Определение № 70 от 28.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 686/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма]-гр.П. срещу определение № 254 от 24.08.2011 г. по в.ч.г.д. №384/11г. на Великотърновски окръжен съд, с което е отменено разпореждането №688 от 27.05.2011 г. на ОС-гр.П. за издаване на изпълнителен лист в полза на жалбоподателя В ЧАСТТА за присъдените съдебно-деловодни разноски по невлязло в сила въззивно решение №66 по в.гр.д. № 570/2010 на ВТАС и молбата по чл.405 ал.1 от ГПК е отхвърлена като издаденият изпълнителен лист в тази част е обезсилен. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба К. Г. С. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. Процесуалните разпоредби на т.1 и т.2 на чл.274 ал.3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280 ал.1 от ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определенията, с които въззивната инстанция се произнася по частни жалби срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист не попадат в нито една от горните две категории определения, подлежащи на касационен контрол. По този въпрос се прилага т.6 от ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило своята актуалност и по отношение на уредбата в действащия процесуален закон относно обжалваемостта на тези определения. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 от ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение