Определение № 4736 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Хасково, подадена чрез адв.М.Г., против решение № 24 от 31.01.2024г., постановено по въззивно гр.дело № 866/ 2023г. на Окръжен съд-Хасково, ІІІ състав. С обжалваното решение е потвърдено решение № 642/23.10.2023г. по гр.дело № 736/2023г. на Хасковския районен съд за уважаване на предявените от И. Т. Д. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. от длъжността „техник В и К по райони“, извършено със Заповед № 18/28.02.2023г., на основание чл. 328, ал.2 КТ; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответното дружество е осъдено да му плати обезщетение за оставането без работа за периода от 01.03.2023г. до 01.09.2023г. в размер 5 856 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че заеманата от ищеца длъжност не попада в приложното поле на §1, т.3 от ДР на КТ, поради което и изводът, че уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е незаконно е необоснован. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и формулира въпрос, за който счита, че е обуславящ правните изводи на съда: Какви са критериите, при които длъжността следва да се квалифицира като ръководна по смисъла на чл. 328, ал.2 КТ, във вр.с §1, т.3 от ДР на КТ. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС-решение № 257/06.12.2022г. по гр.д. № 4002/2017г. на ІV ГО, решение № 4/07. 04.2022г. по гр.д.№2285/2021г. на ІV ГО, решение № 68/07.04.2015г. по гр.д.№ 2712/2014г. на ІІІ ГО, решение № 178/07.11.2016г. по гр.д.№ 1838/2016г. на ІІІ ГО. Ответникът по касационната жалба И. Т. Д., чрез адв. В.Ч., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на решението до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Върховният касационен съд, състав на IV ГО, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Споделил е изцяло фактическите и правни изводи на обжалваното от ответника пред него първоинстанционно решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на РС. От фактическа страна е установил, че по силата на трудово правоотношение ищецът е заемал при ответника длъжността „техник водоснабдяване и канализация“; със заповед №18/28.02.2023г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал.2 КТ; като причина за прекратяването е посочено, че то се извършва поради сключения договор ЧР-02-0077/17.02.2023г. за управление на предприятието с нов управител и поради това, че служителят заема длъжност, която е част от ръководството по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, на който е възложено ръководство на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието; заповедта е връчена лично на ищеца на 28.02.2023г. На спорния въпрос, пренесен във въззивното производство – дали длъжността „техник водоснабдяване и канализация“ попада в приложното поле на §1, т.3 от ДР на КТ въззивният съд е дал отрицателен отговор, като е съобразил данните от щатно разписание в сила от 01.02.2023г., според които длъжността „техник В и К“ фигурира в класификатора в графа 3112-3002 по код НКПД и данните от длъжностната характеристика на длъжността (подчинена е пряко на длъжността „ръководител звено“ и е с основни функции и задачи-да организира експлоатацията, ремонта, поддръжката на водоснабдителната мрежа в района; заемащите длъжността нямат в йерархията на дружеството подчинени, които да ръководят). Предвид това е приел, че длъжността не се вписва в приложното поле на § 1, т.3 от ДР на КТ. Изложил е съображения, че целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да се улесни управителя за постигане на стопански резултати като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези ръководни служители, които ръководят звена от работата, от които зависят стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които ръководят звена, от работата, на които постигането на тези резултати не зависят. Посочил е, че основанието по чл.328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. В случая не само от наименованието на длъжността, но и от съдържанието на длъжностната характеристика и фактическо изпълнение на работата не може да се изведе извод за ръководни функции на работника. Предвид това е приел, че уволнението е незаконно и с тези мотиви е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на решението на Хасковския окръжен съд. Поставеният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалвания съдебен акт. По отношение на него обаче не е налице поддържаната допълнителна предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. При постановяване на решението въззивният съд е съобразил трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл.328, ал.2 КТ и критериите за преценка кога една длъжност е ръководна - §1, т.3 от ДР на КТ. В съдебната практика, включително и в решенията на ВКС, цитирани от касатора, еднозначно се приема, че на основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието; легалното определение на „ръководство на предприятието” е дадено в § 1, т. 3 ДР КТ -това са ръководителят и неговите заместници, но „и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес”, т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес, по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по спазването на трудовата дисциплина. Разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово подчинение посредством други служители в управленската структура. Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР КТ, когато случаят се отнася и до „други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес”, изисква съдът да анализира съвкупно задълженията на уволнения - по длъжностната характеристика и другите събрани доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и подчинените му служители, а не между него и ръководителите му. Преценката е винаги конкретна за всеки отделен случай (решение №178/07.11.2016г. по гр.д.№1838/2016г. на III ГО, решение №68/07.04. 2015г. по гр. д. № 2712/2014г. на ІІІ ГО, решение № 250/13.02.2014г. по гр. д. № 2682/2013г. на III ГО и др.). Въззивният съд е съобразил тези правни разрешения, като след анализ на събраните доказателства и извършване на конкретна преценка на задълженията по длъжностната характеристика е приел, че трудовите функции на работника не са свързани със самостоятелно вземане на решения по целесъобразност, касаещи дейността на предприятието и задълженията не включват правомощия по управление, организиране, планиране, разпределяне на задачи и контрол на трудовия процес. Несъгласието на касатора с приетото за установено от въззивния съд и с крайния резултат по делото, съставляват доводи за неправилност на въззивното решение, относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. По изложените съображения решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане и представените в тази връзка доказателства, на ищеца се дължат разноски за платено адвокатско възнаграждение за защита по касационната жалба на „В и К“ ЕООД в размер 1 200 лева. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО