Определение № 60379 от 18.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2267/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. В. против решение № 11935 от 28.08.2020 г. по гр. дело № 4648/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗК „ Лев инс“ АД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът В., чрез пълномощника си – адв. В.О., е заявила, че при постановяване на обжалваното решениеq съставът на САС се е произнесъл по „ материалноправни въпроси“ / неуточнени/, които били разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС относно приложение принципа за справедливост, във връзка с критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. Направени са кратки оплаквания за това, че въззивният съд не съобразил разрешенията, дадени с т.11 на ПП ВС № 4/68г., като не бил отчел интензитета на търпените вреди от ПТП, не съобразил икономическото положение в страната, чиято проявна форма били лимитите на застрахователните обезщетения и по този начин занижил размера на присъденото обезщетение. Други доводи не са развити. Касаторът В., чрез пълномощника си адв.В. О. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. Касаторът е длъжен да постави правен въпрос, тъй като той съставлява общо основание, а липсата му е достатъчна за да не бъде допуснато касационно обжалване на решението. В случая, касаторът В. не е поставила правен въпрос, а е направила общо оплакване за неправилност на решението. Дори, обаче, да бъде прието, че такъв въпрос съставлява общо посоченото – „ по приложение на чл.52 ЗЗД“, за което е поддържано противоречие с ППВС № 4/68г. – т.11. то отново не е обоснован допълнителен критерий, тъй като в случая решаващият състав е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите,установени по спора и е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довод за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Или, дори и да се приеме за релевантен въпрос, общо посоченото – „ по приложението на чл.52 ЗЗД“, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече, че липсват и развити конкретни доводи относими към също така общо поддържаното противоречие с тълкувателната практика. В тази връзка следва да се отбележи, че развитите оплаквания за неправилност на изводите на състава не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато такова. С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение