационния съд, пред който се обжалва; 5/ искането за предоставяне на безплатна правна помощ представлява ли процесуален въпрос по своята правна природа и 6/ с предявяването на касационна жалба поставя ли се началото на касационно производство) като обобщение на оплакванията срещу правилността на обжалваното определение, а не като правни проблеми, изискващи принципни отговори с тълкувателен характер, даването на каквито се следва единствено в производствата по чл. 274, ал. 3 ГПК. На основание чл. 278, ал. 4 ГПК вр.чл. 269 ГПК, в отговор на заявените от жалбоподателя оплаквания, настоящият състав на съда намира следното: Заявено е искане разпореждането да бъде обявено за нищожно, но не са налице основания за това. Актът на ОС е постановен от надлежен състав на съда, в пределите на правораздавателната власт на съда, в предписаната от закона писмена форма, подписан е и изразената в него воля на съда е разбираема, без при това да се нуждае от тълкуване. Във връзка с поставените от жалбоподателя въпроси под №№ 4, 5 и 6 ВКС приема, че е сезиран с довод за недопустимост на разпореждането, като постановено от некомпетентен съд. Д. е неоснователен. Противно на разбирането на жалбоподателя, не касационния, а въззивният съд е компетентен да се произнася по всички въпроси, свързани с администрирането на подадените касационни жалби, включително по исканията за освобождаване от държавни такси и предоставяне на правна помощ. Администриращият съд проверява дали жалбата е подадена в срок и е срещу акт, който подлежи на обжалване, изхожда ли от легитимирана страна или надлежно упълномощен неин процесуален представител и отговаря ли на изискванията по чл. 284 ГПК. Сред условията за редовност на касационната жалба се включват изискванията да е представено изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, което, както и касационната жалба, да са приподписани от адвокат при отсъствие на доказателства за юридическа правоспособност на жалбоподателя или упълномощения от него представител извън кръга на лицата по чл. 32, т. 1 ГПК. Само редовна жалба се връчва на насрещната страна за отговор и едва тогава цялото дело се изпраща в по-горната инстанция. Следователно искането за предоставяне на правна помощ, предпоставящо изпълнението на изискванията по чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ГПК, следва да бъде разгледано от администриращия въззивен съд, преди изпращане на делото в по-горната касационна инстанция. По тази причина постановените от ОС – Габрово актове след депозирането на касационната жалба, включително обжалваното разпореждане, са процесуално допустими и не е налице основание за обезсилване на разпореждането от 13.05.2015 г. На основание чл. 278, ал. 4 ГПК вр.чл. 269, изр. 2 ГПК относно правилността на обжалваното разпореждане контролът следва да се ограничи в рамките на наведените оплаквания с частната жалба. Противно на заявеното от жалбоподателя оплакване, по делото се съдържат съобщения за дадените указания за отстраняване на нередовностите на частна жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г., първото от които е връчено по реда на чл. 44, ал. 3 ГПК на 23.03.2015 г. (л.56 от в.гр.д.№ 115/2014 г.) и в изпълнение на което Л. Л. Ф. е бил длъжен да представи пред администриращия ОС документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. в срок до 30.03.2015 г. включително. Това указание не е било изпълнено както в срок, така и по-късно. Вместо това по пощата е подадена неподписана молба за освобождаване от държавна такса. Подаването на тази молба съставлява порочно процесуално действие, като за отстраняване на порока са дадени указанията от 02.04.2015 г., за които е изпратено съобщение на 03.04.2015 г. Отрязъка от съобщението, удостоверяващ връчването му се съдържа на л.60 от в.гр.д.№ 115/2014 г., като призовкарят е отразил получаването на съобщението на 26.04.2015 г. от пълнолетно лице от адреса, посочен по-рано в частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. В тази връзка и по повод въпрос № 2 следва да се отбележи, че всяко съобщение, изготвено по утвърдения образец на книжата, подлежащи на връчване по реда на ГПК, съставлява официален документ и по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с материална обвързваща решаващия съд доказателствена сила за отразеното в него. Неотносимо към законосъобразността на обжалваното разпореждане е оплакването на жалбоподателя, че същото съдържа невярна констатация, че молбата му за предоставяне на безплатна правна помощ не е подписана. На първо място такава констатация изобщо не присъства в разпореждането. ОС е констатирал, че неподписана е молбата (с вх. № 1347) от 01.04.2015 г. за освобождаване от държавна такса по частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г., което отговаря на данните по делото. Предвид липсата на изпълнение на указанията да се подпише молбата от 01.04.2015 г., правилно ОС е приел, че изобщо не е сезиран с искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. Това от една страна означава, че са неотносими оплакванията, намерили израз в поставените от жалбоподателя въпроси под №№ 1 и 3. Поставянето им би попадало в предмета на произнасяне, ако предмет на разглеждане бе самата частна жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. срещу определението от 12.02.2015 г., но в случая това не е предмет на настоящото производство, занимаващо се със законосъобразността на разпореждането за връщане на посочената частна жалба. Липсата на валидно заявено искане за освобождаване от държавна такса по частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. и едновременно с него - липсата на изпълнение на указанията от 18.03.2015 г., които са надлежно съобщени на 23.03.2015 г., мотивират настоящата контролна инстанция да приеме, че към 13.05.2015 г. са били налице предпоставките за приложение на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 вр. чл. 262, ал. 1 вр. чл. 261, т. 4 ГПК за връщане на частната жалба с вх. № 1075 от 18.03.2015 г. В обобщение - атакуваното разпореждане е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия