Определение № 4866 от 28.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. Р. Ф. чрез адв. С. П. от АК-Пловдив срещу решение № 5590/02.11.2023 г. по в.гр.д.№ 13259/2022 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 15.11.2022 г. по гр.д.№ 41908/2022 г. на Софийски районен съд и са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ на А. Р. Ф. против „Национална електрическа компания“ ЕАД, за признаване на незаконно и отмяна на уволнението му със Заповед № 24/27.07.2022 г. на изп.директор на „НЕК“ ЕАД, на основание чл.328, ал.2 КТ, за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност „Ръководител производствено поделение - язовирен район” и за обезщетение в размер на 8925 лева, за времето, през което е останал без работа от 29.07.2022г. до 31.10.2022г. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, по въпросите: „Следва ли договорът за управление да има конкретна бизнес задача и уговорена гаранция, като при липса на такава може ли новият управител да упражнява правомощията по чл.328, ал.2 от КТ?“ и „Необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл.328, ал.2 от КТ?“. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. От „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез ръководителя на отдел „Правен“ Й. М., е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване и претендира разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от тях. За да постанови решението, въззивният съд приема, че ищецът е заемал длъжността „Ръководител производствено поделение - язовирен район” в НЕК по безсрочен трудов договор, който е прекратен със Заповед № 24/27.07.2022 г. на изп.директор на „НЕК“ ЕАД, на основание чл.328, ал.2 КТ, връчена на 28.07.2022г. Съдът е установил, че след смяна на един от членовете на Съвета на директорите на „НЕК“ ЕАД е проведено заседание на 29.04.2024г, на което е избран нов председател на Съвета на директорите и му е възложил с договор от 13.05.2022г. да управлява дружеството, като изпълнителен директор, съгласно одобрената бизнес програма за периода 2021г.-2025г. Според мотивите на съда има изготвена бизнес програма с конкретни задачи и показатели, възложени на управляващия дружеството, чието възнаграждение е обвързано с постигнатите финансови резултати. При тези съображения, въззивният съд е приел, че за работодателя съществува правото да прекрати трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ и това право е упражнено надлежно, поради което предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни. При тези мотиви на въззивния съд не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за упражняване правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ. В решението на съда се съдържа конкретната преценка на решаващия състав за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че е налице и явна необоснованост на мотивите – очевидно нарушение на правилата на формалната логика или превратно прилагане на материалния и процесуалния закон. Съображенията на касатора, в тази връзка, са изцяло несъстоятелни и не обуславят допускане на касация поради „очевидна неправилност“, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението поради следното: Мотивите на въззивния съд по първия поставен въпрос са изцяло в съответствие със съдебна практика на Върховния касационен съд – напр.решение № 76/27.03.2012г. по гр.д.№ 937/2011г., ІІІ г.о и решение № 481/13.12.2011г. по гр.д.№ 168/2011г., ІІІ г.о., в които се приема, че при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание, е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед на изложеното, на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. В случая, изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с цитираната съдебна практика, с оглед на което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Вторият въпрос също е съобразен с практиката на ВКС, че основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ е приложимо при изрично посочената в тази законова норма предпоставка - сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на ограничен кръг лица-служители от ръководството на предприятието /решение № 262 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 1146/2010 г. на ВКС, ІV г.о./, т.е. за да бъдат упражнени правата по чл.328, ал.2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител /решение № 261 от 30.10.2017г. по гр.д.№ 593/2017г., на ВКС, ІV г.о./ От „Национална електрическа компания“ ЕАД, чрез ръководителя на отдел „Правен“ Й. М. са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение