Определение № 232 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1253/2016 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. В. Б. и А. Г. И. против решение № 1896/18.11.2015г. по гр.д.№ 1887/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1841/20.04.2015г. по гр.д.№ 12753/2012г. на Районен съд-Варна. С последното е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от касаторите иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ да се признае за установено по отношение на ответниците Д. Г. З. и Л. М. З., че кадастралната основа за имоти с № 3037, 3038, 3039 и 3040, одобрена със заповед № 485/23.11.2005г. на кмета на р. „П.” [населено място] е допусната грешка при отразяване дължините на западните граници на имот 3039 и 3940, както на местоположението на общата им имотна граница, при което реална част с площ 67 кв.м.от тогавашния имот 3040 / сега имот 10135.2563.104/, заключена между западната част на имотите, регулационната граница по ЗРП от 2001г. и имотната граница по заповедта от 2005г. неправилно е заснета като част от имот 3039 по заповедта от 2005г сега имот и 10135.2563.105 В касационната жалба се изразява теза, че за ищците е налице правен интерес да установят правото си на собственост върху спорната площ от 67 кв.м. дори грешката да е отстранена в действащата кадастрална карта, одобрена през 2008г. предвид претенциите на ответниците за спорната площ, заявена и по исков ред по гр.д.№ 3770/2012г. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: 1.може ли ищецът да предяви иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР /предходен текст на чл. 53, ал.2 ЗКИР/ за да установи притежаването на свои собствени вещни права върху реална част от недвижим имоткъм момент, предходдащ датата на одобряване на действащата кадастрална карта, ако с одобрената кадастрална карта тази площ е включена в имота му, ако ответница се позовава на тази грешка по предходния план и оспорва правата на ищеца. 2. как и спрямо кой факт се преценява кой е „началният” момент и кой е т.н. „минал” момент в производството по чл. 54, ал.2 ЗКИР. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по касация не вземат становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По предявения иск е установено следното: С н.а. № 14, т. Х от 12.12.1957г. Д. Г. К. продава на М. И. Ш. и на съпрузите Д. и Б. Д. реални части от свое лозе, всяко от които е с площ 1075 кв.м. Наследници на М. Ш., починал 1987г. са Н. М. Б., починала на 27.11.2009г. и В. М. И., починала на 17.09.1999г. Техни наследници са ищците А. В. Б. и А. Г. И.. Купеният от М. Ш. имот е бил отчужден за благоустройствено мероприятие, което не е реализирано, поради което със заповед № 384/07.08.1992г. на кмета е възстановена собствеността на наследниците му върху имот 2262 по плана на@@7@ [населено място] с площ 1075 кв.м. и те са въведени във владение с протокол № 384/07.08.1992г. подпълването на кадастралната основа е станало със заповед № Р-69 от 26.08.1993г. с имот 2262-б. Тъй като отразената северозападната граница на имота не е съответствала на протокола за въвод е издадена последваща заповед № Р-33 от 12.04.1994г., с която освен, че се коригира северозападната граница, /която не касае спора по настоящото дело/ се нанася и съседния имот от североизток с № 2262-в. С н.а. № 89,т. ХVІІІ от 01.06.1995г. Ц. Й. А. продава на ответника Д. З. имот № 2262-в с площ 1075 кв.м. Със заповед № 320 от 13.12.1995г. е изменен ЗРП, като за двата съседни имота са отредени самостоятелни парцели както следва: п. ІХ-2262-б /за ищците/ и п. Х-2262-в / на ответниците./ Регулационната линия между двата парцела съвпада с имотната граница между имоти 2262-б и 2262-в – няма придаваеми места. Това състояние се запазва до 2001г. Със заповед № Г-96 от 09.11.2001г. въпреки, че двата парцела са били на различни собственици, те са заснети като един имот № 1084, за който са отредени два парцела Х-1084 и ІХ-1084. Регулационната линия между тях съвпада с имотната граница между имоти 2262-б и 2262-в. Няма придаваеми места. През 2005г. е одобрена нова кадастрална основа със заповед № РП-485/23.11.2005г., която не се съобразява с начина, по който е заснета имотната граница между имоти 2262-б и 2262-в по предходните планове, респективно с регулационната граница между парцели Х-1084 и ІХ-1084 по действащия към този момент регулационен план. Границата между имоти 3040 / на ищците / и имот 3039 /на ответниците/ е изместена, при което площта на имота на ищците е намален със спорната площ по настоящото дело, която е включена в имота на ответниците. Основание за това обаче не е имало. Това погрешно заснемане на имотната граница не създава права на ищците. Кадастралния план не създава права, а само ги отразява. Действащия към 2005г. ЗУТ не допуска промени в правото на собственост по силата на регулацията освен по волята на собствениците / чл. 15 и чл. 17 ЗУТ/ и в хипотезата на чл. 16, ал.1. Затова в одобрената със заповед № РД 18-92 от 14.10.2008г. кадастрална карта, която е и сега действаща, грешка е поправена. Имотната граница между имоти 10135.2563.104 /на ищците/ и 10135.2563.105 /на ответниците/ е идентична с регулационната линия между УПИ ІХ-1084 и Х-1084 от кв. 3 по ЗРП от 2001г. На место оградата е по границата от 2005г., а не по вярната имотна граница, очертана в действащата кадастрална карта от 2008г. Това е установено и от двете СТЕ с вещи лица П. и П.. Искът по настоящото дело е предявен като насрещен по гр.д.№ 3770/2012г. на Варненски РС. То е образувано по иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР, предявен от Д. и Л. З., като собственици на имот 10135.2563.105, които са твърдяли, че в КК, одобрена 2008г. е допусната грешка спрямо кадастралната основа, одобрена 2005г. С разпореждане от 30.08.2012г., съдът е разделил производството по двата иска, като по насрещният иск е образувано гр.д.№ 12753/2012г. С определение № 16002/14 от 28.10.2013г. производството е прекратено поради недопустимост на иска Съдът се е мотивирал с това, че в действащата кадастрална карта от 2005г. твърдяната грешка е отстранена, а факта, че такава е била допусната по предходния кадастрален план от 2005г. е ирелевантно. Това че заснемането през 2005г. е грешно може да бъде наведено като възражение по иска на З., а не е необходимо да се установява по настоящия иск. Определението за прекратяване обаче е било обжалвано от А. В. Б. и А. Г. И.. Съдът е преценил обжалваното определение за правилно, като е посочил, че грешка по предходен план, която е отстранена в действащата кадастрална карта е недопустимо да се установява с иск по чл. 53, ал..2 ЗКИР :сега чл. 54, ал.2 /, но в диспозитива на определението е отменил прекратителното определение на РС. Не е поискано отстраняване на очевидна фактическа грешка в определението и производството е продължило, съобразно изразената от съда воля в диспозитива. РС е отхвърлил иска, като е приел, че грешното заснемане е минимално и попада в границите на допустимата грешка. Въззивната инстанция е намерила иска за допустим, но неоснователен защото по действащата кадастрална карта границата между имотите на страните е отразена правилно, съобразно правото на собственост и съобразно вярно отразеното по плана от 1995 г. и от 2001г. В този смисъл допуснатата грешка по плана от 2005г. е ирелевантна са спора. И двата формулирани въпроса касаят допустимостта на иск за установяване на грешка в предходен кадастрален план, или вече отменена кадастрална карта, която е отстранена в действащата кадастрална карта. Този въпрос касае и допустимостта на съдебното решение, за което съдът следи служебно – т.1 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.. Затова следва да се допусне касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение