Определение № 314 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5094/2013 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба от М. В., с постоянен адрес в Р. А., чрез процесуалния му представител адв. Б. В., с искане да бъде допълнено решение № 178 от 25 юни 2014 г. по настоящото гражданско дело в частта му за разноските. В молбата се сочи, че въпреки изричното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени разноски, съдът не се е произнесъл. Ответникът д-р М.С., с постоянен адрес в Р. А., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., в отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК заявява становище за неоснователност на искането предвид липсата на доказателства за заплащане на договореното възнаграждение, като и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Искането е постъпило в срока по чл. 248, ал. 1, пр. второ ГПК, и е основателно. С решение № 178 от 25 юни 2014 г. съдът в настоящия си състав обезсили въззивното решение № 922 от 14 май 2013 г., постановено по гр.д. № 3933 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г. и потвърденото с него разпореждане № 5308 от 18 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 8551 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 624, ал. 1, предл. първо ГПК, в полза на д-р М. С. от [населено място], Р. А., против М. В., постоянно пребиваващ в България, за заплащане на сумата от 6860,76 евро, заедно с изрично изброени лихви, разноски, държавна такса, както и издадения изпълнителен лист, и прекрати производството по делото. В решението липсва произнасяне по стореното в откритото съдебно заседание искане за присъждане на сторените за касационното производство разноски. Към писмените бележки на процесуалния представител на касатора В. е представен договор за правна защита и съдействие, декларация от адв. Б. В., както и списък на разноските. Договорът за правна защита и съдействие, сключен между управителя на Адвокатско дружество „Й., В. и И.” адв. Б. В. и касатора В., съдържа уговорката за заплащане на 1130 лева възнаграждение без ДДС, като заплащането следва да се осъществи в брой – срещу разписка или по банков път с начислено ДДС. На датата на подписване на договора – 7 май 2014 г. адв. В. подписала декларация, според която е получила изцяло от В. хонорар за правна защита по делото в размер на 1356 лева с ДДС. В списъка на разноските са отразени сумите 55 лева държавна такса по касационната жалба и 1356 лева адвокатски хонорар с ДДС. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2012 г., ОСГТК, т. 1, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. ВКС изрично сочи, че разноски в производството могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК единствено в случай на доказаното им извършване, поради което в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. В случая е представена разписка, според която адв. В. (не се спори, че тя е и управител на адвокатското дружество), е получила дължимото по договора възнаграждение, представен е и списък на разноските. Ето защо следва да се приеме, че ответникът в касационното производство следва да поеме отговорността за разноските. К. съд приема направеното възражение за прекомерност на разноските за неоснователно. Предвид определения интерес в процесното дело, според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 (в действащата му редакция към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие) от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално дължимото възнаграждение е 941,65 лева. Процесуалният представител на касатора е представил писмени бележки. Предвидената в чл. 78, ал. 5 ГПК възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малък от определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, налага преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В процесния случай спорът между страните касае процедура, по която не е била създавана съдебна практика, поради което касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и спорът е с правна сложност. Затова договорено възнаграждение от 1130 лева без ДДС не е прекомерно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение