Определение № 965 от 28.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Я. Д. Н., В. С. Д. и И. Н. С. срещу въззивно решение №183/12.11.2015г., постановено по възз.гр.д. №374/2015г. на Апелативен съд – Варна. Касаторът Я. Н. е обжалвал и решение № 206/08.12.2015 г. по същото дело, постановено в производство по чл.247 ал.1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение относно сумата, която е осъден да заплати от 103 658. 99 лв. вместо 31 248. 30 лв. С атакуваното въззивно решение, след частична отмяна на решение №510/20.03.2015 г. по гр.д.№3508/2012г. на ОС – Варна, предявеният от И. Н. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 114 039.99 лв., претърпени имуществени вреди, като солидарната отговорност на ответниците за заплащане на обезщетението е ангажирана в пълен размер по отношение на В. С. Д. и Т. Ц. Д.; а за ответника Я. Д. Н. - до размера на сумата 103 658.99 лв. Присъдена е и законна лихва, считано от датата на увреждането - 06.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Производството по делото е образувано по предявените от И. Н. С. срещу нотариус Я. Н., В. Д. и Т. Д. субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД вр. с чл.53 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 114 039.99 лв., представляваща платена продажна цена и други разходи във връзка с придобиването на недвижим имот – ателие в [населено място], изградено в подпокривно пространство на сграда на [улица] - 13, вх. Б и състоящо се от входно антре, дневен тракт и баня-тоалет, със застроена площ от 55.60 кв.м., който обект, след закупуването му от ищцата е премахнат като незаконен строеж на 06.04.2010 г. От фактическа страна по делото е установено, че с констативен нотариален акт за собственост №194/19.09.2003г., том II, рег. № 6526, нот.дело №375/2003г., ответникът Я. Н., в качеството си на нотариус, е признал В. Д. за собственик на недвижим имот с административен адрес [населено място], [улица] – 13, представляващ самостоятелен обект в подпокривно пространство на вх.Б на жилищна сграда, без акт образец 16, изградена по отстъпено право на строеж, а именно – ателие с площ от 55.60 кв.м., състоящо се от входно антре, дневен тракт и баня – тоалет. При съставянето на акта, за степента на завършеност на обекта е представена техническа експертиза на вещо лице, в която е посочено, че ателието е в незавършен вид, стените са от тухла без дограма, а пода и тавана са на железобетонна плоча. В нотариалното производство е представен и нотариален акт № 167 том.І, рег. № 4254 нот.дело № 193/2000г., видно от който ответникът В. Д., в качеството му на едноличен търговец, е закупил правото на строеж на самостоятелни обекти в процесната сграда, но в акта липсва описан обектът ателие. С последващ нотариален акт №37/17.02.2004г., том I, рег. № 1038, нот.дело № 36/2004г. по описа на нотариус Я. Н., ответникът В. Д. и съпругата му прехвърлили правото на собственост върху процесния недвижим имот на ответника Т. Д.. На 29.04.2004 г. е съставен Констативен акт №1 на ДНСК, съгласно който при проверка на строеж „Надстройка на съществуваща шестетажна сграда с гаражи” с административен адрес - [населено място] [улица], кв.602, УПИ-ІІ-10,11,12 е констатирано, че за строежа няма представени строителни книжа, че същият в момента е в процес на изграждане, в т.ч. и четирискатна дървена покривна конструкция. На базата на констатациите в акта е издадена Заповед № РД-14-387/21.09.2004 г. на Началника на ДНСК за премахване на незаконния строеж, изграден от Т. Д.. Заповедта е обжалвана от последния, като с решение № 3160/27.03.2007г., постановено по адм.д. № 1267/2007г. на ВАС, жалбата на Д. е отхвърлена и административният акт е влязъл в сила. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 182/30.07.2007 г., том I, рег. №1236, нот.дело № 182/2007г. на нотариус Н. С., ответникът Д. продал имота на третото за процеса лице – Г. С. М.. Последният от своя страна прехвърлил правото на собственост върху ателието на ищцата С. с нотариален акт № 70/10.12.2007г., том IV, рег. № 6206, нот.дело № 428/2007 г. на нотариус М. Д., като в акта е вписана продажна цена в размер на данъчната оценка - 41 183.10 лв., при приета от съда за действително платена цена - 103 658.99 лв. /левовата равностойност на 53 000 евро/. Съгласно представените по делото Протокол от 24.03.2010 г. и Протокол от 06.04.2010 г. обектът, закупен от ищцата, е премахнат съгласно влязлата в сила заповед на Началника на ДНСК като незаконен строеж. С Присъда № 228/10.06.2013г., постановена по нохд №1994/2013г. на РС – Варна, влязла в сила на 26.06.2013г. ответникът Т. Д. е признат за виновен в това, че в периода от 30.07.2007г. до 10.12.2007г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, използвайки неосведомеността на Г. М., И. С., Ц. С. и И. С. за влязлата в сила Заповед № РД-14-387/ 21.09.2004г. на ДНСК за премахване на незаконен строеж „Надстройка на съществуваща шест етажна сграда с гаражи“ по плана на [населено място], [улица] – ателие, посредствено чрез Г. М. и И. С., причинил имотна вреда на И. С. и Ц. С. в размер на 110 000 лв., поради което и на основание чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.2 пр.3-то НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от единадесет месеца, отложено за изпитателен срок от три години. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че е сезиран с искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу трите физически лица при условията на пасивна солидарна отговорност, като искът срещу ответника Н., тъй като касае действията му като нотариус, е с правно основание чл.73 ал.1 ЗННД, съответно имуществената му отговорност се ангажира до размера на удостоверения материален интерес. Посочено е, че са налице предпоставки за уважаване на иска срещу ответника Н. като нотариус, тъй като същият с издаването на констативния нотариален акт №194/19.09.2003г. в нарушение на нормата на чл.483 ГПК /отм./, е извършил невярно удостоверяване на правото на собственост за процесното ателие в полза на В. Д.. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел, че Н. в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на възложените му със закон нотариални удостоверителни функции, е удостоверил несъществуващи права в полза на ответника В.Д. върху обект, чието изграждане към този момент, респ. степен на завършеност до „груб строеж”, не се установява от представените в нотариалното производство документи. Направен е извод, че с действията си нотариусът е създал привиден титул за собственост, с който са станали възможни последващите прехвърлителни сделки за имота, в т.ч. и тази, по която приобретател на негодния обект на правото на собственост е ищцата, като вредите за нея не биха настъпили без съставянето на въпросния констативен нотариален акт. На следващо място е посочено, че съгласно нормата на чл.73 ал.1 ЗННД имуществената отговорност на Н. е ограничена до размера на удостоверения материален интерес, като е прието, че това е сумата от 103 658. 99 лв., представляваща действително платената от ищцата продажна цена за ателието, а не вписаната в нотариалния й акт цена от 41 183.10 лв. Предявеният против Я. Н. иск е отхвърлен за разликата до размера на сумата 114 039. 99 лв. Доводите на страната, че предвид установеното с нормата на чл.73 ал.1 ЗННД, отговорността й евентуално би могла да бъде ангажирана само до размера на удостоверения с констативния нотариален акт материален интерес – за сумата 31 248. 30 лв. – са счетени за неоснователни. В тази връзка, молбата на Н. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение относно сумата, която е осъден да заплати - 103 658. 99 лв. вместо 31 248. 30 лв. – е оставена без уважение с решение № 206/08.12.2015 г. на АС – Варна, постановено в производството по чл.247 ал.1 ГПК, който съдебен акт е също предмет на касационно обжалване. По отношение на ответника В. Д. е прието, че имуществената му отговорност следва да бъде ангажирана до пълния установен по делото размер на претърпените от ищцата вреди – за сумата 114 039. 99 лв. платена продажна цена и други разходи. Направен е извод, че Д. е съпричинил вредите за ищцата с действията си по иницииране на нотариално производство за невярно удостоверяване на право на собственост за обект, който не съществува към този момент и на който не е собственик. В тази връзка съдът е приел, че в нотариалното производство по издаването на констативния нотариален акт №194/19.09.2003г., представената от Д. техническа експертиза от 11.09.2003г. за съществуването и степента на завършеност на ателието, е неистински документ. Изводът е направен след анализ поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и заключенията на съдебно – техническите експертизи, установяващи фактическото изграждане на ателието като обект от последващия му приобретател – ответника Т. Д. / нотариален акт за покупко – продажба № 37/17.02.2004г., том I, рег. № 1038, нот.дело № 36/2004г. на нотариус Я. Н./. За ангажиране на деликтната отговорност на ответника Т. Д. за пълния размер вреди, причинени на ищцата /114 039. 99 лв./, съдът е зачел на основание чл.300 ГПК задължителната сила на присъдата по наказателното дело. С присъдата е установено, че Д. е осъществил състава на престъплението измама / чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.2, пр.3 НК/ по отношение на ищцата, като действайки посредствено чрез третото лице Г. М., с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 110 000 лв., е затаил пред С. обстоятелството за влязлата в сила заповед за премахване на ателието като незаконен строеж. От това противоправно деяние на Д., осъществяващо състав на престъпление, съдът е приел, че на приобретателката на имота са причинени имуществени вреди общо в размер на сумата 114 039. 99 лева, която ответникът е осъден да й заплати в условията на солидарност. Решението на съда в тази му част по предявения и уважения спрямо Т. Д. иск, не е обжалвано от този ответник. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, при проверката за наличие на предпоставки за селектиране на касационните жалби, приема следното: По жалбите с вх. № 7923/15.12.2015г. и вх.№341/18.01.2016г. на нотариус Я. Д. Н., представляван от адв. Б. Ж., срещу въззивно решение № 183/12.11.2015 г. по възз.гр.д. № 374/2015 г. на АС – Варна и решение №206/08.12.2015г., постановено в производство по чл.247 ал.1 ГПК: Решенията са атакувани от касатора с доводи за недопустимост и евентуално за неправилност. В представеното изложение на основанията за касационно обжалване се поддържа наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1- т.3 ГПК по следните, обобщени от състава на ВКС, въпроси: 1/Коя правна норма следва да намери приложение – чл.45 ЗЗД или чл.55 ЗЗД, когато ищецът претендира сума, произтичаща от извършено плащане по договор, който е нищожен, унищожаем или развален; заплатената по такъв договор цена съставлява ли вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД, в случая, когато страната не е упражнила правата си по чл.55 ЗЗД срещу прехвърлителя - продавач за връщане на даденото при отпаднало правно основание; 2/Допустими ли са свидетелски показания за доказване плащането на по-висока от посочената в нотариалния акт продажна цена, когато купувачът не е предявил иск за установяване на привидността на сключената правна сделка в тази й част; 3/Задължен ли е нотариусът при съставяне на констативен нотариален акт за собственост да преценява законосъобразността на представените в нотариалното производство и одобрени по съответния ред строителни книжа, касаещи законността на строежа и да направи оглед на място с цел установяване съществуването на обекта на правото на собственост, когато от представените по делото книжа е видно, че последният е изграден; 4/ Може ли да бъде ангажирана отговорността на нотариуса на основание чл.73 ал.1 ЗННД и той да отговаря солидарно със страната, инициирала нотариалното производство и представила в него неистински документи; представляват ли действията на нотариуса, издал констативния нотариален акт за собственост, заблуден от страната, представила неистинските документи, пряка причина за настъпване на вреда за последващ приобретател на съответния недвижим имот; 5/ Може ли да бъде ангажирана отговорността на нотариуса по реда на чл.73 ал.1 ЗННД по отношение на лица, които не са били страна в нотариалното производство, а са придобили имота, за който е удостоверено правото на собственост, при реализирането на поредица от прехвърлителни сделки и до удостоверения в кой нотариален акт материален интерес се ограничава отговорността на нотариуса по чл.73 ал.1 ЗННД; 6/ Допустимо ли е размерът на удостоверения материален интерес да се установява с други писмени документи или чрез свидетелски показания; 7/Допустимо ли е в производство по чл.247 ал.1 ГПК съдът да дава различно тълкуване и значение на формираната и изразена в мотивите на решението воля, за да обоснове неоснователността на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт относно размера, до който е основателна претенцията; 8/Съставлява ли очевидна фактическа грешка волята на съда, изразена чрез позоваване на съдържанието на определен документ по делото и съдържащите се в него цифри и суми, ако последните не съответстват на записаните в диспозитива на решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по жалбата на Я. Н. по изведения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос №5, касаещ възможността да се ангажира отговорността на нотариуса за вреди по чл.73 ал.1 ЗННД при поредица от прехвърлителни сделки, който правен въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Въпроси №1 и №2 в изложението на касатора Я. Н. са неотносими, тъй като по такива проблеми въззивният съд не се е произнасял; въпроси №3, №4 и №6 касаят преценката на фактите и обстоятелствата по конкретното дело и анализа на събраните доказателства, поради което същите са относими към правилността и обосноваността на съдебния акт, които са предмет на проверка в производството след допускане на касационното обжалване. Въпроси №7 и №8 касаят решението, с което е отхвърлена молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка досежно размера, до който е уважен искът срещу него. Въпросите са неотносими, тъй като съдът е приел, че няма противоречие между формираната в мотивите решаваща воля и изразяването й в диспозитива на съдебния акт. Тълкуването на мотивите, което страната е направила в молбата си по чл.247 ал.1 ГПК, съставлява оплакване за необоснованост на въззивното решение по отношение размера, до който е уважен искът. Това обаче, не е основание съдът сам да измени постановения съдебен акт, защото ще означава промяна във формираната му вече воля, което е недопустимо. По касационната жалба вх.№ 8053/18.12.2015г. на В. С. Д., представляван от адв. К. К.: Касаторът е изложил доводи за недопустимост, евентуално неправилност и необоснованост на въззивното решение. В представеното изложение на основанията за допускане на касационен контрол се твърди, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по отношение на следните, обобщени от състава на ВКС, процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/За задължението на въззивната инстанция да изложи собствени решаващи мотиви по спора и в случаите, когато на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните и да направи самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства; 2/Може ли съдът да приеме, че представен и приет по делото документ е неистински, когато последният не е оспорен по предвидения в закона ред чрез откриване на производство по чл. 193 ГПК; 3/ По приложението на чл.300 ГПК и конкретно, когато по отношение на един от сочените от ищеца съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда за извършване на противоправното деяние, може ли по реда на чл.53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други лица за същия деликт; 4/Може ли гражданският съд да се позове на протокол за разпит на свидетел в досъдебното наказателно производство и да го цени като доказателствено средство; 5/Може ли въззивният съд да откаже да приеме представен от страната документ, когато са налице изключенията, уредени с нормата на чл.266 ал.2 т.1 ГПК; 6/Следва ли съдът да кредитира показанията на свидетел, който има лични впечатления за факти и обстоятелства, установени от компетентен орган с издаването на официален документ, към момент предхождащ съставянето на документа. Предвид възприетите от въззивната инстанция решаващи изводи по иска срещу В. Д., налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по изведения въпрос №3, касаещ приложението на чл.300 ГПК, респ. когато по отношение на един от сочените от ищеца съпричинители на непозволеното увреждане, има влязла в сила присъда за извършване на противоправното деяние, може ли по реда на чл.53 ЗЗД да се ангажира солидарната отговорност и на други лица за същия деликт. Въпрос №1 в изложението на Д. не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – съдът е изпълнил процесуалните си задължения да изложи свои собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Въпроси №2, №4, №5 и №6 касаят обсъждането и преценката на представените в процеса доказателства, респ. евентуално допуснати от съда процесуални нарушения в тази връзка, поради което имат отношение към правилността и обосноваността на въззивното решение, която е предмет на проверка в производството по реда на чл.290 ГПК. По касационната жалба с вх.№ 8026/18.12.2015г. на И. Н. С., представлявана от адв.Б. Б.: Касаторката обжалва въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията й срещу ответника Я. Н. за разликата над размера на сумата 103 658. 99 лв. до пълния предявен размер от 114 039.99 лв., с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт в тази му част. В представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС по следния правен въпрос: Следва ли в производството по чл.45 ЗЗД вр. с чл.53 ЗЗД, при ангажиране на солидарната отговорност на делинквентите, да намери приложение разпоредбата на чл.122 ЗЗД, според която кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от всяко от солидарно задължените лица. Върховният касационен съд намира, че по касационната жалба на И. С. не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Поставеният в изложението й въпрос е неотносим, тъй като в случая съдът е приел, че в рамките на солидарността по чл.53 ЗЗД, имуществената отговорност на нотариуса за вреди е ограничена от специалната норма на чл.73 ал.1 ЗННД - до размера на удостоверения материален интерес. Поради това, общото правило на чл.122 ЗЗД по отношение на нотариуса като солидарен длъжник не се дерогира, а се прилага в границите, очертани от разпоредбата на чл.73 ал.1 ЗННД - до размера на удостоверения материален интерес. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение