Определение № 1484 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5506/2015 г.

ВКСIV гражданско отделение29.12.2015 г.докладчик Борислав Белазелков

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98/31.08.2015 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 273/2015. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 98/31.08.2015 на Видинския окръжен съд по гр. д. № 273/2015, с което е потвърдено решение № 378/14.07.2015 на Видинския районен съд по гр.д. № 797/2015, с което са отхвърлени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволна от решението е касаторката Л. Б. Б., представлявана от адв. Р. Д. от ВАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по просецуалноправните въпроси за правните последици от оттеглянето на предявения иск и по-специално започва ли е да тече нова давност след прекъсването и с предявяването на иска, когато той е оттеглен, които (въпрос) са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата О. д. на М., Видин не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „Системен оператор” в група „М. п. с., в. и административно-наказателна дейност”, сектор „П. п.”, отдел „О. п.” при О. – Видин, като със заповед № 1040/31.10.2014 ответникът е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, във връзка с чл. 155, ал. 1, т. 3 и чл. 155, ал. 3 ЗМВР, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, изразяваща се в това, че е привлечена като обвиняем по досъдебно производство за престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, което е в противоречие с изискванията, на които следва да отговаря едно лице, за да бъде държавен служител в М.. Въззивният съд е приел, че предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е погасен по давност. Съдът е приел, че исковата молба е подадена на 21.04.2015 г., а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ищцата лично на 03.11.2014 г., т. е. след изтичане на 2-месечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. В законоустановения срок - на 22.12.2014 г. ищцата е подала предходна искова молба, по която е било образувано гр. д. № 2478/2014 г. по описа на ВРС, което поради оттегляне на исковете е било прекратено с протоколно определение от 30.04.2015 г., което е влязло в сила на 07.05.2015 г. Въззивният съд е приел, че при прекратяване на делото, вследствие оттегляне на иска, с обратна сила отпадат всички материалноправни последици от предявяването на иска и от валидното висящо процесуално правоотношение, които включват както спирането, така и прекъсването на давността, поради което се счита, че давността никога не е спирала и не е прекъсвала по отношение на предявените искове по настоящото производство. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславя изхода на делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че оттеглянето на иска е процесуално действие на ищеца, с което заявява, че се отказва да получи по висящия процес търсената с иска защита, но запазва правното си твърдение и възможността да го заяви с нов иск. С десезирането на съда отпадат правните последици на предявения иск (запазват своята сила само извършените в хода на делото материалноправни действия, напр. изявление за прихващане), давността се смята, че не е била прекъсвана. Основанията за прекъсване на давността са изрично уредени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД и е недопустимо да се разширява приложението й. С предявяването на иска се прекъсва давността, а когато искът не бъде уважен или производството по делото бъде прекратено поради отказ или оттегляне на иска, давността не се смята за прекъсната. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10