Определение № 50041 от 03.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3334/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№83844/21.06.2017г., подадена от С. И. А. чрез процесуалния ѝ представител адв. С. Б. от САК, срещу решение №3084, постановено на 05.05.2017г. от Софийски градски съд, ВК, IV-то „Д“ отделение по в.гр.д.№12731/2012г., с което е оставено без уважение искането по молба с вх.№44418/03.04.2017г., подадена от С. И. А. за допълване на решение №579/27.01.2017г., постановено по гр.д.№12731/2012г. чрез присъждане на законната лихва върху сумата от 7029.02лв., присъдена в нейна полза на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. С определение №36 от 16.02.2018г., постановено по настоящето дело, производството по делото е спряно до произнасянето по подадената от С. И. А. частна жалба с вх.№69613/25.05.2017г. срещу разпореждането, с което подадената от нея касационна жалба срещу основното решение на СГС №579/27.01.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. е върната. С определение №1211 от 12.04.2018г., постановено по ч.гр.д.№953/2018г. Софийският апелативен съд е потвърдил разпореждането от 15.05.2017г. за връщане на подадената от С. И. А. касационна жалба вх.№44419/03.04.2017г., след което с определение №132 от 14.07.2022г., постановено от тричленен състав на I г.о. на ВКС по ч.гр.д.№3069/2018г. определение №1211 от 12.04.2018г., постановено по ч.гр.д.№953/2018г. Софийският апелативен съд е обезсилено, а разпореждането от 15.05.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. по описа на СГС е отменено и делото е върнато на СГС за администриране на постъпилата касационна жалба вх.№44419/03.04.2017г. След постъпването на касационна жалба вх.№44419/03.04.2017г. във ВКС по разпореждане на председателя на I г.о. касационна жалба с вх.№44419/03.04.2017г. е докладвана на съдията-докладчик по настоящето дело за прилагане, съответно за произнасяне по реда на чл. 288 ГПК. С оглед на това следва да се приеме, че процесуалната пречка по движението на настоящето дело е отпаднала и същото следва да бъде възобновено, като по реда на чл. 288 ГПК бъде извършена преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване както на решение №579/27.01.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. на СГС по подадената от С. И. А. касационна жалба вх.№44419/03.04.2017г., така и на решение №3084/05.05.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. на СГС по подадената от С. И. А. касационна жалба вх.№83844/21.06.2017г. По подадената от С. И. А. касационна жалба вх.№44419/03.04.2017г.: Подадена е касационна жалба от С. И. А. чрез процесуалния ѝ представител адв.С. Б. срещу решение №579/27.01.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, IV- „Д“ състав, с което е отменено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на С. И. А. срещу Е. З. И. с правно основание чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената 1/6 идеална част на С. И. А. от наследството на баща ѝ И. И. В., чрез намаляване на извършеното от него и съпругата му С. П. В. дарение с н.а.№..., том ...., н.д.№......../1997г. в полза на ответницата Е. З. И. на недвижим имот, представляващ апартамент №69, находящ се в [населено място], [улица], чл. 14 (стар № бл.А), вх.Д (стар вх.Б), ет.4 и вместо това е постановено намаляване по предявения по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН на извършеното от И. И. В., починал на 16.04.2007г., и съпругата му С. П. В. с решение №579/27.01.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. на 1/2 идеална част от №69, находящ се в [населено място], [улица], чл. 14 (стар № бл.А), вх.Д (стар вх.Б), ет.4, със 7 917.65/74982 части като е възстановена запазената част на С. И. А. от наследството на И. И. В., починал на 16.04.2007г., със 7 917.65/74982 части, необходими за допълването на запазената ѝ част, постановено е на основание чл. 36, ал. 2 ЗН Е. З. И. да задържи дарената 1/2 идеална част от недвижимия имот, като Е. З. И. е осъдена да заплати на С. И. А. сумата от 7 029.92лв. за възмездяване на накърняването на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. С. И. А. поддържа, че така постановеното въззивно решение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е определил размера на наследствената маса, като не е включил подарената част от имота, получен от наследодателя на ответницата като обезщетение срещу отчужден имот, за която ответницата като наследница е получила 1/3 ид.част от имота, която е получил наследодателят ѝ по реда на чл. 102 З. (отм.). За неправилен счита извода на съда, че тази част, която е получена от наследодателя на ответницата З. В., би следвало да бъде изчислена само стойностно, доколкото се касае до безвъзмездно прехвърляне на суми от отчуждения на общия наследодател имот. Навежда довод, че в случая се касае не само до прехвърлени суми, а за цесия, по силата на която се прехвърля не само стойностно равностойността от отчуждения имот, но и правото да се получи имотно обезщетение и цялата част, която е получил наследодателят на ответницата и която представлява негова индивидуална собственост, следва да бъде изчислена при условията на чл. 30 и чл. 31 ЗН, а не само сумата, която е прехвърлена (7033лв.). В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, имащи значение за изхода на правния спор: 1.Правата, получени по пътя на цесията съгласно нормата на чл. 102 З. (отм.), които се трансформират в право на собственост, следва ли да бъдат взети предвид само стойностно обезщетение, което е получил наследодателят на ответницата и е включено в цената на получения от него имот или следва да се приеме, че е налице частична трансформация и той е получил съответната идеална част от имота, получен като обезщетение срещу отчужден имот и стойността на тази част да бъде определена към момента на откриване на наследството и да се вземе предвид при определяне на наследствената маса; 2.Следва ли чистият актив от наследството на общия наследодател на страните (без стойността на извършеното дарение) да бъде разделен на три при положение, че С. И. А. е пряк наследник заедно с бащата на Е. З. И. и нейната сестра, неучастваща в производството по делото, при положение че съгласно нормата на чл. 28 ЗН бащата е носител на правото на запазена част, а неговите деца го заместват; 3.На колко следва да се разпредели запазената част на наследодателя на ответницата, който е оставил трима наследници – деца и преживяла съпруга? Посочва, че действително преживялата съпруга не е наследник по заместване на общия наследодател на страните за имуществото, останало от него, но се явява наследник на починалия преди него низходящ, чиято запазена част следва да бъде разделена на три, тъй като правото на запазена част е на прекия наследник. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба Е. З. И. чрез процесуалния си представител адв.Д. Т., изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. По подадената от С. И. А. касационна жалба с вх.№83844/21.06.2017г.: Подадена е касационна жалба от С. И. А. срещу решение №3084/05.05.2017г., постановено по в.гр.д.№12731/2012г. от Софийски градски съд, ВК, IV- то „Д“ отделение, с което е оставено без уважение искането ѝ за допълване на решение №579/21.01.2017г., постановено по същото дело, чрез присъждане на законната лихва върху сумата от 7 029.02 лв., присъдена в нейна полза на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. За неправилен счита извода на въззивния съд, че върху присъдената по реда на чл. 36, ал. 2 ЗН сума се дължи мораторна лихва от поканата, а не законна лихва от момента на влизане на решението в сила. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил в противоречие с решение №123 от 27.11.2015г. по гр.д.№2037/2015г. на II г.о. на ВКС въпроса дължи ли се законна лихва и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част по чл. 36 ЗН. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по касационна жалба Е. З. И. чрез процесуалния си представител адв. И. Т. изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационните жалби са подадени срещу подлежащи на обжалване актове на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: По подадената от С. И. А. касационна жалба вх.№44419/03.04.2017г.: С. И. А. е предявила срещу Е. З. И. по реда на чл. 30 ЗН иск за възстановяване на запазената си част от наследството на И. И. В., починал на 16.04.2007г., с твърдението, че запазената ѝ част е накърнена с извършеното през 1997г. от наследодателя и неговата съпруга С. П. В. дарение на апартамент №69 в [жилищен адрес] вх.Д, находящ се в [населено място] на [улица], в полза на ответника Е. З. И.. Поддържа, че тъй като е дъщеря на наследодателя, запазената ѝ част възлиза на 1/3 идеална част от неговото имущество, която счита, че възлиза на 1/6 идеална част от апартамента, поради което моли да ѝ бъде възстановена 1/6 от дарението на апартамента, представляваща нейната запазена част. Ответницата Е. З. И. оспорва така предявения иск с твърдението, че наследствената маса включва и други имущества, които наследодателят е притежавал, и от които С. А. може да получи стойността на запазената си част от наследството. При формирането на наследствената маса по чл. 31 ЗН между страните е възникнал спор дали в масата следва да бъде включена стойността на съответната идеална част от апартамент №70, находящ се в [населено място], [улица], Зона Б-5, [жилищен адрес] или само сумата от 7917.65 неденоминирани лева. С. А. твърди, че при отчуждаването на недвижим имот през 1974г. на наследодателя И. И. В. е било определено имотно обезщетение (апартамент №70), което той е отстъпил по реда на чл. 102 З. (отм.) на сина си З. И. В., баща и наследодател на ответницата Е. З. И.. Поддържа, че тази цесия следва да бъде квалифицирана като дарение на недвижим имот (7915.65/12337 идеални части от апартамент №70) и при формирането на наследствената маса да бъдат включени и 2344.44/12337 идеални части от този апартамент, съответстващи на дела на Е. З. И. от наследството на нейния баща З. И. В.. Според ответницата Е. З. И. при формирането на наследствената маса може да бъде отчетена само паричната равностойност на определеното обезщетение или сумата от 7917.65 неденоминирани лева. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че за да бъде образувана наследствената маса, следва да се съберат вземанията и имотите, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му като се извадят дълговете му и се прибавят направените дарения с изключение на обичайните такива. Прието е, че за извършването на оценката на масата следва да се вземе предвид стойността на имуществото към момента на откриване на наследството, като даренията се оценяват според стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти и според стойността им към момента на подаряването за движимите. Посочено е, че от значение при това са и доказаните вземания, притежаваното от наследодателя към момента на неговата смърт право на собственост върху движими и недвижими вещи, доказаните дарения, освен обичайните такива, като се изключват доказаните задължения и доказаното увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН приживе на наследодателя. При тези съображения въззивният съд е приел, че при образуване на наследствената маса следва да бъдат включена Ѕ идеална част от апартамент №69 (придобит от наследодателя И. В. в резултат на отчуждаване по З. (отм.) в режим на СИО, т.е. като обезщетение срещу отчужден недвижим имот); 1/2 идеална част от поземлен имот в [населено място], [община] (дворно място с къща и стопански постройки, която И. В. е придобил по наследство от своя баща И. И.); 1/10 идеална част от възстановени земеделски земи и гори, която наследодателят е придобил като наследник на Д. Л. В.; част от вземанията, които наследодателят И. В. е имал, а именно право на обезщетение с компенсационни бонове по ЗСПЗЗ. Прието е, че след като се съберат стойностите на тези имоти и суми, които влизат в наследствената маса съгласно чл. 31 ЗН, общата ѝ стойност към датата на откриване на наследството (16.04.2007г.) е в размер на 43 014.12лв. За неоснователно е прието становището на С. А., че в общата стойност на наследствената маса следва да се включи и имотът, който З. И. (баща на ответницата Е. И.) е получил като обезщетение за отчужден имот по З.-апартамент №70 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.А, тъй като този апартамент никога не е принадлежал на общия наследодател И. В.. Изложени са съображения, че в наследствената маса се включват само имотите, притежавани от наследодателя, съобразно стойността им към момента на откриване на наследството, като предоставеното като обезщетение жилище в полза на друго лице не може да бъде включвано в наследствената маса. При това е взето предвид, че според н.а.№......, том ...., цената на апартамента е в размер на 12515 неденоминирани лева, от който само една част е покрита с обезщетението за отчуждения имот – 8515 неденоминирани лева, а остатъкът от 4000 неденоминирани лева е изплатен от приобретателя. Прието е, че дори обезщетението, цедирано на З. И., да представлява дарение, то не би се отразило съществено на общата стойност на наследствената маса, понеже след деноминацията би възлязло на 8.51 деноминирани лева. Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, според която съдът образува наследствена маса според изискванията на чл. 31 ЗН, като в нея включва, всички имоти които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12 ал. 2 ЗН и се прибавят даренията, без обичайните такива или в масата по чл. 31 ЗН влизат всички оценяеми в пари права, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, с изключение на тези права които се погасяват със смъртта му (в този смисъл решение №81 от 20.04.2012г. по гр.д.№937/2011г. на II г.о. на ВКС). Приема се също така, че при формиране на масата следва да се отчита и преследваната от законодателя цел с установените в чл. 31 ЗН правила, а именно - „възстановяване” на наследството такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездните разпореждания (решение №136 от 26.02.2019г. по гр.д.№3379/2017г. на II г.о. на ВКС). В настоящия случай срещу отчуждения имот е било определено имотно обезщетение с тристаен апартамент за наследодателя И. В. и обезщетение с гарсониера за неговия баща И. И., като последният е отстъпил своето обезщетение на сина си И. В., след което И. В. е отстъпил своето имотно обезщетение на сина си З. В.. Доколкото след извършената цесия по отношение правата върху гарсониерата И. В. вече е бил имотно обезщетен със същата, той не би имал правото на обезщетение с още един апартамент и съответно тристайният апартамент не би бил част от неговото наследствено имущество. При съобразяване на това обстоятелство следва да се приеме, че поставеният от касаторите първи въпрос няма значение за крайния изход на спора за формиране на наследствената маса, поради което и не е налице поддържаното основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По останалите въпроси, които касаторът поставя, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като касационната жалба не съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, които да могат да се свържат с поставените въпроси, по които настоящият състав да може да се произнесе, ако допусне касационното обжалване. К. съд е обвързан от предмета на жалбата както във фазата по нейното селектиране, така и във фазата, в която се произнася по нейната основателност. Противното би дало превес на служебното начало във вреда на ответника по касационна жалба, който въвежда именно такъв довод в отговора на касационната жалба. По подадената от С. И. А. касационна жалба с вх.№83844/21.06.2017г.: С постановеното на 05.05.2017г. решение въззивният съд е оставил без уважение искането по молба с вх.№44418/03.04.2017г., подадена от С. И. А., за допълване на решение №579/27.01.2017г., постановено по гр.д.№12731/2012г., чрез присъждане на законната лихва върху сумата от 7029.02лв., присъдена в нейна полза на основание чл. 36, ал. 2 ЗН. Посочил е, че според практиката на ВКС върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН се дължи законна мораторна лихва, предвидена в чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, от деня, в който длъжникът не е платил, след като е влязло в сила решението за възстановяване на запазената част от наследството по чл. 36, ал. 1 ЗН и длъжникът е бил поканен от кредитора. Изложил е съображения, че към настоящия момент е налице все още висящност на спора поради подадената от С. И. А. касационна жалба, решението не е влязло в сила, нито длъжникът е поканен да плати. Поради това е приел молбата за присъждане на законната лихва върху сумата за възмездяване на накърняването за неоснователна. При извършването на преценка дали е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване настоящият състав констатира, че в тълкувателната част на решение №166 от 11.07.2014г. по гр.д.№7030/2013г. на III г.о. на ВКС е прието, че задълженията по чл. 36, ал. 1 ЗН имат за източник влязлото в сила решение и е неопределен денят за тяхното изпълнение, а съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора. При разрешаване на спора по същество в решение №123/27.11.2015г. по гр.д.№2037/2015г. на II г.о. на ВКС е прието, че присъдената законна лихва в този случай се дължи от датата, на която законът предвижда, че решението е влязло в законна сила. При така формираната практика на ВКС настоящият състав приема, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от касатора въпрос дължи ли се законна лихва и от кой момент върху сумата за възстановяване на запазена част от наследството, присъдена по реда на чл. 36, ал. 2 ЗН. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение