Определение № 456 от 23.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2019 г.

ВКСII гражданско отделение23.10.2020 г.докладчик Розинела Янчева

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 740 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 2003/2008 г. на Софийския градски съд. УКАЗВА на В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 252.96 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата им ще бъде върната. УКАЗВА на П. И. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 126.48 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, като в противен случай жалбата й ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на определените държавни такси. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 30485/2.03.2018 г. на В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П., чрез адвокат Д. Б., и касационна жалба вх. № 46410/2.04.2018 г. на П. И. Т., чрез адвокат М. Б., подадени срещу решение № 740 от 2.02.2018 г. по гр. д. № 2003/2008 г. на Софийския градски съд.

С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 12.02.2007 г. по гр. д. № 2284/1996 г. на Софийския районен съд, поправено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) с решение от 10.08.2007 г. по същото първоинстанционно дело, за извършване на съдебна делба, като са поставени на основание чл. 292 ГПК (отм.) в общ дял на: І. Г. В. Х.; К. С. Т. и И. С. В., конституирани на основание чл. 120 ГПК (отм.) като наследници на починалия в хода на производството по делото С. В. Х.; К. Т. Х.; П. Й. В.; К. В. Д.; В. И. И. и Б. И. А., лично и като наследници по закон на починалата в хода на производството по делото Ц. В. И., конституирани на основание чл. 120 ГПК (отм.); Л. Д. Б.; П. Д. Д. следните имоти: нива от 23.600 дка, * категория, намираща се в м. „П.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 1.110 дка, * категория, намираща се в м. „Т.”, представляваща № * по картата на землището; нива от 4.003 дка, * категория, намираща се в м. „М.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 0.999 дка, * категория, намираща се в м. „Н.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; II. Й. П. Н. и И. Й. П., конституирани на основание чл.120 ГПК (отм.) като наследници по закон на Т. И. Г.; В. И. Б. и П. И. Т. следните имоти: нива от 30.000 дка, * категория, намираща се в м. „Ц. ” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 20.201 дка, * категория, намираща се в м. „Ц. ” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 9.800 дка, * категория, намираща се в м. „Д.” в землището на [населено място], представляваща имот № * по плана за земеразделяне; нива от 0.098 дка, * категория, намираща се в м. „Г.”, представляваща имот № *; нива от 2.000 дка, * категория, намираща се в м. „П.”, представляваща имот № *; III. Й. А. Х.; Д. А. К.; А. Ц. Л.; В. Ц. Р.; Г. Х. В.; П. М. Д. и Р. М. Д., лично и като наследници по закон, конституирани на основание чл.120 ГПК (отм.) на починалия в хода на производството по делото М. А. Д.; Б. К. С. и К. К. М., лично и като наследници по закон на починалата в хода на производството по делото В. В. С.; С. Т. С.; Х. С. Б.; А. С. Г. и Т. Б. Г. следните имоти: нива от 2.851 дка, * категория, намираща се в м. „Ц. ” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 2.501 дка, * категория, намираща се в м. „Р.” в землището на [населено място], представляваща имот № *; нива от 5.460 дка, * категория, намираща се в м. „Г.“ в землището на [населено място], и съдът е присъдил суми на страните за уравнение на дяловете.

Жалбоподателите В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П. считат въззивното решение за незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П. формулират следните въпроси, за които твърдят, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

  1. Следва ли да остане в делбената маса във втора фаза на делбата недвижим имот, с който са се разпоредили всички съделители. Прекратяването на съсобствеността върху един от недвижимите имоти след решението за допускане на делба представлява ли разпореждане със спорното право.

По тези въпроси жалбоподателите се позовават на противоречие на въззивното решение с т. 3 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, като сочат, че когато един от делбените имоти бъде продаден от съделителите, този имот престава да бъде предмет на делото.

  1. Задължението на съда да вземе предвид и фактите, настъпили след постановяване на обжалваното решение, които са от значение за решаване на спора. Служебното задължение на съда да събере доказателства във връзка с настъпилата в хода на делото промяна в делбената маса и в пазарните цени на подлежащите на разпределение имоти.

По отношение на първия въпрос от визираните в т. 2 жалбоподателите твърдят противоречие на обжалваното решение с Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС (т. 2) относно прилагането на чл. 188, във вр. с чл. 211 ГПК (отм.), като излагат, че въззивният съд не е съобразил настъпилата промяна в статута на два от имотите (от земеделски – в урегулирани).

По втория въпрос от т. 2 жалбоподателите се позовават на противоречие с решение № 266/2014 г. по гр. д. № 3333/2014 г. на ВКС, І г. о., съгласно което съдът е длъжен да съобрази настъпилата промяна в пазарните цени на делбените имоти.

Във връзка с подялбата на отчуждения в хода на делото имот от страна на всички съделители, В. И. Б., Й. П. Н. и И. Й. П. намират, че са налице основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 2, пр. второ и трето ГПК (вероятна недопустимост на решението и очевидна неправилност).

П. И. Т. обжалва въззивното решение по съображения за неговата недопустимост, незаконосъобразност и необоснованост.

В изложението към касационната си жалба П. Т. формулира следния въпрос, за който твърди, че обуславя основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по него Софийският градски съд се е произнесъл в противоречие с решение № 387/29.09.2010 г. по гр. д. № 439/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 58/27.04.2016 г. по гр. д. № 6249/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение № 120/7.11.2017 г. по гр. д. № 4222/2016 г. на ВКС, І г. о.: Как следва да процедира съдът, когато в хода на делбеното производство, след влизане в сила на решението по допускане на съдебна делба, се установи, че са настъпили промени в материалното правоотношение, съсобствеността върху делбеното имущество е била прекратена посредством друг, допустим от закона способ.

Жалбоподателката счита въззивното решение и за недопустимо – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК, в частта, в която е извършена делба на имот, по отношение на който съсобствеността е била прекратена по време на делото.

От А. Г. П., И. С. В., И. С. С., А. С. Д., К. В. Д., В. И. И., Б. И. А., Л. Д. Б., П. Д. Д., К. Т. Х. и П. Й. В. са постъпили отговори на двете касационни жалби, съгласно които жалбите са неоснователни и подадени при липса на правен интерес по въпроса за допуснатия до делба имот, чиято собственост е била прехвърлена в хода на делото.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

С влязло в сила решение по първата фаза на делбата съдът е допуснал да бъде извършена съдебна делба на горепосочените недвижими имоти между съделителите (наследници на В. С. М.): Г. В. Х., Т. И. Т., В. И. Б., П. И. Т., Й. А. Х., Д. А. К., А. Ц. Л., В. Ц. Р., Г. Х. В., М. А. Д., П. М. Д., Р. М. Д., К. Б. С., С. Б. С. и Т. Б. Г., при квоти: 5/18 за Г. В. Х., 5/27 за Т. И. Т., 5/27 за В. И. Б., 5/27 за П. И. Т., 1/72 за Й. А. Х., 1/72 за Д. А. К., 1/72 за А. Ц. Л., 1/72 за В. Ц. Р., 1/72 за Г. Х. В., 1/216 за М. А. Д., 1/216 за П. М. Д., 1/216 за Р. М. Д., 1/36 за К. Б. С., 1/36 за С. Б. С. и 1/36 за Т. Б. Г..

След допускане на делбата са починали: М. А. Д., с конституирани наследници П. М. Д. и Р. М. Д.; К. Б. С., с конституирани наследници В. В. С., Б. К. С. и К. К. М.; В. В. С., с конституирани наследници Б. К. С. и К. К. М.; С. Б. С., с конституирани наследници С. Т. С., Х. С. Б. и А. С. Г.; Т. И. Т., с конституирани наследници Й. П. Н. и И. Й. П.; Г. В. Х., с конституирани наследници Г. В. Х., С. В. Х., К. Т. Х., П. Й. В., Ц. В. И., К. В. Д., В. И. И., Б. И. А., Л. Д. Б. и П. Д. Д.; Г. В. Х., с конституиран наследник А. Г. П.; С. В. Х., с конституирани наследници К. С. Т. и И. С. В.; Ц. В. И., с конституирани наследници К. В. Д., В. И. И. и Б. И. А.. К. С. Т. е починала на 27.11.2016 г., като наследниците й И. С. С. и А. С. С. са конституирани с определение на въззивния съд от 25.02.2019 г.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна (К. С. Т.), а не срещу наследниците й по закон (И. С. С. и А. С. С.), следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

9